Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * промяна на предназначението на земеделски земи * държавна собственост * вписване на имот в капитала на търговско дружество * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * възстановяване правото на собственост


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

СОФИЯ, 31.08.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1115/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. К. в качеството му на пълномощник на С. П. П., М. К. М., К. В. К., Е. Ц. С., С. Д. Д., Д. В. М., К. Ж. П., Т. Д. С. - К., А. Х. С. и Р. Б. И.- Д. против решение № 17 а от 19.02.2010 г. по в.гр.д. № 335/09 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е отменено решение № 259 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 27/07 г. на Радомирския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата и [фирма] със седалище [населено място], че С. П. П., К. Ж. Павлова, М. К. М., Д. В. М., К. В. К., Т. Д. С. - К., Е. Ц. С., А. Х. С., С. Д. Д. и Р. Б. И. - Д. са собственици на следните имоти по КВС на [населено място], общ. К.: имот № 003037 с площ 13 788 кв.м., находящ се в м.”В. дол”, имот № 003043 с площ 6 590 кв.м., находящ се в м.”Ш.” и имот № 003044 с площ 1737 кв.м. в м.”Ш.”, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата и на [фирма], че С. П. П. и К. Ж. П. са собственици на имот № 003045 по КВС на [населено място] с площ 2 609 кв.м., находящ се в м.”Б.” и в отменените части е постановено друго, с което са отхвърлени предявените установителни искове за собственост.
В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е изградил решаващите си изводи по спора на писмено доказателство, което не е било приложено по делото, не е обсъдил всички събрани доказателства и правните доводи на страните, кредитирал е писмени доказателства, които като неподписани не могат да се ползузават с доказателствена сила, направил е необосновани изводи за идентичност на процесните имоти с имоти с този, отреден за гребна база, както и за това, че този имот е бил включен в баланса на Б. и впоследствие апортиран в капитала на ответното дружество. Поддържат също, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, на §6, ал.6 ЗППДОбП, на § 11, ал.1 ЗПСПК и на чл. 17 а ЗППДОбП, както и на ЗООЗП.
Държавата, чрез МРРБ и Областен управител на Област П. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти, тъй като са придобили същите на деривативно основание от несобственици. Изводът е обоснован с това, че процесните имоти са част от терен, който през 1983 г. е бил отчужден по реда на ЗООЗП за изграждане на Национална гребна база ”П.” и мероприятието е реализирано, поради което към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не са били със статут на земеделска земя. Затова решенията на ОСЗГ К. за възстановяване на правото на собственост върху процесните имоти не са произвели реституционно действие и не легитимират като собственици лицата, в чиято полза са издадени. Поради това извършените от тях и от последващите приобретатели на тези имоти договори за покупко- продажба не са породили вещноправно действие и ищците, като последни купувачи на имотите, също не са придобили правото на собственост върху тях.
На следващо място е приел, решенията на О. не са породили конститутивно действие и поради това, че през 2005 г. процесните имоти са били включени в капитала на ответното дружество [фирма], а преди това са се водили по баланса на неговия предшественик Стопанска организация ”С.” при Комитета за младежта и спорта. Съгласно разпоредбата на § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ и § 11 от ДР на ЗПСПК бившите собственици не могат да искат реално връщане на имотите, а имат право само на обезщетение за тях. В тази хипотеза е ирелевантно обстоятелството дали върху имотите има изградени сгради и дали тези сгради са законни или не - достатъчно е, че имотът е включен в капитала на преобразуваното търговско дружество.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: кога е налице мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, промяната на предназначението на земеделската земя и отреждането й за неземеделски нужди сами по себе си съставляват ли пречка за възстановяне на собствеността, както и въпросът за приложението на § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./, аналогичен на § 11, ал.1 ЗПСПК.
В решение № 369 от 10.9.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1579/08 г. на ІІ г.о. е придадено правно значение на провеждането на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя в съответствие с разпоредбите на ЗООЗП/ отм./ и е направен извод, че при липса на доказателства за спазване на тази процедура, не са налице пречки по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху незастроената част от земята.
В решение № 949 от 11.04.2007 г. на ВКС по гр.д. № 2945/05 г, ІV”Б” г.о. наред с промяната на предназначението на земеделската земя и включването й в баланса на държавното предприятие, за чиито нужди е била отредена, са изследвани и въпросите какво строителство е извършено в изпълнение на това отреждане и дали незастроената част попада в рамките на норматива за прилежаща част към сградите и съоръженията.
В решение № 1182 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3633/07 г. на ІІІ г.о. и решение № 595 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1096/08 г.12.2008 г. на ІІІ г.о. изводът за приложимост на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е направен само въз основа на факта, че върху имотите след образуване на ТКЗС е било извършено строителство на сгради и съоръжения, без да е коментиран въпросът за това дали е извършена промяна на предназначението на земеделската земя по предвидения в ЗООЗП ред.
По поставените въпроси настоящият състав намира за правилна практиката, изразена в решение № решение № 949 от 11.04.2007 г. на ВКС по гр.д. № 2945/05 г, ІV”Б” г.о., решение № 1182 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3633/07 г. на ІІІ г.о. и решение № 595 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1096/08 г.12.2008 г. на ІІІ г.о.
Разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ не третира промяната на предназначението на земята от земеделска към момента на обобществяването й в такава за задоволяване на неземеделски нужди като самостоятелна пречка за възстановяване на собствеността, а придава правно значение на обстоятелството дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен или върху него има проведено мероприятие по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. Само по себе си провеждането на процедура по промяна на предназначението на земеделската земя, ако мероприятието, за което е отреден имотът, не е осъществено, не изключва възстановяване му на собствениците или на онази част от него, която не е застроена и не попада в рамките на норматива за прилежаща площ към сградите и съоръженията. Включването на един имот в капитала на търговско дружество не може да бъде приравнено на мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Преобразуването и приватизацията на държавните предприятия по естеството си е правно действие, което препятствува възстановяването на правото на собственост на имота в реални граници с оглед разпоредбата на § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./, ако към момента на включването му в капитала на търговското дружество, той е държавна собственост. Разпоредбата на чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ обявява за държавна собственост земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради посочените в ал.1 обстоятелства. Държавна собственост са и земите по чл. 24, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ, при това доколкото са необходими за дейността на посочените в тях министерства, ведомства и други организации и в размер, съответстващ на тази дейност.
С оглед на този отговор на поставените по делото правни въпроси неправилно е прието от въззивния съд, че процесните имоти изцяло не са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ, без да е бил изследван и изяснен въпросът какво строителство е било извършено в тях и каква е необходимата площ за нормалното функциониране на гребната база. Даденото от вещото лице Г. Д. заключение по този въпрос е непълно, тъй като касае само два имота, единият от които/ № 33/ не е предмет на делото. Без изясняване на това обстоятелство не може да се направи еднозначен извод относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота, респ. дали същият като неподлежащ на възстановяване е станал държавна собственост на основание чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ, тъй като ако мероприятието е осъществено, но не засяга имотите, разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ няма да намери приложение.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 17 а от 19.02.2010 г. по в.гр.д. № 335/09 г. на Пернишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: