2 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 01.08.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 117 по описа за 2011 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1081 от 15.11.2011 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Х. Н. С. на решение 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 339/25.05.2010 г., по гр.д. № 2316/2009 г., по описа на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор ..... по КК на [населено място],находящ се в м.”К.”,с площ от..... кв.м. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1982 г. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79 ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност. Ответната страна – [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който подробно излага твърдения за неоснователност на касационната жалба.Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. За да остави в сила първоинстанционният акт въззивната инстанция е приела,след съвкупна преценка на доказателствата по делото,че частния писмен договор за покупко-продажба от ..... год.не е прехвърлил собствеността върху спорния имот на ищеца,но същият е началният момент от който ищецът е установил трайна и необезпокоявана фактическа власт върху имота.Проследявайки статута на имота по отделните планове съдът е установил,че към .... год. имотът е представлявал лозе,който е влязъл в строителните граници на [населено място] с кадастралния план от .... год. и е заснет като имот пл.№ ....,а впоследствие като имот с пл.№... по плана от ... год.на жилищен район”Х.”.И тъй като липсват данни имотът да е бил собственост на праводателката на ищеца – Ф. З. е прието,че по силата на чл.14 Конституцията е държавна собственост,а по силата на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС е станал частна общинска собственост на 17.11.2008 год.,когато е съставен и АЧОС.Отчитайки забраната на чл.86 ЗС отпаднала от 1.06.1996 год.и наложеният мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти с § 1 ЗИД на ЗС от 31.05.2006 год.съдът е приел,че ищецът не е придобил правото на собственост на оригинерно основание. В приложеното решение № 1046/08 год. на І г.о.на ВКС е прието,че тъй като ответникът – общината не е доказала предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ,като способ за придобиване на земеделски земи,то имотът не е бил държавна собственост,респ.общинска и поради липсата на заявени реституционни права по ЗСПЗЗ той е бил лична собственост и по отношение на него нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,респ.забраната на чл.86 ЗС е неприложима. Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос за приложението на правилото на чл.79 ал.1 ЗС,като способ за придобиване на собственост. Съгласно чл.79 ал.1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. В случая имотът е попадал в приложното поле на чл.29,т.4 ЗСГ/отм./, с оглед данните за установяване на владение върху него със сключване на договора за покупко-продажбата му през 1982 г.и тази забрана действително отпада с отмяната й с ДВ бр. 21/31.03.1990 г. След този момент обаче също е налице забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти, съгласно чл.86 ЗС, до изменението й през 1996 г., а давностният срок за имоти държавна и общинска собственост е спрян от 1.06.2006 год. с § 1 ЗИД на ЗС. Специфично се поставя въпроса относно статута на имота като селищен или земеделски от гледна точка на възможността по отношение на него да тече давност, доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 /нова, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997г./ от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила /22.11.1997г./, която норма е неприлижима при решаване на настоящия казус.Тя е приложима за всички имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, а, според чл. 10, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, такива са земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или ДЗС и независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации или не. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите на населените места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; да не е включен в горския фонд; да не е застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито да представлява двор или складово помещение към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито да представлява прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни имоти.Безспорно е установено,че по отношение на процесния имот,не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ,същият е записан като остатъчен общински фонд в разписния лист,поради което ответникът е доказал предпоставките по чл.19 ЗСПЗЗ,като придобивен способ на земеделската земя,която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска собственост. Не са представени по делото доказателства за запазване на собствеността от праводателката по частния писмен договор, за да се приеме, че приложението на чл.86 ЗС и чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е изключено, поради което и релевираният от ищеца период на владение на имота до ноември 1997 г. е ирелевантен за настъпване на правните последици на придобивната давност,поради което той не може да се легитимира като собственик на основание този придобивен способ към момента на предявяване на иска С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на установителния иск за собственост са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. Съобразно изхода на спора касаторът дължи на ответника направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд . ОСЪЖДА Х. Н. С. да заплати на [община],представлявана от кмета – Г. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.,представляващи юрисконсулстко възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: