Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * произнасяне по недопустим иск * нередовност на исковата молба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 32

София, 24.04.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 100 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Г. от [населено място] срещу решение от 26.07.2010 по гр.№12703/2009г. на СГС, въззивно отделение, с което се потвърждава решение от 6.04.2009г., постановено гр.дело № 35003/2008г. по описа на СРС, 24 състав. Поддържа се, че ищецът [фирма] с петитума на исковата молба е поискал осъждане на ответника – касатор, а не да се установи вземането по издадената заповед за изпълнение. Искането е за отмяна на решението като неправилн поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и постановяване на решение, с което да се приеме, че няма пречка между страните да бъде постигнато спогодба за начина и периода на плащане на вземането по издадената заповед за изпълнение, която да намери отражения в изпълнителния лист. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа касационната жалба. Представен е списък на разноските и претендира тяхното присъждане.
Ответникът по касация [фирма] - София не е заявила становище по изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с определение № 629 от 14.10.2011г. по въпроса дали предявен иск по чл.422 ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, с осъдителен вместо с установителен петитум е бил допустим и следвало ли е преди да се произнесе с установително решение съдът да задължи ищеца да конкретизира исковата си молба, с оглед на съдържащото се в нея противоречие между обстоятелствената част и петитум. По този въпрос ВКС, ТК се е произнесъл с решение №27 от 08.03.2010 г. по т.д. № 521/ 2009 г. на І т.о, решение №90 от 27.05.2011г. на ВКС, по т.дело №674/2010г. ТК ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС имат задължителен за съдилищата характер. Съставите на ВКС са приели, че когато е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземане, предмет на спряно заповедно производство, но с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен, постановеното от въззивния съд решение е недопустимо и подлежи на касиране. Процесуалната недопустимост на съдебното решение произтича от обстоятелството, че с него въззивният съд е разрешил правен спор, въведен с нередовна искова молба, недостатъците на която не са отстранени по реда на чл.129, ал.2 и ал.4 ГПК.
В случая ищецът [фирма] е предявил иск по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за осъждането на касатора К. Б. Г. да заплати сумата от 2208.99 лв. представляваща консумирана топлинна енергия за времето от м.02.2006г. до м.04.2007г. и за сумата от 433.25 лв. мораторна лихва. Искът е предавен след направено възражение от длъжника по чл.414 ГПК, като в обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество изрично е заявило, че с предявения иск иска да бъде установено вземането му по издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение по гр.дело № 15632/2008г. по описа на СРС. Без да е спазена разпоредбата на чл.192, ал.2 ГПК, във връзка със съдържащото се в нея противоречие между обстоятелствена част и петитум, Софийският районен съд е постановил решение, с което е признал за установено съществуването на вземанията на дружеството по издадената заповед за изпълнение. Решението е потвърдено с въззивното решение на СГС от 26.07.2010г. при посочения порок на исковата молба.
Решението е недопустимо. Налице е касационното основание по чл.281, т.2 ГПК. Съдът по същество се е произнесъл по нередовна исковата молба, поради съдържащото се в нея противоречие между обстоятелствена част и петитум. Императивната норма на чл. 415, ал.1 ГПК изрично определя вида на защита, който следва да получи ищеца – само по установяване на вземането, но не и за неговото присъждане, за което има вече издадената заповед за изпълнение. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба - нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Въззивен съд, в качеството си на решаващ съд, е следвало да проведе производство по чл.129, ал.4 ГПК, с оглед това, че установителният иск за съществуване на вземането имплицитно се съдържа в осъдителния, от което се извежда нередовност, а не недопустимост на сезирането. Като не е съобразил разпоредбата на чл.415 ГПК, въззивният съд е постановил решение по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТР №1 /2001г.на ОСГК на ВКС, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими към спецификата на въззивното производство, приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. При новото разглеждане на делото въззивният съд, на основание чл.192, ал.4 ГПК ще следва даде задължителни указания на ищеца за привеждане в съответствие на обстоятелствената част петитума на исковата молба. В зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, решаващият съд ще следва да определи правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество.
Проверката по допустимостта на обжалваното въззивно решение, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, ВКС, ТК не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания.
Направените пред настоящата инстанция разноски ще следва да бъдат съобразени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото, съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решението от 26.07.2010г., постановено по гр.дело № 12703/2009г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV А състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: