7 Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София,13.01.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2410 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на М. М. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител З. Р. И., срещу решение № 1841 от 19.07.2019г. по гр.д. №4728/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, поправено с решение от 12.08.2019г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №4330 от 29.06.2018г. по т.д.№7985/2016г. на СГС, ГО, 1-16 състав, въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора срещу ЗД "Бул Инс" АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. Ц. в резултат на ПТП от 06.06.2015г. за разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и предявеният от касатора срещу ЗД "Бул Инс" АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, а именно пропуснати ползи от загуба на издръжка за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2033г. за разликата над 2266 лева до пълния предявен размер от 22660 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и е необосновано. Касаторът счита, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 90% от страна на пострадалия М. Ц. е изграден изцяло върху предположения. Поддържа също, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е отчел, че загубата на неговия баща ще се отрази на цялостното развитие на малолетното дете. Ответникът ЗД "Бул Инс" АД оспорва жалбата, като твърди че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че пострадалият сам е предоставил автомобила на непълнолетен и неправоспособен водач, сам е дръпнал волана на автомобила, вследствие на което водачът е загубил управлението върху превозното средство, а също и че пострадалият е пътувал без предпазен колан. С оглед на това счита за правилно определен приносът на пострадалия за настъпването на вредите. С определение №282 от 28.04.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото правен въпрос „ Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен водач ?" Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от преждевременната загуба на неговия баща вследствие на процесното ПТП, възлиза на 120 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищеца, както и възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта му, а също и обществено - икономическите условия към датата на настъпване на ПТП, като е отчел и размера на минималната работна заплата за страната като критерий за жизнения стандарт към правнорелевантния момент. Съдът е приел за доказано възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувал без поставен предпазен колан, в автомобил, управляван от непълнолетен и неправоспособен водач, като по време на движение М. Ц. е дръпнал рязко волана и автомобилът е започнал да се превърта. С оглед на това съставът на САС е определил приноса на пострадалия в размер на 90% . Решението е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно. Съгласно решение № 206 от 12.03.20Юг. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, в случая застрахователя. В случая въззивният съд правилно е приел като своевременно въведено от ответното дружество възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. И. Ц.. Основателни обаче са оплакванията в касационната жалба, че част от изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредите от пострадалия не почиват на събраните по делото доказателства, а са изградени върху предположения. От заключението на приетата по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че 06.06.2015г. около 13,05ч. на път II -13, в посока [населено място] - [населено място], управлявайки л.а. „Мицубиши П." със скорост от порядъка на 120 км./ч. неправоспособният водач Н. В. е загубила контрол върху автомобила, който е навлязъл в насрещната пътна лента. След последвало рязко насочване вдясно със спиране, автомобилът е преминал през банкета с удар във външната част на канавката и ската и през лява странична част се е преобърнал. По време на реализиране на произшествието от 06.06.2015г. М. И. Ц. е пътувал на предната дясна седалка в лекия автомобил, като при превъртането на автомобила е изпаднал от него и бил притиснат между автомобила и терена. Безспорно е обстоятелството, че именно М. Ц. е предоставил автомобила за управление на водача, причинил произшествието. Видно от представената по делото присъда, към момента на ПТП Н. В. е била непълнолетна, но липсват твърдения и доказателства този факт да е бил известен на пострадалия. Въззивният съд не е отчел, че произшествието е осъществено на 06.06.2015г. - осем дни преди В. да навърши пълнолетие, като при тези обстоятелства не може да се приеме за несъмнена възможността на пострадалия сам да установи, че лицето е непълнолетно, тоест на възраст под предвидената в чл.151 от ЗДвП изискуема такава за придобиване на правоспособност за управление на лек автомобил. По делото не е установено и знание у пострадалия М. Ц., че Н. В. не е правоспособен водач. В тази връзка съдът не е взел предвид свидетелските показания на самата В., която заявява, че на въпроса на М. Ц. дали може да управлява автомобил, тя е отговорила утвърдително, вместо да го уведоми, че не е правоспособна. Основавайки своите правни изводи на предположението за това, че за пострадалия е било очевидно, че Н. В. е била непълнолетна и неправоспособна и той сам се е поставил в повишен риск при пътуването в управлявания от нея автомобил, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е намалил полагащото се на касатора обезщетение за неимуществени вреди съразмерно на недоказания принос. По отношение на наличието на съпричиняване, изразяващо се в това, че М. Ц. е пътувал без поставен предпазен колан, както и че по време на движение е дръпнал рязко волана, което е допринесло за отклоняването на автомобила от пътното платно, изводите на въззивния съд следва да бъдат споделени, тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства - заключението на приетите в първоинстанционното производство експертизи и свидетелските показания на Н. В.. Въз основа на данните за скоростта на автомобила, механизма на ПТП, местоположението на тялото на пострадалия към момента на ПТП и получените по вид и тежест телесни увреждания, вещите лица са направили извод, че към момента на произшествието М. Ц. е пътувал без поставен обезопасителен колан. Вещите лица са посочили категорично, че при поставен предпазен колан тялото е нямало да получи тежката гръдна травма, която е основната причина за настъпилата смърт на пострадалия. При тези данни следва да се приеме за доказан приносът на пострадалия за настъпилото увреждане, който настоящият състав на ВКС определя в размер на 30 %. Неоснователни са доводите на касатора за определяне на обезщетението в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Споделяйки изводите на СГС относно размера на обезщетението Софийски апелативен съд е взел предвид, че от първоинстанционния съд са съобразени указаните в ППВС №4/1968г. критерии и всички обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост". Отчетени са моментът на настъпване на вредите, жизненият стандарт в страната към този момент, обстоятелството, че детето е изгубило своя баща още преди да се роди, както и изключително неблагоприятното въздействие, което отсъствието на бащата може да има върху съзряването на малолетното дете в емоционален и социален план. Поради това настоящият състав на ВКС споделя становището на въззивната инстанция, че сумата 120 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди. С оглед на определения принос на пострадалия в размер на 30%, дължимият размер на обезщетението на касационния жалбоподател М. М. Ц. за неимуществени вреди възлиза на 84 000 лева. Поради това на касатора следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 72 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2015г. /датата на неговото раждане/ до окончателното плащане. Въззивният съд е определил дължимото на касатора обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена издръжка от неговия баща, на 22 680 лв. - по 105 лева месечно от датата на неговото раждане -09.10.2015г. до датата на навършване на пълнолетие - 09.10.2033г., като срещу така определения размер не са въведени оплаквания в касационната жалба. Тази сума следва да бъде намалена с 30%, предвид определения размер съпричиняване, или дължимата сума е в размер на 15 876 лв. -73,50 лв. месечно за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2033г. С въззивното решение на касатора е присъдена част от обезщетението за имуществени вреди в размер на 2266 лева, поради което следва да му бъде присъдено допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 610 лева, ведно със законната лихва, В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 876 лева до 22 660 лева, решението е правилно и следва да се остави в сила. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което ЗК „Бул Инс" АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2266 лева, обезщетение за имуществени вреди, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. При този изход на спора дължимите на ответника ЗК „Бул Инс" АД разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство възлизат на 2316,05 лева, доколкото настоящият състав намира за неоснователно възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от 2500 лева при обжалваем интерес от 222 660 лева. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено само в частта, с която ищецът М. М. Ц. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс" АД допълнително разноски за производството пред СГС в размер на 1547,80 лева. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, тъй като не е направено искане за това. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора адвокат С. Ч., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 6823,23 лева, с ДДС. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 6848 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1841 от 19.07.2019г. по гр.д. №4728/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, поправено с решение от 12.08.2019г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №4330 от 29.06.2018г. по т.д.№7985/2016г. на СГС, ГО, I - 16 състав, са отхвърлени предявените от М. М. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител З. Р. И., срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. Ц. в резултат на пътно - транспортно произшествие от 06.06.2015г., за разликата над уважения размер от 12 000 лева до размера от 84 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на неговия баща в резултат на пътно - транспортно произшествие от 06.06.2015г., за разликата над уважения размер от 2 266 лева до размера от 15 876 лева, както и в частта, с която ищецът М. М. Ц. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД допълнително разноски за производството пред СГС в размер на 1547,80 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на М. М. Ц. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител З. Р. И., с адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.8, чрез адвокат С. Ч., сумата 72 000 лева /седемдесет и две хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по в.гр.д.№4728/2018г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на М. И. Ц. в резултат на пътно - транспортно произшествие от 06.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2015г. /датата на раждане на ищеца/ до окончателното плащане, както и сумата 13 610 лева, представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди за периода от датата на раждане на ищеца - 09.10.2015 г. до навършване на неговото пълнолетие - 09.10.2033г., ведно със законната лихва от 09.10.2015г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1841 от 19.07.2019г. по гр.д. №4728/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, поправено с решение от 12.08.2019г. по същото дело, в частта, с която предявеният от М. М. Ц. действащ чрез своята майка и законен представител З. Р. И., срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия баща М. И. Ц. при ПТП, настъпило на 06.06.2015г., е отхвърлен за разликата над сумата 84 000 лева до сумата 200 000 лева, а предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди вследствие смъртта на неговия баща при същото ПТП, е отхвърлен за разликата над сумата 15 876 лева до 22 660 лева. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адвокат С. Ч., адрес [населено място], [улица], ет.8, сумата 6823,23 лева, с ДДС, /шест хиляди осемстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 6848 лева /шест хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.