7 Р Е Ш Е Н И Е № 50180 гр. София, 04 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №635 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби на защитниците на подсъдимите С. Н. К. и Елена Ц. М. срещу присъда №89 от 27.06.2022 г., постановена по ВНОХД №20221100601784/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С присъдата е отменена изцяло присъда №20191554 от 29.09.2021 г., постановена по НОХД №13774/2019 г. по описа на СРС и подсъдимите К. и М. са признати за виновни в това, че на 05.12.2013 г. в [населено място], [улица], пред надлежен орган на властта- нотариус С. Т., като свидетели в производство по обстоятелствена проверка устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно, че „С. Х.“ ЕАД от 2000 година ползва недвижим имот- дворно място 400 кв. м. и двуетажна сграда в [населено място], [улица], като заявили, че всички знаят, че те са собственици и не им е известно някой да оспорва собствеността им, като на основание чл.290, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, във вр. с чл.42, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с ал.1 са им наложени наказания „пробация“ за срок от шест месеца при пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. В жалбата на защитника на подсъдимия К. (макар и без да са изрично посочени) са визирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В жалбата и допълнението към нея е отразено, че от събраните в хода на воденото производство доказателства се установява, че при провеждане на обстоятелствената проверка подсъдимият е казал истината. Поддържа се, че в качеството си на свидетел той е заявил пред нотариуса, че е виждал магазин за моторни масла, принадлежащ на „С. Х.“ ЕАД, същият е бил означен с рекламни и информационни табели, купувал е стоки от него и е общувал със свидетелката И., за която е предполагал, че е собственик на магазина. Твърди се, че К. не е посочил точния адрес на магазина и при депозиране на свидетелските си показания е мислел, че дава информация за съседен на процесния имот. В жалбата се оспорва и това, че на подсъдимия е било известно естеството на водената пред нотариуса процедура и при разпита му той не е знаел, че осъществява противоправни действия и не е допускал настъпването на общественоопасния им резултат. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата на защитника на подсъдимата М. се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че в хода на производството не са събрани доказателства, които да водят до несъмнен и категоричен извод, че тя е осъществила състава на престъплението по чл.290, ал.1 НК. Твърди се, че при депозирането на показанията си пред нотариус М. подсъдимата е била подведена относно сградата, за която е дала сведения, като е потвърдила информация, която съответства на тази, съдържаща се в представени й от свидетелката И. официални документи, издадени от общинската и данъчната администрация. Оспорват се направените фактически изводи от въззивния съдебен състав, като се твърди, че той е допуснал грешки при анализа на доказателствата, погрешно е установил релевантните факти и неправилно е приложил материалния закон. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че в недостатъчна степен са отчетени смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и това че липсват отегчаващи такива. На това основание се поддържа, че незаконосъобразно е завишено наложеното наказание и то не отговаря на данните за личността на М. и тежестта на инкриминираното деяние. С жалбата, при условията на алтернативност, се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а подсъдимата изцяло оправдана или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. поддържа жалбата и възпроизвежда отразените в нея и допълнението към нея оплаквания. Моли да бъде отменена постановената въззивна присъда и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт, като правилен и справедлив. Защитникът на подсъдимата М. поддържа касационната жалба и допълнението към нея на основанията посочени в тях. Моли атакуваната присъда да бъде преценена като необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Предлага въззивната присъда да бъде отменена, а първоинстанционната да бъде потвърдена. Представителят на държавното обвинение предлага и двете касационни жалби да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд правилно е отменил постановената оправдателна първоинстанционна присъда, като вярно е приел, че всеки един от подсъдимите е осъществил състава на престъплението по чл.290, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Твърди, че съдът е направил верен доказателствен анализ, като обосновано е приел, че сградата, за която свидетелите са дали информация никога не е била ползвана от дружеството „С. Холдинг“ ЕАД, нито на нея са били поставени рекламни табели, които да я свързват с това дружество. Ето защо вярно е приел, че подсъдимите депозирайки съзнателно показанията си пред свидетеля Т., че многократно са посещавали офиса на това дружество в същата сграда, устно са потвърдили неистина. Представителят на държавното обвинение поддържа, че наказанията на двамата подсъдими правилно са определени при приложението на чл.55 НК. Моли да бъдат преценени като справедливи и да не бъдат редуцирани. Подсъдимият К. поддържа, че е казал това, което е видял и то е същото, което е записано в протокола. Моли осъдителната присъда да бъде отменена, а той оправдан. Подсъдимата М. поддържа, че при депозиране на показанията си пред нотариуса се е объркала и моли да бъде оправдана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения: Касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Оплакванията за неправилен доказателствен анализ, отразени и в двете касационни жалби, са за несъответствие на фактическите извод, направени от въззивния съд със съдържанието на доказателствените източници. На първо място следва да бъде посочено това, че тези оплаквания по съществото си са за необоснованост на постановената присъда и същите са несъвместими с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Необосноваността (в настоящата редакция на процесуалния закон) не е касационно основание и при такива възражения за касационната инстанция съществува задължение единствено да провери дали въззивният съд е допуснал фактически и логически грешки при анализа на доказателствата и доказателствените средства и дали правилно въз основа на този анализ е установил релевантните факти. Този съдебен състав прецени, че вярно въззивният съд е анализирал събраните гласни доказателства, като правилно е приел, че показанията на свидетелите М. К., Б. К., П., Б. и Б.- Б. са безпротиворечиви и не се опровергават от други доказателствени източници. Вярно въз основа на показанията им съдът е приел, че на посочения адрес- предмет на процедурата по обстоятелствена проверка никога не са се намирали офис и складови помещения на „С. Х.“ ЕАД, не е осъществявана каквато и да е търговска или друга стопанска дейност и не са били поставяни каквито и да е рекламни или информационни табели, от които може да бъде почерпена информация, че дружеството е функционирало. Тези обстоятелства изцяло се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства- справки от НАП, извлечения от търговски регистър от които се установява, че това дружество не само не е поддържало офис или склад на процесния адрес, но и никога не е осъществявало търговска или друга стопанска дейност на територията на [населено място]. Вярно въззивният съд е анализирал показанията на свидетелите Т. и И., като е преценил, че същите установяват начина на осъществяване на обстоятелствената проверка и конкретната информация, дадена от двамата подсъдими при снемане на показанията им. Правилно съдът е преценил, че при депозирането им подсъдимите са потвърдили обективно невярната информация, че и двамата са познавали сградата, че тя от дълъг период от време е ползвана от дружеството, че многократно са я посещавали и че тези обстоятелства са били известни на всички живеещи в района. Вярно съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Т., от които се установява, че той лично е възприел при проведени последователни разпити на всеки един от подсъдимите горните обстоятелства, както и това, че вписаната в съставения протокол информация е отразила действително казаното от тях. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че в изготвения протокол не са отразени едни и същи стандартизирани обстоятелства, съобщени от двамата подсъдими (което е обичайно за тази процедура), а са отразени прецизно показанията им. Касационната инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, че показанията на подсъдимите, депозирани в качеството им на свидетели в производството по чл.587 ГПК са записани коректно от свидетеля Т., който подробно е изяснил начина на провеждане на разпита и изготвянето на протокола. Това обстоятелство се установява и от положените подписи в самия протокол от двамата подсъдими в който са вписани направените от тях изявления. Правилно съдът е кредитирал частично показанията на свидетелката И., като ги е възприел по отношение на това, че двамата подсъдими са били разпитани от Т. в развиващата се пред него процедура, че те са депозирали показания като свидетели в обстоятелствена проверка, както и за това, че именно тя ги е мотивирала да вземат участие в нея. Съдът обосновано не е кредитирал показанията й за това дали дружеството е имало дейност в [населено място] и дали е ползвало помещения и склад на процесния адрес. В тази им част съдът вярно е приел, че показанията й се опровергават не само от посочените по- горе гласни доказателствени средства, но и от показанията на свидетеля Н.- управител на дружеството, който е категоричен, че „С. Х.“ ЕАД не е осъществявал никаква стопанска дейност. Съдът правилно е анализирал и обясненията на подсъдимата М., като е приел, че същите следва да бъдат ценени в частта им за това, че е била мотивирана от свидетелката И. да участва в производството по чл.587 ГПК, че именно тя и е дала информацията за дейността на дружеството, местоположението на офиса и е подкрепила казаното със съдържанието на официални документи, където същата информация е била отразена. Съдът обосновано не е възприел показанията й, в частта им за това, че при разпита, проведен пред нотариус подсъдимата не е имала ясна представа за сградата, за която дава сведения. В тази им част съдът правилно е преценил, че обясненията й следва да бъдат преценени като средство за защита и се опровергават от показанията на свидетеля Т.. При анализа на доказателствените източници въззивният съд вярно ги е интерпретирал, като точно е анализирал съдържанието им и законосъобразно е изяснил релевантните за изхода на производството обстоятелства. Съдът не е допуснал фактически или логически неточности, правилно е отграничил противоречията между отделните групи доказателства и доказателствени средства и обосновано е посочил кои от тях кредитира и защо. В хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, което е и основание касационният съд да приеме, че не са налице предпоставките за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане поради нарушения на процесуални правила. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че при вярно установените факти въззивния съд законосъобразно е приел че всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 НК. Правилно съдът е преценил, че в хода на проведените им разпити в производството по чл.587 ГПК двамата подсъдими са дали информация, че на адреса на недвижимия имот на свидетелите К.- [улица] се е помещавал офис на дружеството „С. Х.“ ЕАД и те многократно и редовно са го посещавали и им е било известно, че сградата принадлежи на това дружество. Вярно въззивният съд е приел, че тази информация е обективно невярна, тъй като на този адрес не се е помещавал такъв офис, а и въобще на територията на [населено място] дружеството не е притежавало недвижим имот и не е ползвало такъв. Правилно съдът е преценил, че всеки един от подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние по чл.290, ал.1 НК като устно е потвърдил неистина, като пред надлежен орган на властта е дал информация за несъществуващи обстоятелства, като е твърдял наличието на факти, които никога не са възниквали или съществували в обективната действителност. Посочените факти са били пряко свързани с предмета на доказване в развиващото се производство, което е и основание да се приеме, че действията на подсъдимите са съставомерни. Правилно въззивният съд е приел, че двамата подсъдими са имали качеството на свидетели, като са били процесуално конституирани в рамките на образувано охранително производство по чл.587 ГПК и са били предупредени за отговорността при лъжесвидетелстване. Вярно съдът е преценил, че депозираните от К. и М. показания са дадени пред надлежен орган, тъй като в производството по обстоятелствена проверка нотариусът следва да бъде преценен като такъв, защото макар и да не е сред органите, включени в структурата на съдебната власт в производството по чл.587 ГПК той е длъжностно лице, което е натоварено с публични функции и правилно е бил приравнен на орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 НК. Правилно въззивният съд е приел, че и двамата подсъдими са осъществили престъплението и от субективна страна- при форма на вината „пряк“ умисъл. Те съзнателно устно са депозирали показания, в които са потвърдили неистина по отношение на обстоятелства от значение за изхода на охранителното производство, като са знаели, че съобщената информация е обективно невярна и съзнателно са я включили в показанията си. При преценка на съставомерността на действията и на двамата подсъдими следва да се отбележи това, че те не са действали при условията на извинителна или неизвинителна грешка, тъй като и двамата са знаели фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението- това че депозират неистинни показания и съзнателно са го направили. В тази връзка категорично не може да бъде възприета тезата на защитниците, че К. и М. са били заблудени за конкретния недвижим имот, за които са депозирали показания. Вярно е, че в протокола, където показанията им са вписани не е отразен идентификатора на имота, но е посочен точния адрес, което е и основание да се прецени, че те са знаели за коя сграда дават информация. Дори да се приеме, че те са се заблудили по отношение на този факт следва да бъде посочено това, че и двамата са били категорични, че са посещавали имота (многократно, в продължителен период от време) и лично са възприели, че там се намира офиса на „С. Х.“ ЕАД- обстоятелство, което е било ясно обявено чрез табели и рекламни надписи. Тази информация, дадена в хода на разпита им пред свидетеля Т. в качеството на свидетели е обективно невярна, тъй като в производството е установено по несъмнен и категоричен начин, че не само в района, но и където и да е в града не е съществувал офис на това дружество и същото не е осъществявало никаква стопанска или търговски дейност. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че двамата подсъдими са съобщили посочената по- горе информация и са осъществили това съзнателно, а не в резултат на предизвикано от трето лице подвеждане (както твърди подсъдимата М.). Предвид изложеното съдът прецени, че при вярна установените факти въззивният съд е квалифицирал правилно осъществените от двамата подсъдими инкриминирани деяния и не е допуснал неправилно приложение на материалния закон. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: При преглед на постановения въззивен съдебен акт, в частта за отмерените на двамата подсъдими наказания, може да бъде направен извод, че са допуснати известни непълноти и неточности. На първо място в процедурата по индивидуализация на наказанието решаващият съд дължи да посочи всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като това изискване следва от разпоредбите на чл.54 и чл.55 НК. При липсата на една принадлежащите към тези групи обстоятелства съдът следва да посочи това и да отрази в съдебния си акт останалите. Във въззивното решение съдът е отразил единствено изминалия дълъг период от време като смекчаващо отговорността обстоятелство и за на двамата подсъдими и наред с това е посочил, че го възприема и като изключително такова, даващо възможност да се приложи разпоредбата на чл.55 НК. При внимателен преглед на материалите по делото е видно, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимите е следвало да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността им обстоятелства липсата на предходни осъждания, добрите им характеристични данни, а и по отношение на свидетелката М. изразеното съжаление за извършеното, макар и обяснено с подвеждане от свидетелката И.. Всяко едно от тези обстоятелства има отношение към определянето на наказанията и следва да бъде отчетено от решаващия съд и отразено в постановения съдебен акт. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелство- както е в случая- това също е следвало да бъде изрично отразено в постановения съдебен акт. Необходимостта от изчерпателно посочване на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е нужно, за да може при проверка на постановената присъда да бъде установена действителната воля на съдебния състав, а и да бъде проверена законосъобразността на мотивите, довели до налагането на конкретното наказание за всеки един от подсъдимите. Следва да бъде посочено и това, че в изключително лаконичните си мотиви в частта за наказанията въззивният съд е посочил, че ги определя по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК. В тази разпоредба законодателят е дал възможност при определени обстоятелства предвиденото в санкцията на съответната норма от особената част наказание да бъде определено под посочения в нея минимален размер. В разпоредбата на чл.290, ал.1 НК такъв размер не е предвиден, което е и основание да се приеме, че обсъждания законов текст е неприложим. С определянето и по отношение на двамата подсъдими на наказание „пробация“, което е по- леко от предвиденото в чл.290, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ съдът очевидно е приложил нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК защото е наложил различно по вид наказание. Въпреки констатираните непълноти и неточности касационният съд прие, че правилно нормата на чл.55 НК е била приложена (макар и не в отразената във въззивната присъда хипотеза), като законосъобразно съдът е преценил, че изминалия период от време следва да бъде ценен като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и предвиденото минимално наказание е несъразмерно тежко и не съответства на обществената опасност на двамата подсъдими и тази на осъществените от тях престъпления. Налагането на наказания за всеки един от тях- „пробация“ за срок от шест месеца при пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ са справедливи и са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. За двамата подсъдими са определени наказания „пробация“ в минималния предвиден в закона срок, поради което е и безпредметно да бъде обсъждано редуцирането им. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №89 от 27.06.2022 г., постановена по ВНОХД №20221100601784/2022 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.