Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 109     Гр.София, 16.11.2009 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                             Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 91 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “М”А. , гр. С. срещу решение № 336/11.07.2008г., постановено по гр.д. № 1313/08г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 15492/2006г. на Софийския районен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от “М”А. против “З” А. иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.380 и сл. /отм./ ТЗ, във вр. с чл.394 и сл. /отм./ ТЗ за заплащане, в качеството му на застраховател по рамкова полица № 04 100 102Б 002804/28.04.2004г. и полица – добавък № 04 550 1402 А0000008722 / 07.02.2005г., на сумата от 5220 щ.д., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени поради неплащането от Н. Н. С. – лизингополучател по договор за лизинг от 21.01.2005г., на 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 лизингови вноски, всяка в размер на 665 щ.д., както и е оставен без произнасяне евентуалният /обратен/ иск по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ, предявен от “З”А. против Н. Н. С. за заплащане на 250 щ.д., като част от цялата сума от 5320 щ.д., ако същата бъде присъдена на ищеца по иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1ЗЗД, във вр. с чл.280 и сл. /отм./ ТЗ, във вр. с чл.394 и сл. /отм./ ТЗ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли, да се отмени и предявените искове да се уважат. Претендира разноски. Ответникът З. “А”А. , гр. С. оспорва касационната жалба. Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Н. Н. С., гр. В. не взема становище по жалбата.   Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с определение № 202 от 27.03.2009г. допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски градски съд е приел, че между “М”А. и “З”А. е сключен рамков договор от 28.04.2004г. и застрахователен договор по полица от 07.02.2005г. за риска от неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг от 21.01.2005г. между “М”А. и Н. Н. С.. Решаващият състав е отхвърлил иска за заплащане на застрахователно обезщетение по съображения, че липсва застрахователен риск и интерес от сключване на договора, което е основание за нищожност на застрахователния договор съгласно чл.391, ал.1 /отм./ ТЗ. Неплащането на лизинговите вноски от третото лице – лизингополучател е счетено за основание за лизингодателя да предприеме правни действия по събиране на вземанията си по договора за лизинг, поради което и липсвала опасност от увреждане на имуществото му като застраховано лице към момента на сключване на договора за застраховка. Материалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е формулиран от състава на ВКС като: “Налице ли е застрахователен интерес и съответно действителен ли е договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахования с трето лице?”. Касаторът застъпва тезата, че сделката между страните не е недействителна съгласно на чл.391, ал.1 /отм./ ТЗ. Договорът имал за предмет т.нар. застраховка “Ф” и към момента на сключването му е бил налице застрахователен интерес, изразяващ се в риска от намаляване на имуществото на застраховния поради неплащане на лизинговите вноски по договори между застрахования като лизингодател и третите лица – лизингополучатели. Липсата на императивна нормативна уредба и доброволния характер на застраховането предоставяли възможност на страните свободно да определят покрития застрахователен риск. Според договора била изключена възможността за “двойно плащане” с оглед на уговорката, че ако след изплащането на застрахователното обезщетение постъпи плащане на лизингополучател, то лизингодателят – застраховател е поел задължение да преведе получените суми от лизинговите вноски на застрахователя. Според ответника по касационната жалба заплащането на застрахователно обезщетение не препятствало възможността на лизингодателя да предприеме действия по събиране на лизинговите вноски, с което ще съхрани имуществото си. По тази причина застрахователното обезщетение не би могло да се разглежда като заместваща облага, а представлявало допълнително имуществено право и следователно липсвала опасност от увреждане, която на обоснове застрахователен интерес от сключване на договора.   По поставения материалноправен въпрос съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Разпоредбата на чл.391, ал.1 /отм./ ТЗ регламентира недействителност на договор за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес. Теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахования към определени имуществени или неимуществени блага, при увреждането на които от събитието, визирано от застрахователния риск, биха настъпили вреди за застрахования. В имущественото застраховане такива блага са: правото на собственост и ограничените вещни права, но също така и облигационните вземания по договори, сключени между застрахования и трето лице, както и извъндоговорната отговорност на застрахования. Преценката за наличието на застрахователен интерес се извършва спрямо застрахования и с оглед на конкретната застраховка. Следователно застрахователният интерес произтича от потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди за застрахования при накърняване на застрахованото благо. При договора за застраховка “Ф” застрахованият е търговец, сключил договор за лизинг с трето лице, по който, срещу предоставено ползване на автомобили, той получава възнаграждение /чл.342 ТЗ/. Вземането на лизингодателя за лизинговите вноски произтича от договор, като неплащането им от лизингополучателя има за последица невъзможност за лизингодателя да увеличи актива на имуществото си, т.е. настъпване на вреда. Застрахователният интерес се преценява към момента на сключване на застрахователния договор. Интересът, обвързан и със застрахователния риск, т.е. вероятната и възможна опасност от накърняване на имуществената сфера на застрахования, включва единствено съществуването на вземане на застрахования - кредитор по договор с трето лице. За наличието на интерес не е необходимо да е настъпил фактът на неизпълнението /неплащане на лизинговите вноски в срок/, а само към момента на сключване на застраховката “Ф” да е поето задължение за плащане. Вземането на кредитора – лизингодател не следва да е изискуемо. Напротив, изискуемостта подставя под съмнение съществуването на застрахователен интерес, тъй като ако предмет на договора е вземане, определено по основание и с настъпил падеж, то застрахователният договор губи алеаторния си характер. Липсата на опасност от увреждане не следва да преценява с оглед на възможността на кредитора да реализира вземането си по друг ред – чрез иск за изпълнение. При имущественото застраховане, вкл. при изрично уредените в закона застраховки, със сключването на застрахователния договор застрахованото лице запазва правата си спрямо причинителя на увреждането и застрахователното правоотношение съществува паралелно с правата, произтичащи от договора с трето лице, респ. срещу деликвента. При получаване на плащане по договора за лизинг, застрахователният интерес би отпаднал, но това обстоятелство е относимо към прекратяване на действието на договора съгласно чл.391, ал.2 /отм./ ТЗ и не обуславя начална липса на интерес от договора по чл.391, ал.1 /отм./ ТЗ. За преодоляване на евентуалното неоснователно обогатяване на кредитора, застрахователят разполага с иск за връщане на недължимо платено, което право в случая е изрично уредено и в застрахователния договор.   По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС приема по поставения материалноправен въпрос следното: Договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахования с трето лице /застраховка “Ф”/, е действителен поради наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл.391, ал.1 /отм./ ТЗ.   По съществото на спора. По главния иск с правно основание чл.389, ал.1 /отм./ ТЗ. Между страните е сключен договор за застраховка по рамкова полица № 0* на 28.04.2004г. за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски, както и договор от 07.02.2005г. /т.нар. “добавък”/ за застраховка при неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг, сключен между застрахования “М” А. и Н. Н. С.. Н. част от застрахователната полица са О. условия за застраховка срещу неплащане на дължими вноски по договори за лизинг и договори за продажба на изплащане, както и предложението, добавъците и другите писмени договорености между страните. С писмо от 09.08.2005г. застрахователят е уведомил застрахования, че прекратява застрахователните отношения по рамковата полица на основание чл.44 от същата, т.е. с едномесечно писмено предизвестие. Видно от писмо от 16.08.2005г. застрахованият е признал, че е получил предизвестието на 11.08.2005г., но счита, че с посоченото писмо не са прекратени застрахователните правоотношения по добавъците, вкл. по договора от 07.02.2005г. С нотариална покана рег. № 1* т.2, акт 35, получена на 08.12.2005г. застрахователят е заявил, че с прекратяването на действието на полицата от 28.04.2004г. счита за прекратен и договора от 07.02.2005г. Съгласно чл.381, ал.1 /отм./ ТЗ договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа реквизитите по чл.381, ал.2 /отм./ ТЗ. Застрахователният договор, по който се претендира плащане в настоящото производство е полицата от 07.02.20005г. Полицата от 28.04.2004г., т.нар. рамков договор не е писмен акт по смисъла на чл.381, ал.1 /отм./ ТЗ, който да обективира валидно възникнало застрахователно правоотношение, въз основа на което застрахователят при настъпване на застрахователното събитие да дължи изплащане на обезщетение. В тази полица не са посочени конкретно срок на договора, начало и край на покритието, застрахователна сума и премия, както и определяне на размерите им – задължителни реквизити по т.4, 5 и 6 на ал.2 на чл.381 /отм./ ТЗ. Следователно рамковата полица има характер на писмена договореност между страните, която представлява неразделна част от застрахователния договор от 07.02.2005г., но третира и въпроси на преддоговорна отговорност с оглед на възникването на бъдещи конкретни застрахователни правоотношения. Прекратяването по реда на т.44 е относимо към преустановяване на действието на рамковата полица, според изричния текст на договора, но не и към полицата от 07.02.2005г. Възможност за прекратяване на застраховката с 30 – дневно предизвестие е предвидена в т.9.4.4 на О. условия и от същата се е възползвал застрахователя с нотариалната покана, получена на 08.12.2005г. На основание чл.390 /отм./ ТЗ застрахователят дължи обезщетение за настъпилите застрахователни събития, обхванати от покрития риск до прекратяване на действието на застрахователната полици, т.е. до 07.01.2006г. /30 дни след получаване на нотариалната покана/. Претенцията е основателна за всички претендирани неплатени лизингови вноски, последната от които е с падеж на 21.10.2005г. – преди прекратяване на договора. По силата на т. А.3.9 от О. условия застрахователното обезщетение е на сума, равна на сумата на неплатените съобразно погасителния план вноски, след приспадане на самоучастието на застрахования – в размер на 10% по т. А.7. Отговорността на застрахователя не е ограничена по размер до заплащане на застрахователно обезщетение, представляващо 3 неплатени вноски, каквото е изразеното особено мнение на член на състава на СГС. Задължението на застрахования по т. А.3.7 при неплащане на трета поредна вноска да изпрати известие за прекратяване на договора би могло да се разглежда като насочено към ограничаване на вредите по чл.389, ал.2 /отм./ ТЗ, но неизпълнението му не рефлектира върху дължимия размер на застрахователното обезщетение. В случая, по делото липсва позоваване на това обстоятелство от страна на застрахователя, поради което съдът не разполага с правомощието служебно да намалява обезщетението. Неплатените лизингови вноски са в размер на 5320 щ.д., поради което дължимото застрахователно обезщетение съдът изчислява по правилото на т. А.3.9 от О. условия на сумата от 4788 щ.д. Искът е основателен в посочения размер ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2006г. до окончателното й изплащане.   По евентуалния обратния иск с правно основание чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ. По силата на законовата норма и съгласно т.12 от О. условия след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования спрямо неизправния длъжник по договора за лизинг до размера на платеното обезщетение. Този иск е предявен частично в размер на 250 щ.д., за която сума претенцията следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването – 20.12.2006г. до окончателното й изплащане. По изложените съображения въззивното решение на Софийския градски съд е неправилно е следва да се отмени в частта, с която е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на предявения от “М” А. срещу ЗА. “А” А. иск с правно основание чл.390 /отм./ ТЗ и претенцията да се уважи в размер на 4788 щ.д. В частта по главния иск до пълния предявен размер от 5320 щ.д. решението следва да се остави в сила. С оглед на уважаването на главния иск съдът следва да се произнесе и по евентуалния обратен иск, като се осъди Н. Н. С. да заплати на ЗА. “А”А. сумата от 250 щ.д.   Съдът не присъжда изцяло разноските по делото, тъй като никоя от страните, имаща право на такива не е представила списък по чл.80 ГПК. ЗА. “А”А. следва да заплати само установените разноски за касационното производство в размер на 183.08 лв. - съразмерно на уважената част от главния иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 336/11.07.2008г., постановено по гр.д. № 1313/08г. от Софийския градски съд, в частта, с което е оставено в сила решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 15492/2006г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от “М”А. против “З” А. иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.380 и сл. /отм./ ТЗ, във вр. с чл.394 и сл. /отм./ ТЗ за сумата от 4788 щ.д. и в частта, с която е оставен без произнасяне евентуалният /обратен/ иск по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ, предявен от “З”А. против Н. Н. С., като ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗА. “А”А. , гр. С., ул.”С” № 2 да заплати на “М” А. , гр. С., ж.к.”И”, ул.”Ж” № 19, бл.156-1, ет.9, ап.16 сумата от 4788 щ.д. /Четири хиляди седемстотин осемдесет и осем щ.д./ на основание чл.390 /отм./ ТЗ, представляваща застрахователно обезщетение по полица – добавък № 04 550 1402 А0000008722 / 07.02.2005г. за имуществени вреди, причинени поради неплащането от Н. Н. С. – лизингополучател по договор за лизинг от 21.01.2005г., на 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 10.02.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 183.08 лв. /Сто осемдесет и три лв. и 08 ст./ - разноски за касационното производство. ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН: **********, гр. В., ул.”М” № 8 да заплати на ЗА. “А”А. , гр. С., ул.”С” № 2, сумата от 250 щ.д. /Двеста и петдесет щ.д./ - частична претенция от при общ размер от 4788 щ.д., ведно със законната лихва върху тази суча, считано от 20.12.2006г. до окончателното й изплащане, на основание чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ по предявения евентуален обратен иск, СЛЕД КАТО ЗА. “А”А. изпълни задължението си да заплати на “М”А. присъденото с настоящото решение застрахователно обезщетение в пълен размер. ОСТАВЯ В СИЛА решението за разликата между уважената част от 4788 щ.д. и предявения размер от 5320 щ.д. Решението по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение след представяне на доказателства за изпълнение на задължението на ЗА. “А”А. по главния иск. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.