РЕШЕНИЕ № 429 София, 28 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 579 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд от 23.12.2009 г. по гр.д. № 212/2009, с което е обезсилено решението на Радомирския районен съд от 15.01.2009 г. по гр.д. № 305/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за начина на индивидуализиране на имота, за чието неоснователно ползване се претендира обезщетение. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че когато предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, той трябва да бъде индивидуализиран в исковата молба с поне три от границите си (площ, конструкция, трайно предназначение, начин на обикновено ползване и други допълнителни белези са без значение за индивидуализацията на имота). Когато имотът е урегулиран, той трябва да бъде индивидуализиран според актуалния му регулационен статут (последния влязъл в сила регулационен план), а когато попада в местност с влязла в сила кадастрална карта – според нея. От това общо правило обаче се срещат редица изключения, когато е достатъчно в исковата молба имотът да бъде индивидуализиран с граници според статута му към момента на издаването на акта за собственост, който легитимира ищеца или негов праводател: при исковете за собственост на имоти, които се претендира да са реституирани, при исковете за собственост на реални части от имоти, при спорове за граници и др. Когато предмет на делото не е правото на собственост, а облигационни задължения, които се претендира да са възникнали във връзка с правото на собственост или упражняването на включените в него правомощия, за индивидуализирането на имота е достатъчно всяко описание (без посочване на граници и без оглед актуалния статут на имота), което според отношенията между страните и конкретните обстоятелства насочва еднозначно към определен имот. В такива случаи посочването на административния адрес на имота е винаги достатъчно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че имотът, който се претендира да е ползван без основание от ответника е съществувал, както е описан в исковата молба според ЗРП на града от 1969 г., а по действащия ЗРП от 2001 г. имот с такова описание не съществува. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че по иск за облигационно вземане, произтичащо от ползването на недвижим имот, същият трябва да бъде индивидуализиран в исковата молба с граници според актуалния му статут. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на решение по съществото на спора. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пернишкия окръжен съд от 23.12.2009 г. по гр.д. № 212/2009. ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба и постановяване на решение по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.