4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. София, 01.12.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1126/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.4 от ГПК .
Образувано е по молба на Н. И. Т. , с искане за отмяна на влязло в сила решение № 1584/15.07.2015 г. по гр.д.№ 2084/ 2015 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 836/20.02.2015 год., на Окръжен съд – Благоевград , постановено по гр.д.№ 138/2014 година, за отхвърляне на предявения от молителя против [фирма] иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за връщане на сума от 250 000 евро, платена на основание предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.03.2009 год.,предвид развалянето му, поради неизправност на ответника – [фирма], респ. отпадане на основанието за плащането й. Молителят се позовава на влязло в сила решение по предявен от него срещу същата страна иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителна спрямо него, направена от [фирма] непарична вноска / апорт/ в капитала на [фирма] – решение от 28.07.2014 г. по гр.д.№ 4596/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 3609 по гр.д.№ 55/ 2014 год. на Окръжен съд Благоевград . Твърди ,че със същото решение е признато качеството му на кредитор на [фирма], с вземането, предмет на иска по чл.55 ал1. пр. трето ЗЗД, в размер на 250 000 евро. Тъй като с въззивното решение – предмет на исканата по реда на чл.303 ал.1 т.4 ГПК отмяна - е отречено това вземане, молителят счита, че са налице две противоречиви решения по смисъла на посочената процесуална разпоредба и като неправилно подлежи на отмяна тук атакуваното , чрез извънинстанционния контрол по Глава ХХІV ГПК.
Ответната страна – [фирма]- оспорва основателността на молбата. Отрича да са налице предпоставките по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, тъй като е налице произнасяне със съдебни решения по два напълно различни по правно основание / чл.135 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр. трето вр. с чл. 87 ЗЗД / и характеристика / конститутивен и осъдителен / искове. Липсва идентитет в предмета на търсената защита, тъй като с решението по иска , с правно основание чл.135 ЗЗД, не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането , с което ищецът се легитимира като кредитор, освен когато Павловият иск е съединен с обективно кумулативно предявен иск за установяване на вземането.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.4 ГПК , с оглед депозирането й на 21.02.2017 год. ,п ри влязло в сила решение по гр.д.№ 4596/2015 г. на Софийски апелативен съд - на 06.12.2016 год. , с недопускането му до касационно обжалване, с определение от същата дата, по т.д.№ 2325/2016 год. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд. Исканото за отмяна , на основание чл.303 ал1 т.4 ГПК , въззивно решение е влязло в сила предходно – на 26.07.2016 год. , с недопускането му до касационно обжалване, с определение № 697 от същата дата по т.д.№ 3542 / 2015 год. на І т.о. на Върховен касационен съд. Като процесуално допустима, молбата за отмяна следва да се разгледа по същество.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното :
С влязлото в сила решение, чиято отмяна по реда на извънинстанционния контрол се претендира, е отхвърлен предявен от Н. Т. против [фирма] иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, за връщане на заплатена, на основание сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сума от 250 000 лева, поради отпадане основанието за плащането й - разваляне на така сключения договор. Съдът е приел, че предвид уговореното в чл.4 от сключения договор, както и предвид съдържанието на чл. 8 и чл.11 ал.1 от договора, клаузата на чл.3 от същия не може да се възприеме като съдържаща признание за вече получена от продавача , към момента на сключването му, сума, в размер на 250 000 евро, и доколкото не са представени други доказателства за осъществено разплащане по начина, уговорен в чл.4 - за разплатени от купувача кредитни и публични задължения на продавача,а и последният е установил, че няма публични такива , съдът е счел , че ищецът не доказва сума в посочения размер да е преминала в патримониума на ответника, макар да е доказано сключването и съответно развалянето на договора.
В противопоставеното, влязло в сила решение по гр.д.№ 4596/2015 год. на Софийски апелативен съд, е уважен предявен от Н. Т. против [фирма] и [фирма] иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване недействителна по отношение на ищеца, в качеството му на кредитор, направената от [фирма] непарична вноска / апорт / в капитала на [фирма]. В същото производство ищецът е обосновавал качеството си на кредитор със заплатената по предварителния договор от 25.03.2009 г., за покупко-продажба на недвижим имот , сума от 250 000 евро и наличието на основание за получаването й обратно,предвид развалянето на договора поради неизправността на продавача [фирма].В мотивите съдът е приел за доказано качеството му на кредитор на това основание. Оттук страната извежда наличието на две противоречиви решения, обуславящи отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.4 ГПК.
Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.Независимо, че се касае за влезли в сила съдебни решения, постановени между съвпадащи страни, същите имат различен предмет. Действително, съгласно задължителните указания в т.5 на ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.дело № 7 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезли в сила съдебни решения, като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение предмета и страните по двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Както е обосновано в мотивите, основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция – имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат.Предметът на едното дело е различен от този на другото, но предметът на обусловеното инкорпорира в себе си предмета на обуславящото дело, така че произнасянето със сила на пресъдено нещо по всеки от тези предмети формира противоречието.Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск,по силата на постановените диспозитиви.
Това съотношение в случая - между производствата по иска с правно основание чл.135 ЗЗД и този по чл.55 ал.1 пр. трето вр. с чл.87 ЗЗД – не е налице. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че решенията по чл.135 ЗЗД не формират сила на пресъдено нещо по въпроса относно съществуването на вземането на ищеца – кредитор.В това производство съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти.Той не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор , освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Поради това ответникът в това производство не дължи защита от материалноправно естество, относно качеството си на длъжник,респ. непозоваването на обстоятелство,изключващо отговорността му пред ищеца ,не преклудира правото му да го предяви извън производството по чл.135 ЗЗД. Само ако Павловият иск е съединен с иск за вземането, предмет на делото, наред с потестативното право за обявяване относителна недействителност на сделката или действието , ще са и правоотношенията,които легитимират ищеца като кредитор,какъвто не е настоящият случай.Увреждащата сделка се счита несъществуваща само по отношение на увредения кредитор и само с оглед това негово качество. Ако по-късно това негово качество отпадне, последицата е, че непротивопоставимостта губи смисъла си, т.е. отпадат правните последици на уважения Павлов иск / в този смисъл – реш.№ 552 по гр.д. № 171 / 2009 год. на ІV г.о., реш.№ 639 по гр.д.№ 754/ 2009 г. на ІV г.о., реш.№ 122 по гр.д.№ 1028 / 2010 год. на ІV г.о. ,реш.№ 328 по гр.д.№ 879/ 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и др. /.
Следователно, по въпроса относно съществуването на вземането на Н. Т. към [фирма] , в размер на 250 000 евро, на основание развалянето, по вина на дружеството - продавач, на сключения със същия, в качеството на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2009 г., решението по гр.д.№ 4596/2015 г. на САС не формира сила на пресъдено нещо, поради което не е налице визираната в Тълкувателното решение хипотеза на противоречиви съдебни актове, по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. И. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 1584/15.07.2015 г. по гр.д.№ 2084/ 2015 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 836/20.02.2015 год., на Окръжен съд – Благоевград , постановено по гр.д.№ 138/2014 година, на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. Т. да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 300 лева , платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|