1 Р Е Ш Е Н И Е № 396 ГР. С., 08.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 15 ноември през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №197/11 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Видински окръжен съд /ОС/ по гр.д. №624/10 г., постановено в спор по чл.357 от КТ, за отмяна на наложено наказание „предупреждение за уволнение”. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК след констатацията, че по въпроса: мотивирана ли е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, когато изрично препраща към констатациите на вътрешно ведомствена комисия за установяване на нарушенията, отразени в протокол, с който работникът /служителят/ е бил запознат към момента на обясненията по чл.193 от КТ, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл.290 от ГПК – Р №460/10 г. по гр.д. №467/09 г. на трето г.о. и №642/10 г. по гр.д. №1208/09 г. на четвърто г.о. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Б. А. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, трето г.о., като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважен предявеният от Б. А. срещу [община] иск за отмяна на наложеното на ищеца, като директор на Художествена галерия „Н. П.”- [населено място] дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” Прието е, че заповедта за налагане на наказанието от 25.03.10 г. не отговаря на изискванията за съдържание по чл.195, ал.1 от КТ. Липсват задължителни реквизити – посочване на мястото на извършване на нарушението, в какво се състои неправилното съхранение на картините – къде са съхранявани и къде е трябвало да става това, какви точно правила са нарушени и къде са уредени, не е посочен и периодът на извършване на нарушението. Според ОС незаконосъобразността на заповедта, като издадена в нарушение на чл.195 от КТ, води до незаконосъобразност и на наложеното с нея наказание. Тези изводи са незаконосъобразни и необосновани: В посочените при допускане на обжалването решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че макар в заповедта за налагане на наказанието да липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и пр., който съдържа това описание и е бил доведен до знанието на работника, изискването на закона за съдържание на заповедта по чл.195, ал.1 от КТ е изпълнено. В случая заповедта за налагане на наказанието е мотивирана така: за нарушение на разпоредбите за формиране и управление на музейните фондове, констатирано на 24.02.10 г. от комисия, изразяващо се в неправилно съхранени живописни творби: „Портрет на М. П.” на Д. У., „Портрет на майка ми” на Ив. Т., „Дамски портрет” на Ив. М., „На нивата” на Зл. Б., „Пейзаж” на И. П. и „Пейзаж от Т.” на Ив. Х.. В цитирания в заповедта и представен по делото протокол от 24.02.10 г. на комисията, назначена със заповед на кмета на общината нарушенията са описани подробно – кога, къде и как се съхраняват картините / подпрени на стени в изложбената зала поради течове от тавана й и в складове и таванско помещение, като са подпрени на стените една върху друга, сред маси, столове, книги, метли, почистващи препарати, някои от които са в допир с тях/; посочено е къде следва да се съхраняват – във фондохранилище и на основание кой нормативен акт – Наредба за формиране и управление на музейните фондове и защо съществува риск от увреждането им при констатираното неправомерно съхранение. С този протокол ищецът е бил запознат към момента на обясненията по чл.193 от КТ, които са дадени в „отговор на констатациите в протокол №1/24.02.10 г.”. Заповедта за налагане на наказанието е мотивирана с препращане към протокола на комисията от 24.02.10 г. и изискването по чл.195, ал.1 от КТ е изпълнено, според приетото в тълкувателната практика на ВКС по чл.290 от КТ, което предпоставя разглеждане на спора по същество. Извършването на нарушенията, за които е наложено наказанието е доказано от работодателя с показанията на св. С. и П.. Те са установили съхранението на ценните картини в складови и тавански помещения, на много тясно пространство, една върху друга, сред бутилки, чаши, лопати и метли. Представена е длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „директор” на галерията, от която се установява, че негово задължение е да опазва собствеността, управлява и стопанисва галерийното имущество и фондове. При преценката за съответствие на наложеното наказание с извършените нарушения следва да се отчетат тежестта им при националното значение и художествена стойност на посочените творби, липсата на дължимата грижа и критичност от страна на ищеца към условията, в които са поставени повечето от творбите за продължително време и пренебрегването на риска от това – обяснения на ищеца по чл.193 от КТ, св. П.. Затова по тежест наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата на извършването му и поведението на наказания служител – чл.189 от КТ. Искът за оспорване на наказанието като незаконно е неоснователен и следва да се отхвърли В. решение, с което е прието противното е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново за отхвърляне на иска по изложените съображения. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №422/10 г. от 2.12.10 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б. Е. А. срещу [община] за отмяна на наложеното на ищеца, като директор на Художествена галерия „Н. П.” със заповед на кмета на общината от 25.02.10 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: