Р Е Ш Е Н И Е № 383 гр. София, 26 октомври 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и трети година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Красимира Филипова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 735 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия А. К. Г. срещу въззивно решение № 163/09.05.23г. по ВНОХД № 282/2022г. на Софийски апелативен съд, н.о., 7-ми състав, с което е изменена присъда № 4/11.01.2022г. по НОХД № 4733/2021г. на Софийски градски съд, н.о., 7-ми състав. С първоинстанционната присъда подс.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал. 1 от НК и му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. С решението деянието е преквалифицирано в такова по чл.122 от НК и наказанието е намалено на 2 години лишаване от свобода, като в останалата част присъдата е потвърдена. Присъдени са и разноски, направени по водене на делото пред втората инстанция. Касаторът ангажира третото касационно основание, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно въззивната инстанция приела като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на Г., младата възраст на пострадалия и отсъствие на предизвикателно отношение, действително несъществения повод на възникване на конфликта, при което деецът бил воден единствено от желание за саморазправа. Защитата твърди, че последното осъждане на дееца било от 2016г. за леко престъпление – по чл.343в, ал.2 от НК, в размер на 1 година лишаване от свобода. Било установено по безспорен начин, че пострадалият се е държал предизвикателно, като провокирал Г., който в пристъп на афект го бил ударил. Според защитата приетият размер лишаване от свобода от въззивната инстанция от три години, с редукция по чл.58а, ал. 1 от НК от една година не опровергавал твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като посочва, че са спазени принципите за законоустановеност на наказанието и за индивидуализацията му в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и особеностите на личността на дееца. Твърди, че била взета предвид и сравнително високата степен на обществена опасност на дееца и на деянието при определяне на наказателната санкция. Въззивната инстанция била изключила от съвкупността едно от обстоятелствата, възприето от първостепенния съд и поради това е намалила наказанието. По – нататъшно намаляване според прокурора би било в противоречие с целите по чл.36 от НК и с принципа на справедливостта. Моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Частният обвинител П. Б., редовно призован, не се явява, повереникът му, също редовно призован, не се явява. Не дават становище по делото. Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник. Последният пледира, като поддържа подадената касационна жалба. Не добавя нищо по същество. Подсъдимият също няма какво да добави, пледира че има две дечица и моли съдът да се смили над него. Подсъдимият поддържа тезата на защитника си. При последната си дума подс.Г. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 4/11.01.2022г. по НОХД № 4733/2021г. на Софийски градски съд, н.о., 7-ми състав. подс.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал. 1 от НК и му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Присъдени са и деловодни разноски. С атакуваното по касационен ред въззивно решение № 163/09.05.23г. по ВНОХД № 282/2022г. на Софийски апелативен съд, н.о., 7-ми състав, първоинстанционната присъда е изменена, като деянието е преквалифицирано в такова по чл.122 от НК и наказанието е намалено на 2 години лишаване от свобода, като в останалата част присъдата е потвърдена. Присъдени са и разноски, направени по водене на делото пред втората инстанция. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Съдебното производство пред съда от първата инстанция е протекло при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като не са събирани други доказателства. Преценката на съда от първата инстанция при така направеното признание, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства, е правилна и законосъобразна. Възражението на защитата за провокация от страна на пострадалия не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е закъсняло безвъзвратно. Възприетата от съда от втората инстанция правна квалификация на деянието, което е довело до изменяване съответно на първоинстанционната присъда, е в противоречие със закона. Този съществен недостатък на решението не е поправим и предвид липсата на съответна процесуална инициатива от страна на държавното обвинение принуждава касационната инстанция да се съобрази с това съществуващо правно положение. Все пак е необходимо да се отбележи, че чл.122 от НК изключва умишлени действия от страна на подсъдимия, насочени към увреждане на пострадалия. В случая това далеч не е така, нанесен е удар с пряк умисъл, предназначен да причини увреждане. Ако съдът е бил затруднен да определи характера на нараняването, той е имал на разположение разрешението в задължителната практика, конкретно в ППВС № 3/27.09.1979г. Дадените тълкувателни разяснения в т.16 дори не изискват специални медицински познания, ако съдът е бил дотолкова затруднен да прецени субективното отношение и причинната връзка между нанесения умишлен удар – причинил при всички случаи телесна повреда, последвалата тежка телесна повреда и настъпилата вследствие на нея смърт. Нарушението на закона обаче изключва каквато и да било възможност за снизхождение, тъй като подсъдимият е получил, очевидно за касационната инстанция, незаслужена бонификация за умишлените си действия, което се признава дори и от защитата, доколкото последната твърди наличие на умишлена реакция като следствие от предизвикателно поведение. Отделно от това, конкретните възражения влизат в противоречие с процедурата по чл.371, т.2 от НПК. На следващо място, осъждането на дееца, независимо от това кога е извършено и дали е за тежко или не, престъпление, след като не е настъпила реабилитация, следва да се отчита, като въпрос на преценка е до каква степен. Освен това, винаги осъждането следва да се преценява като част от характеризиращите личността на дееца обстоятелства. По делото е напълно ясно, че подсъдимият не се отличава със законопослушание и не е примерен член на обществото. Нещо повече, причината за нанасяне на фаталния умишлен удар е подозрението на подсъдимия за съобщаване на негово противоправно поведение на полицейските органи. Ударът не е нанесен, че неправилно и несправедливо е „натопен“, а защото е съобщено за него и това е нюанс, който затвърждава отрицателната лична характеристика на дееца. А това не може и не следва да бъде подминавано при определяне на наказанието. В заключение касационната инстанция намери, че към подсъдимият в достатъчна степен е проявена снизходителност, такава, каквато той не заслужава. По тази причина касационната претенция не може да бъде удовлетворена, а се отхвърля като изцяло неоснователна. Целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, не само не могат да бъдат постигнати с по-ниско по размер такова от индивидуална гледна точка, но не могат да бъдат постигнати и с размера на конкретно определеното. Това касационният състав, както се отбеляза, не може да отстрани. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на въззивното решение, касационният състав счете, че то следва да се остави в сила изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 163/09.05.23г. по ВНОХД № 282/2022г. на Софийски апелативен съд, н.о., 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2