О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 49 гр. София, 25 март 2016 г Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар при становището на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 251 по описа за 2016 г Производството е образувано, по реда на чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 5.01.2016 г, по НЧХД № 17721/15 по описа на Софийски районен съд, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 1 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд, Варна. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по НЧХД № 17721/15 по описа на Софийски районен съд е образувано по тъжба на К. Д. Т. срещу С. Т. А., за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Делото е подсъдно на Софийски районен съд, съгласно правилото на чл. 36, ал. 1 НПК. Тъжбата е постъпила в съда на 28.09.2015 г. С резолюция на Заместник председателя от същата дата, на тъжителя са дадени указания и му е предоставен седмодневен срок. Съобщението е получено от адресата на 9.10.2015 г и указанията са изпълнени в срок. Въпреки това, ход на тъжбата не е даден. С цитираното разпореждане от 5.01.2016 г, съдията-докладчик, определен на 19.10.2015 г, е прекратил съдебното производство и е направил искане за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК, по съображения, че тъжителят и подсъдимият живеят в гр. Варна, а и поисканите с тъжбата свидетели биха се оказали лица, чието местоживеене е в същия съдебен район. ВКС намери, че искането на Софийски районен съд за промяна на местната подсъдност е неоснователно. Съображенията за това са следните: Хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК е приложима, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд, извън района на съда, местно компетентен да разгледа делото. В случая, от съдържанието на тъжбата е видно, че подсъдимият е само един. Що се отнася до свидетелите, с тъжбата са поискани две лица, при режим на довеждане. Доколкото на този процесуален етап, самоличността им не е посочена, липсва яснота за тяхното местоживеене и връзката им с определен съдебен район. Отделен е въпросът, че са поискани при режим на довеждане, което възлага на тъжителя задължение да ги осигури пред съда. На следващо място, искането по чл. 43, т. 1 НПК, се основава на вероятностното съждение, че свидетелите биха могли да се окажат свързани с определен съдебен район, което е недопустимо. Известно е, че изводът относно наличието на предпоставките по чл. 43, т. 1 НПК може да се основава само на данните по делото, а не и на вероятностни съждения или предположения. Освен това, поначало при делата от частен характер, липсва такова множество от обвиняеми или свидетели, каквото е заложено като необходима предпоставка за приложението на чл. 43, т. 1 НПК, и настоящето дело от частен характер не прави изключение. От друга страна, макар и несвързано с въпроса за подсъдността, ВКС констатира и друго обстоятелство, влияещо негативно на искането за промяна на местната подсъдност, а именно: От постъпване на тъжбата в съда до настоящия момент е изтекъл период от шест месеца, през който е проявено процесуално бездействие, в разрез с чл. 22 НПК. Това обстоятелство обуславя необходимост от вземане на мерки за своевременно разглеждане и решаване на делото след връщането му в Софийски районен съд. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на местната подсъдност по НЧХД № 17721/15 по описа на Софийски районен съд. ИЗПРАЩА делото за разглеждане от същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: