5 9 Р Е Ш Е Н И Е № 185 София 27 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 697/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подсъдимия Г. А. Д.и на частните обвинители И. С. С. и С. Н. Д. – С. против въззивно решение № 86/10.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 31/2019 г. от Апелативен съд – Пловдив. В жалбата на подсъдимия, изготвена от неговия защитник, се твърди, че наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са явно несправедливи по размер, както и определеният изпитателен срок, тъй като не са съобразени с правилата за индивидуализация на същите. Изтъква се, че смекчаващите отговорността на касатора обстоятелства са правилно дефинирани, но не е отчетена тяхната значимост, а отегчаващите са надценени. С тези аргументи се отправя искане за намаляване размера на наложените наказания и на изпитателния срок. В жалбата, изготвена от повереника на частните обвинители И. С. и С. Д., се поддържа наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание лишаване от свобода е несправедливо по размер. Излагат се доводи за противоречивост на съдебните мотиви при индивидуализацията на санкцията. Счита се още, че неправилно съдът е дал превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства. Настоява се за отмяна на решението и ново разглеждане на делото във втората инстанция, за да се увеличи размерът на наказанието лишаване от свобода, което след редукцията да се установи на шест години и осем месеца или на шест години, както и да се увеличи срокът на лишаването от права по чл. 343г от НК. В съдебното заседание подсъдимият Д. и защитата му поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Изразяват становище за неоснователност на жалбата, подадена от частното обвинение. Представят се и писмени бележки. Частните обвинители И. С. и С. Д. лично и чрез повереник поддържат аргументите, изложени в жалбата им. Намират възраженията на подсъдимия и неговата защита за неоснователни. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия. По отношение тази, депозирана от частното обвинение, счита, че е налице отегчаващо обстоятелство, свързано с наказването на подсъдимия по административен ред за нарушения по ЗДП, което не е отчетено в пълна мяра. В заключение не изразява становище за необходимостта от корекция на наказанието, като оставя това на преценката на съда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд - Пазарджик с присъда № 61/07.12.2018 г., постановена по НОХД № 701/2018 г., признал подсъдимия Г. А. Д. за виновен в това, че на 30.08.2018 г. при управление на лек автомобил „О. А.” нарушил правилата за движение (чл. 20, ал. 2 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на С. И. С., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „ б” във вр. с ал. 1 б. „в” и чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на седем години и три месеца лишаване от свобода, които съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с една трета до четири години и десет месеца, търпими при общ затворнически режим. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години. С атакуваното сега решение, постановено по жалби на същите страни, присъдата е потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения съдебен акт са неоснователни. 1. По жалбата на подсъдимия Д.. Първо, следва да се отбележи, че в жалбата се атакува и „размера на определения изпитателен срок” и се отправят искания за неговото намаляване. Прегледът на съдебните актове насочва, че става дума за грешка, защото наказанието лишаване от свобода е в размер на четири години и десет месеца, който не позволява приложените на условното осъждане, а и чл. 66 от НК не е прилаган от съдебните инстанции. Въпреки проявената в жалбата неяснота, очевидно доводите обосновават претенция за намаляване на санкцията до размер, правещ възможно приложението на чл. 66 от НК. За да извърши корекция на въззивното решение в разтълкуваната насока, настоящата инстанция би следвало да направи констатация за явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и личността на подсъдимия, от една страна, и тежестта на наложената санкция, от друга. Данните по делото не обосновават такъв извод. Въззивният съд с подробни мотиви е отстранил допуснатата от първата инстанция непрецизност при определяне кръга от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подложил е на внимателна преценка относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Всички данни, относими към дефинирането на смекчаващите обстоятелства, са вярно оценени. Те обаче не са единствените фактори, които съдът е следвало да цени при определяне обема на наказателната принуда, която следва да бъде приложена спрямо подсъдимия. Въззивният съд не е имал основание да пренебрегне данните за административните нарушения, налагани на подсъдимия като водач на МПС. Коректно в мотивите на съдебния акт е отбелязано, че за продължителния стаж на подсъдимия като шофьор срещу него са издадени девет наказателни постановления и един фиш. Преценявайки тежестта на този факт, втората инстанция е обследвала тяхната давност и е съсредоточила вниманието си до нарушенията, очертаващи профила на подсъдимия като водач след 2007 г., допуснати от него в периода от 2012 г. до деянието. В този смисъл не би могло да се твърди за проявено от съда недопустимо обсъждане на данни във вреда на касатора. Към съвкупността на обстоятелствата, повишаващи обществената опасност на деянието, е възприета възникналата опасност и за другите велосипедисти, пътували заедно с пострадалия. С това съдът не е разширил рамките на обвинителния акт, доколкото в него са посочени и такива факти. Вярно е заключението, че алкохолната концентрация (1,56 на хиляда), надхвърляща нееднократно границата, квалифицираща пияното състояние, предопределя извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца и в тази насока не е допуснато нарушение на чл. 56 от НК. Съдът не може да бъде упрекнат в пренебрегване на установените по делото смекчаващи обстоятелства, които са оценени като преобладаващи. Тяхната относителна тежест е отчетена по най-благоприятния за подсъдимия начин, тъй като са в основата на извода, че санкцията лишаване от свобода следва да се определи под средния размер, предвиден в закона. Затова поддържаната претенция, че съдът не е съобразил броя и значимостта на смекчаващите обстоятелства, не се оправдава от данните по делото. Нарочни доводи, свързани с наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, не са изтъкнати в касационната жалба, а и настоящият състав, съгласявайки се с изложените от апелативния съд аргументи, не намира основание за корекция на същото. Определената комплексна санкция е съответна на целите на чл. 36 от НК и по тази причина не подлежи на промяна в исканата от касатора насока. 2. По жалбата на частните обвинители И. С. и С. Д.. Оспорва се размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, който според жалбоподателите е несправедливо занижен. Като аргумент в подкрепа на оспорването в жалбата се твърди, че мотивите на проверявания съдебен акт са противоречиви. Изтъква се първо, че съдът от една страна е отрекъл приложението на чл. 343а от НК, а от друга е коментирал действия на подсъдимия по оказване на помощ на пострадалия. Упрекът е неоснователен. На цитираното в жалбата място от съдебния акт апелативният съд е приел, че в разглеждания случай приложението на привилегирования състав се изключва. Това е и обяснимо, тъй като е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 от НК – „пияно състояние” (виж, ППВС № 1/83 г. , т. 5 ). Възприетите действия на подсъдимия, непосредствено след инцидента, надлежно отразени и в обстоятелствената част на обвинителния акт, не влизат в конфликт със заявената от съда неприложимост на намалената отговорност. Данните за проявеното от подсъдимия отношение към пострадалия (издърпването му от храстите, опитите да спре кървенето от главата с направения тампон от дреха), са обсъждани във връзка с въпросите по чл. 54 от НК. С оглед оспорването следва да се посочи и неизменната съдебна практика – не се вземат предвид като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказателната отговорност само отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Ето защо въззивният съд не е допуснал противоречие в съдебния акт, съответно нарушение на закона, при обсъждането на посочените данни, които правилно е дефинирал като смекчаващи обстоятелства. Редакцията на мотивите на решението не дава основание за възражението, поддържано и в съдебното заседание, за нарушаване на собствените на съда критерии при определяне на наказанието лишаване от свобода – под средния размер, но ориентиран близо до него. Апелативният съд разполага със суверенното право да направи собствен анализ на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието и в зависимост от резултата да прецени справедливостта му в рамките на наказуемостта по възприетата правна квалификация. Потвърденото наказание от седем години и три месеца лишаване от свобода, преди редукцията, е в границите на предвиденото в закона и няма пречка то да се запази от втората инстанция, която го приема за определено малко под средния размер, отчитайки превес на смекчаващите обстоятелства. Възражението, поддържано в жалбата за неправилно разрешаване на въпроса относно приноса на пострадалия С. И. С. за настъпване на пътния инцидент, е неоснователно. Идентични доводи са били поставени на вниманието на второинстанционния съдебен състав, който ги е обсъдил и дал убедителен отговор (л. 76 и сл. от ВНОХД № 31/2019 г.). Направена е преценка за характера на поведението на пострадалия в конкретната пътна обстановка и в тази връзка са разисквани обстоятелствата - че инцидентът е настъпил извън населено място в тъмната част на денонощието, отсъствие на необходимата светлосигнализация на велосипедиста, разположението на велосипеда косо на пътното платно, като неговия заден край е установен на около 1,3 м от ръба на същото. Всички тези факти фигурират в обстоятелствената част на обвинителния акт и са валидна основа за изложените от съда разсъждения с оглед проведената процедура на съкратеното съдебно следствие. Приетият принос от страна на пострадалия всъщност не е отчетен като достатъчен по обхват и тежест в контекста на всички обстоятелства на пътнотранспортното произшествие, за да обуслови значително смекчаване на отговорността на подсъдимия и да заличи утвърдената от съда висока степен на обществена опасност на деянието. Съдържанието на обжалвания съдебен акт опровергава оплакването, свързано с оценката на съда за обема и значението на установените по делото отегчаващи обстоятелства. Въззивният съд не е игнорирал наличните обстоятелства, повишаващи степента на обществена опасност на деянието и дееца. Обосновано са оценени като такива наказването на подсъдимия по административен ред за нарушения на правилата за движение. Конкретната тежест на тези нарушения, изводима от съдържанието на нарушените норми, не е подценена и това добре е видно от изложената в решението аргументация. Не е пренебрегна и степента на алкохолната концентрация, надхвърляща минимално необходимото за приетата правна квалификация на деянието. Посочените обстоятелства са обсъдени в контекста на установените смекчаващи такива, към които освен вече коментираните, са преценявани чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, наличните позитивни данни за личността му, отразени в приложената характеристична справка по делото, оказаното съдействие в хода на разследването, изразеното от него през целия наказателен процес разкаяние и съжаление за настъпилия общественоопасен резултат, издаващи преоценка на престъпното му поведение. Изтъкнатите аргументи в съдебното заседание за обществената нетърпимост към извършителите на транспортните престъпления, съответно високата степен на обществена опасност на тези деяния, по принцип са верни, но това не би могло само по себе се да обуслови извод за увеличаване размера на наказанието, като се игнорират всички останали обстоятелства, имащи отношение към неговата индивидуализация – чл. 54, ал.2 от НК. Съдът разбира мъката на частните обвинители от трагичната загуба на техния син. Настъпилият вредоносен резултат е тежък и болката им е дълбока и неизлечима. Преценката за личната обществена опасност на дееца обаче не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат. Въззивната инстанция е направила задълбочено и обстойно обсъждане на всички обстоятелства, имащи отношение към решаване на въпроса за конкретния обем от наказателна репресия, дължима на подсъдимия. Стигнала е до верния извод, че наказанието следва да се определи под средния размер на предвидената в закона санкция за това престъпление, а именно седем години и три месеца лишаване от свобода. Това е санкцията, чиято справедливост подлежи на преценка, а не намаленият й размер след приложението на чл. 58а, ал.1 от НК. Няма основание да се приеме, че наказанието от седем години и три месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 54 от НК, е занижено по размер. Освен това след редукцията подсъдимият трябва да изтърпи ефективно четири години и десет месеца лишаване от свобода, поради което не би могло да се счита, че е нарушен необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. И в тази жалба не се съдържат конкретни доводи, свързани с наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години. Както вече се каза по повод жалбата на подсъдимия, настоящият състав не намира основание за намеса и по отношение на този компонент от определената комплексна санкция. Обобщено, наложеното наказание лишаване от свобода отразява всички фактори от значение за неговата индивидуализация, посочени в чл. 54 от НК, и е съобразено с допустимата от чл. 58а, ал. 1 от НК редукция. Ето защо то не нарушава изискването за съответствие между обема наказателна принуда, от една страна, и обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Тоест, не е налице претендираното от подсъдимия и частните обвинители касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 86/10.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 31/2019 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.