Решение по т.д.№ 1850/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о. 6 Р Е Ш Е Н И Е № 130 София, 09.01.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1850 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 HПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] ( [фирма]) срещу Решение № 323/11.12.2012 год. по т.д.№ 185/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. С него въззивният съд е отменил Решение № 78 от 12.04.2012 год. по т.д.№ 176/2011 год. на Плевенския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 291980.40 лв. Присъдил е разноски. В касационната жалба [фирма] се позовава на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до неправилност на въззивното решение. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ е приложима към сделка под режима на ЗСТЗ и по-конкретно – дали разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ има характеристиката на обща към специална спрямо чл.28 ал.1 ЗСТЗ. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор, а в о.с.з, чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата, независимо, че в случая действително намира приложение чл.293 ТЗ. Поискал е присъждането на разноски. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Предявен е иск с правно основание чл.82 ЗЗД. Искът на [фирма] срещу [фирма] произтича от неизпълнен договор за търговска продажба на 700 метрични тона рапица, сключен на 07.07.2010 год. Страни по този договор са [фирма] – купувач и [фирма], като продавач. Договорът е материализиран чрез ф-ра № 892/07.07.2010 год. Материалноправната легитимация на ищеца се основава на сключен на 10.08.2010 год. договор за цесия по силата на който [фирма] му е прехвърлил вземанията си към [фирма], произтичащи от процесния договор. Твърдението по ИМ е, че продавачът е бил неизправна страна, като е доставил само 65.26 т. рапица. От неизпълнението, за купувача са произтекли вреди, съизмерими с пропуснати ползи за 101558.40 лв. – нереализирана печалба и преки загуби в размер на 190422 лв. – дължима неустойка на трето лице по договор за доставка на 634.740 метрични тона рапица. По реда и в сроковете по чл.367 и чл.373 ГПК, ответникът [фирма] е противопоставил възраженията, че: договорът е нищожен, поради нарушение на изискването на специалния закон (ЗСТЗ) за писмена форма; цесията не е произвела действие по отношение на вземането за преки вреди, което е бъдещо по отношение на нея, доколкото към момента на сключването на договора по чл.99 ЗЗД те не са произтекли; договорът с третото лице [фирма] за доставка на рапица е симулативен. Първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответника са неоснователни, поради което е уважил иска изцяло. Сезиран с жалбата на [фирма], апелативният съд е счел, че първоинстанционният съд е присъдил вземане по нищожен договор. Аргументирал се е с това, че с чл.28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) е въведена задължителна писмена форма на договора, която в случая не е спазена. Счел е за основателен и довода за симулативност на договора с третото лице [фирма], както и възражението, че предметът на цесията не включва вземането за преки вреди, които към момента на сключването и не са били настъпили. Произнесъл се е и по симулативността на договора за цесия, при позоваване на тази симулация, направено с въззивната жалба. По правния въпрос по който е допуснат касационен контрол, становището на настоящия съдебен състав е, че преценката на ВТАС за съотношението на нормата на чл.293 ал.3 ТЗ към тази на чл.28 ал.1 ЗСТЗ като обща към специална и оттук – приложимостта на правилото lex specialis derogat generali е неправилна и в противоречие със задължителна съдебна практика. Страните са търговци и сделката е в кръга на упражняваната от тях търговска дейност. От това следва, че тя е търговска по своята правна характеристика – чл.286 ТЗ, като специфичните изисквания спрямо нея, въведени с оглед предмета и не я лишават от това и качество. При преценката за нейната действителност следва да бъдат прилагани общите разпоредби на Търговския закон при отчитане действието на специалния закон ЗСТЗ, който я регламентира. Т.е. правната квалификация на възражението относно формата на договора е по чл.293 ал.1 ТЗ вр.чл.28 ал.1 ЗСТЗ - позоваване, че сделката е нищожна, поради липса на формата, предвидена в специалния закон, което обуславя и възможността за преценка по чл.293 ал.3 ТЗ. Неправилно въззивният съд е зачел, като освобождаващо от задължение за престация позоваването на нищожност на сделката, поради липса на форма от [фирма], който освен, че е страна по нея, сам е извършил и частична престация – 65.26 метрични тона рапица. Противопоставил е възражението за нищожност с оглед саниране собственото си неизпълнение на договорни задължения. Именно поради това законодателят е въвел разпоредбата на ал.3 на чл.293 ТЗ – никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна по облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната страна без възражения, респ., ако е престирала частично като по действителен договор и възражението и касае остатъка за който е била неизправна. Неуместно е позоваването на ВТАС на аналогия с абстрактните сделки. Както вече е имал случай да посочи ВКС, законодателят не е посочил изрично дали при хипотезата на чл.293 ал.3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация съгласно договореното или сделката се санира. Тълкуването на настоящия съдебен състав е в първия аспект – сделката е нищожна поради липса на форма, но тази от страните по нея, която е неизправна, не е легитимирана да се позовава на нейната нищожност. Тя дължи изпълнение по нея и е обвързана с всички договорни клаузи. При нищожност по общия граждански закон и съгласно чл.34 ЗЗД се дължи само реституция на даденото. Текстът на чл.293 ал.3 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че при търговските сделки обхвата на отговорността е разширен – неизправната страна по нищожна поради липса на форма сделка дължи пълно изпълнение по нея, ведно с предвидените договорни санкции, обезщетения за забава и обезщетения за вреди. Поради това, съдебният състав счита, че следва да бъдат разгледани последиците от неизпълнението, като при действителен договор, което налага произнасяне по основателността на жалбата. Преди всичко, следва да се отбележи, че действителността на договора за цесия не е била оспорена с отговорите на ИМ, поради което и привнасянето на този довод в спора е преклудирано – настъпили са последиците по чл.370 ГПК (анал.чл.133 ГПК). Произнасяйки се по действителността на договора за цесия, което оспорване е въведено едва с въззивната жалба, съставът на ВТАС е допуснал нарушение на процесуалния закон, поради което и изводите му по отношение на тази действителност са без значение. Ще следва да се отбележи и това, че те не съставляват самостоятелно основание за отхвърляне на иска (липса на активна материалноправна легитимация), поради което неправилното произнасяне на ВТАС не води до касиране на решението му. Своевременно е било въведено само правопогасяващото възражение относно предметните предели на цесионния договор и по-конкретно - включват ли те невъзникнало към момента на цесията вземане. Това е въпрос, касаещ обема права на ищеца-цесионер и оттук – основателността на претенцията му. Както вече бе посочено, претенцията за вреди е двуелементна: 1./ Пропуснати ползи за 101558.40 лв. – нереализирана печалба; 2./ Преки загуби за 190422 лв. – дължима неустойка на третото лице [фирма] по договор за доставка на 634.740 метрични тона рапица. Позоваването на ответника на цедиране на бъдещи права, има отношение само към твърдяната пряка загуба за 190422 лв. и няма отношение към претенцията за пропусната полза. Преценката на въззивния съд за неоснователността на претенцията за преки вреди, съизмерими с платената неустойка е правилна. Обемът на прехвърленото/придобитото вземане е такъв, какъвто е към момента на цесията, освен ако страните изрично не са уговорили друго – двиденти, лихви и пр. Преценката за основателността на иска за вреди по отношение на първия елемент (пропусната полза, съизмерима с неполучената печалба от продажбата на рапица) е свързана както със симулативността на договора с третото лице, така и с наличието на пряка връзка и обусловеност между неизпълнението на [фирма] и неизпълнението към [фирма]. Не е налице кумулативност при двете възражения. Искът може да бъде приет за неоснователен както ако договорът бъде приет за недействителен, поради симулативност, така и ако е действителен, но изпълнението по него не е обусловено от изпълнението на [фирма]. Настоящият съдебен състав счита за правилна, макар и основаваща се на косвени доказателства преценка на въззивния съд за наличието на данни, сочещи за симулативност на договора. Т.е. недължимостта на обезщетението за вреди би могла да се основава и на предпоставката на чл.26 ал.2 ЗЗД, но в случая значително по-голяма тежест имат събраните по делото доказателства, сочещи, че евентуалното неизпълнение към [фирма] не е обусловено от престацията на [фирма]. Предмет на престацията е родово определена вещ (рапица). От п.2 на заключението на назначената по делото счетоводна експертиза е видно, че складовите наличности от рапица по партидата на [фирма] в базата на [фирма] в [населено място] към процесния период са били 3768.24 м./т. от реколта 2009/2010 год. От това следва, че праводателят на ищеца е могъл да изпълни задължението към [фирма] за доставка на 634.740 м./т., без изпълнението му да е поставено в зависимост от изпълнението на [фирма], което изключва настъпването на вреда, съизмерима с пропусната полза от неизвършването на тази доставка. Позоваване на други касационни основания, обуславящи произнасяне по реда на чл.290 ал.2 ГПК в жалбата не се съдържат. Крайните изводи на състава на ВТАС са обосновани и законосъобразни и решението ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 1800 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв.О.Л.. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 323/11.12.2012 год. по т.д.№ 185/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.