4 Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 22.05.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 187 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна по чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на влязлото в сила Определение № 1689 от 21.05.2015г. по в.гр.д.№ 1068/2015г. на ОС Варна, с което на основание чл.233 ГПК е обезсилено Решение № 500 от 02.02.2015г., постановено по гр.д.№ 9791/2014г. на РС Варна и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, поради отказ от иска. Твърденията в молбата за отмяна са, че по предявения от [фирма] иск е било постановено решение по гр.д.№ 9791/2014г. на РС Варна за уважаване на претенцията с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД, а в хода на образуваното по жалба на ответника въззивно производство - в.гр.д.№ 1068/2015г. на ОС Варна, вписаният в търговския регистър нов управител на въззиваемия - К. Д. направила отказ от иска от името на [фирма]. На основание чл.233 ГПК окръжният съд постановил определението, чиято отмяна е предмет на настоящето производство. Молителят основава искането си на влязло в сила на 28.09.2017г. Решение № 764 от 25.10.2016г. по т.д.№ 762/2015г. на Окръжен съд Варна, /потвърдено с решението по в.т.д.№ 722/2016г. на АС Варна/, с което, по реда и на основание чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР, е прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Позовавайки се на това решение, молителят поддържа, че през периода от 15.05.2015 - 12.10.2017г., [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от иска не е произвел правно действие. Въз основа на тези факти се поддържа искането за отмяна на постановеното по реда на чл.233 ГПК определение на основание т.1 на чл.303 ал.1 т.1 ГПК - поради открити нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство и материализиращото го доказателство - решението по т.д.№ 762/2015г. на ОС Варна; по т.3 на чл.303 ал.1 ГПК - поради това, че определението се основава на недействително вписване в Търговския регистър, което е отменено /обявено за недействително/. В хода на производството пред ВКС молителят е оттеглил искането си за отмяна, заявено при условията на евентуалност, по чл.303 ал.1 т.2 ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/ и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение. Становището на ответника [фирма], изразено в депозиран по реда и в срока на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния му представител в съдебно заседание е, че молбата за отмяна е неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1 т.1 ГПК - отсъстват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обуславящи отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Поддържа, че твърдяното обстоятелство - установяване недействителността на вписването в търговския регистър е новонастъпило, а материализиращото го доказателство - новосъздадено, че не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които по обективни причини страната не е могла да докаже. Позовава се на задължителните разяснения на ППВС № 2/1977г. както и на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, като счита, че „за съда, като трето добросъвестно лице, отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл.365 т.3 ГПК вр.чл.29 ЗТР решение има действие занапред”. Изтъква и доводи по приложението на чл.141 ал.6 ТЗ. Молбата на [фирма] по чл.303 ал.1 ГПК е постъпила на 18.12.2017г. и е допустима, като депозирана в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, считано от постановяване на Определение № 530 от 29.09.2017г. по ч.т.д.№ 2052/2017г. на ВКС ІІ т.о. за потвърждаване на Разпореждане № 820 по в.т.д.№ 722/2016г. на АС Варна за връщане на подадената от „К. Г.” касационна жалба срещу решението по в.т.д.№ 722/2016г. на АС Варна /с което е потвърдено решението по т.д.№ 762/2015г. на Варненския ОС/. Съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, предмет на отмяна по чл.307 ГПК може да бъде определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл.233 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Произнасянето по въпроса попадат ли в приложното поле на основанието за отмяна по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК твърденията на молителя, базирани на влязлото в сила решение по т.д.№ 762/2015г. на ОС Варна, предпоставя преценка и анализ на правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна - установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство досежно представителството на [фирма] в производството по същинския спор пред въззивната инстанция /в. гр.д.№ 1068/2015г. на ОС Варна/ и материализиращото го доказателство - влязлото в сила на 28.09.2017г. Решение № 764 от 25.10.2016г. по т.д.№ 762/2015г. на Окръжен съд Варна. С него, както се посочи, по реда и на основание чл.365, т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР, е прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява несъществуващо обстоятелство. С това решение е установена липсата на надлежно учредена представителна власт на К. Д. по отношение на дружеството за релевантния за производството по отмяна период 15.05.2015 - 12.10.2017г. - вписването на Д. като управител, депозирането на молбата за отказ от иска и влизане в сила на решението по чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.19 ЗТР, обуславящо последицата по чл.604 ГПК - заличаване на това вписване. Като правна последица от това решение следва изводът, че в хода на производството по спора между „К. Г.“ и „Е.-П. П.“ пред въззивната инстанция, въззиваемият „К. Г.” не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на 19.05.2015г. молба за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Следва и изводът, че процесуалната представителна власт на Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва. В т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. В конкретния случай това означава, че изявлението за отказ от иска не е изхождало от ищеца и не го обвързва. Ненадлежно учредената представителна власт за К. Д., изключваща валидното възникване на право за процесуално представителство на „К. Г.” пред съда, е ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент - отказа от иска с последиците по чл.233, изр.трето ГПК не е новонастъпило обстоятелство. То е съществувало по време на висящността на спора пред въззивната инстанция, но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът /365, т.3 и чл.604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на Д. е било и процесуално такова по чл.30 ал.1 ГПК, поради което е без значение, дали преди или след отказа по чл.233 ГПК, заличеният управител К. е уведомил съда за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие поради това, че изхожда от процесуално нелегитимирано лице и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл.365 т.3 ГПК, посочен по-горе. В това се състои и разликата с чл.303 ал.1, т.5 ГПК - в тази хипотеза порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство по отмяна. Обстоятелство, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор може да бъде установено единствено /и е установено/ в друг спорен исков процес с Решение № 764 от 25.10.2016г. по т.д.№ 762/2015г. на ОС Варна, което има характер на ново доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт. Същевременно, новото обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като е обусловило прекратяването на спора със съдебен акт имащ правни последици на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Неоснователен е доводът на ответника по молбата за отмяна, основан на разпоредбата на чл.141,ал.6 ТЗ и на действието на вписването по отношение на третите добросъвестни лица. В случая хипотезата на чл.141, ал.6 ТЗ, а и на чл.599, ал.2 вр.ал.1 ГПК /която ТЗ до голяма степен възпроизвежда/, няма отношение към преценката на съда в производството по отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК. Към момента на отправяне на изявлението на Д. за отказ от иска, тя е била вписана в търговския регистър като управител и въз основа на това вписване въззивният съд е приел, че изявлението изхожда от законния представител /по смисъла на чл.30 ал.1 ГПК/ на ищеца „К. Г.” и е прекратил производството по иска. Тези процесуални действия не са обект на проверка в настоящето производство, доколкото не е въведено основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и по-конкретно тази негова хипотеза, предвиждаща нарушаването на съответните правила, да е извършено от съда. Дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е без значение. В настоящия случай, изявлението за отказ от иска, отправено от Д., съставлява процесуално действие, ненуждаещо се от приемане или неприемане от насрещната по делото страна и това процесуално действие не обвързва [фирма]. Неоснователно е възражението на ответника по молбата, че определението за прекратяване на производство по предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД като постановено въз основа на искане на лице, непритежаващо представителна власт, е недопустимо, поради което не подлежи на отмяна. Същността на изявлението по чл.233, изр.първо ГПК е, че то десезира съда със спора и преклудира правото на „К. Г.” да предяви иск срещу същата страна за същото вземане и на същото основание - чл.299, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че последицата от определението по чл.233 ГПК е като по влязло в сила решение, /принадлежност на имущественото право, предмет на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД /, е относимо към правилността на определението за прекратяване на делото, а не към негова евентуална недопустимост. Характера на това определение обуславя единствено допустимостта на производството по чл.303, ал.1 ГПК. Предвид формирания извод за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне досежно основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че определението по чл.233 ГПК, постановено по молба на К. Д. следва да се отмени и делото да бъде върнато на АС Варна за продължаване на процеса по въззивната жалба на [фирма] от стадия на опороченото процесуално действие. Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя [фирма] в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по молба на [фирма] влязлото в сила Определение № 1689 от 21.05.2015г. по в.гр.д.№ 1068/2015г. на ОС Варна. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба на [фирма]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: