РЕШЕНИЕ № 43 София, 10.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4082/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№5190/29.4.2013 г., подадена от ПК “З.” – [населено място], [община], област Р., приподписана от адв. Б. К., против въззивно решение №224/26.3.2013 г. по гр.д.№273/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к. С обжалваното решение е отменено решение №2215/20.12.2012 г. по гр.д.№5313/2012 г. по описа на Русенския районен съд, първи граждански състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ, както и в частта за разноските и вместо това посочените искове предявени от Н. И. Х. от [населено място], В., област Р., против ПК “З.” – [населено място], [община], област Р., са уважени Въззивната инстанция е приела, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.195 КТ, тъй като липсва заповед, с която на ищцата да е наложено наказание “дисциплинарно уволнение”. Прието е също така, че липсва формулирано както от правна страна, така и от фактическа на конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина, а препращането към ревизионен доклад, който дори не е съставен от работодателя, не може да санира този пропуск. Относно съдържанието на ревизионния доклад окръжният съд е стигнал до извод, че са посочени различни нарушения, като не е ясно кое от тях работодателят счита, че следва да се вмени във вина на служителката. Въз основа на това е направен краен извод, че липсват императивно установените законови реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и че поради това не е ясно за какво нарушение са искани обяснения от ищцата, с което е налице опорочаване и на процедурата по чл.193 КТ. С определение №1233/05.11.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по материалноправния въпрос “Задължен ли е работодателят да издаде две отделни заповеди при дисциплинарното уволнение – една за налагане на дисциплинарното наказание, и друга за прекратяване на трудовия договор, поради тази причина, или и двете действия могат да се извършат с един акт ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ изисква дисциплинарното наказание да бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. От друга страна, разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 КТ предвижда, че работодателят прекратява трудовият договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Анализът на тези две правни норми сочи, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание “уволнение” е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Това обаче не означава, че той е бил задължен да извърши това. Характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато обаче работодателят издаде само заповед, основаваща се на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.6 КТ, той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с тази заповед. Тази заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите, визирани в чл.195, ал.1 КТ. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение с оглед изводите на окръжния съд по чл.193 и чл.195 КТ, както и във връзка с изводите, относими към въпроса, по който въззивното решение е постановено. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове ведно със законните последици. Постъпила е писмена защита. Претендират се разноски. Ответницата по касация Н. И. Х., посредством процесуалния си представител – адв. П. Х., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответницата по касация – адв. К.. Депозирана е и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, писмените защита на страните, становището на процесуалния представител на ответницата по касация, изразено в съдебно заседание пред настоящата инстанция и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Русенския окръжен съд е неправилно. С оглед отговора на въпроса, поради който въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване, изводите на Русенския окръжен съд са неправилни. Незаконосъобразни и необосновани са и изводите на въззивната инстанция за нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ от страна на работодателя. Съгласно установената практика на ВКС по чл.290 ГПК, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед – решение №849/12.01.2011 г. по гр.д.№40/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В процесния случай атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Същата съдържа данни за препращане към ревизионния доклад, който е бил връчен на служителката, която го е оспорила, за което е налице и признание в писмената защита пред първата инстанция, че същият й е известен. Налице са и данни, че ревизионният доклад й е връчен – протокол, който не е оспорен. Изпълнена е и процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Представеното обяснение от служителката, макар и съдържащо едно изречение не е оспорено. Доколкото в исковата молба не се съдържат доводи по съществото на наложеното дисциплинарно наказание, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че не следва да се произнася по съществото на спора. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. С оглед изхода от спора ответницата по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1558 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №224/26.3.2013 г. по гр.д.№273/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Р., против ПК “З.” - [населено място], област Р., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Р., да заплати на ПК “З.” - [населено място], област Р., деловодни разноски в размер на 1558/хиляда петстотин петдесет и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: