Р Е Ш Е Н И Е №126 гр. София, 16 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Ш. КНД №2332 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдените Т. А. И., П. З. Г., Т. И. В. и П. И. И. за възобновяване на воденото срещу тях наказателно производство по ВНОХД №1364/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. С присъда №259 от 02.07.2012 г., постановена по НОХД №3074/2012 г. по описа на РС- гр.Пловдив осъдените Т. А. И., П. З. Г., Т. И. В., П. И. И. и Г. Т. С. са признати за виновни в това, че на 07.11.2011 г. в село Болярино, след предварително сговаряне помежду си за извършване на кражбата, в немаловажен случай и в условията на „опасен рецидив” за И., Г., В., И. и на повторност за С. (последният действал като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си) отнели от владението на Д. И. П. без него съгласие и с намерение противозаконно да присвоят коне на обща стойност 20 100 лева, като кражбата е в големи размери, като на осъдените Т. А. И., П. З. Г., Т. И. В., П. И. И. на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК и чл.54 НК са наложени наказания по седем години „лишаване от свобода”, които да бъдат изтърпени при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на осъдения Г. Т. С. на основание чл.195, ал.2, във вр. с ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 и чл.63, ал.2, т.2 НК е наложено наказание три години „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на основание чл.59, ал.2 НК е приспаднато от наказанието на всеки един от осъдените времето, през което те са били задържани с мерки за неотклонение „задържане под стража”. С присъдата И., Г., В., И. и С. са осъдени да заплатят на Д. И. П. сумата от 12 000 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление и законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2011 г. до окончателното изпълнение на задължението, сумата от 480 лева- държавна такса върху уважения граждански иск и по 12 лева за всеки от осъдените- разноски по водене на делото. С въззивно решение №345 от 14.11.2012 г., постановено по ВНОХД №1364/2012 г. от Окръжен съд- гр.Пловдив е изменил постановения първоинстанционен съдебен акт, като е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наложеното на осъдения С. наказание, както и е осъдил всеки един от подсъдимите да заплати по 96 лева- разноски по водене на делото, вместо възприетото от първоинстанционния съд, че сумата от 480 лева трябва да бъде дължима при условията на солидарност на всички осъдени. Осъденият И. е депозирал въззивна жалба с която той се оплаква от постановените съдебни актове, като поддържа, че при постановяването им са допуснати процесуални нарушения. Осъденият Г. е подал въззивна жалба, с която моли да бъде насрочена нова дата за разглеждане на делото, като му бъде дадена възможност да обясни фактите по него. Осъденият В. е подал въззивна жалба, като е изразил несъгласие с постановените съдебни актове и е поискал да бъде насрочена нова дата за разглеждане на делото и да му бъде дадена възможност да обясни фактите по него. Осъденият И. е подал жалба с общо оплакване за несправедливост на първоинстанционната присъда. В хода на касационното производство защитниците на осъдените И., Г., В., И. поддържат единствено оплакването за несправедливост на отмерените наказания и отправят искане за тяхното редуциране. Всеки от тях моли да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността на подзащитните им обстоятелства признаването на вината, изразеното съжаление, сравнително младата им възраст, затрудненото им семейно и имуществено положение и направените опити да бъдат възстановени част от причинените с престъплението вреди. Осъдените молят да им бъде намалено наказанието. Представителят на държавното обвинение пледира исканията на всички осъдени да не бъдат уважавани, като поддържа, че отмерените им наказания са справедливи и са съобразени с многобройните им осъждания. Предлага да не бъдат редуцирани наказанията, тъй като по този начин не биха били постигнати целите на чл.36 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането От текста на депозираните документи озаглавени въззивни жалби може да бъде направен извод, че с тях всеки от осъдените е направил общи оплаквания за неправилност и несправедливост на постановените съдебни актове в рамките на приключилото наказателно производство и е отправил молба същото да продължи, като им бъде дадена възможност да изяснят фактите по делото. Независимо от това, че обсъдените писмени изложения са наречени жалби, те имат характер на искания за възобновяване по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 НПК и за съда съществува задължение да ги разгледана по този ред. Независимо, че оплакванията в исканията са фрагментарни, доколкото същите са подадени в законоустановения срок може да се приеме, че същите са допустими и трябва да бъдат разгледани. По основателността на исканията: По искането на осъдения Т. И. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. В писмената си жалба осъденият И. прави оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като това оплакване не е конкретизирано. В производството по чл.419 и сл. НПК за касационната инстанция не съществува задължение да извършва служебна проверка на законосъобразността на постановените и влезли в сила съдебни актове по приключилото наказателно производство, а единствено да провери направени конкретни оплаквания за наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК. Доколкото този подсъдим не е направил конкретни оплаквания, свързани със законовото основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а единствено е поддържал това, че отмереното му наказание е явно несправедливо, то и касационният съд ще се занимае единствено с наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. При определяне на наказанието на този подсъдим неправилно решаващите съдилища не са констатирали смекчаващи отговорността му обстоятелства, като се не са отчели направените (макар и фрагментарни и частични) самопризнания и затрудненото му материално положение. Доказателства за тези обстоятелства са събрани в хода на наказателното производство и те без съмнение е трябвало да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието на този осъден. Въпреки, че касационната инстанция ги отчете, тя съобрази че същите не могат да мотивират корекция на отмереното наказание, тъй като по делото съществуват множество доказателства, които трябва да бъдат ценени като отегчаващи отговорността на И. обстоятелства. Това са (правилно оценените от предходните съдилища) множество предходни осъждания (извън тези, които обосновават квалификацията по чл.196 НК), високата стойност на отнетото имущество (надвишаваща значително необходимата за наличие на квалификация по чл.195, ал.2 НК). При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъдения И. обстоятелства, имащи отношение към индивидуализиране на наказателната му отговорност, неговото наказание трябва да бъде определено при баланс на тези обстоятелства. Предвид санкцията, предвидена в нормата на чл.196, ал.1, т.2 НК то наказание в размер на седем години „лишаване от свобода е справедливо и съобразено с обществената опасност на личността на този осъден и тази на извършеното от него престъпление. Това е така, тъй като наказание в този размер е под предвидения в санкцията на посочената по- горе законова норма среден размер. Евентуалната редукция на отмереното на И. наказание не би гарантирала постигането на целите на чл.36 НК. По искането на осъдения П. И. От текста на искането и становището на защитника на осъдения касационната инстанция прие, че е сезирана с искане за възобновяване на наказателното производство с основание явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието, наложено на този подсъдим е идентично с това на осъдения Т. И., като отново правилно са били обсъдени като отегчаващи отговорността му обстоятелства многобройните му предходни осъждания (единадесет) и високата стойност на инкриминираното имущество. Независимо, че не са били ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства направените частични признания, оказаното съдействие в хода на разследването и затрудненото материално положение на И. тези обстоятелства не могат да доведат до извод за наличие на необходимост от редукция на наказанието. Това е така, защото същото е съответно на това да е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и отмерено в този му размер е справедливо и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Евентуалната редукция на наказанието на този осъден би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция. По наказанието на осъдения П. Г. От текста на искането и становището на защитника на осъдения касационната инстанция прие, че е сезирана с искане за възобновяване на наказателното производство с основание явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието, наложено на този осъден е определено при идентичен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Г. е бил осъждан тринадесет пъти, преди извършване на това престъпление, което правилно е било отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Предметът на престъплението, начина на отнемане на конете и тяхната стойност също правилно са били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. При съпоставката на тези обстоятелства със смекчаващите отговорността на осъдения- направени частични признания, тежко материално положение следва извод, че отмереното наказание- под предвидения среден размер е справедливо и съответно на данните за личността на осъдения и обществената опасност на извършеното от него престъпление. На тези основания касационният съд прецени, че наказанието не трябва да бъде редуцирано. По наказанието на осъдения Т. В. От текста на искането и становището на защитника на осъдения касационната инстанция прие, че е сезирана с искане за възобновяване на наказателното производство с основание явна несправедливост на наложеното наказание. Наказанието на този осъден е определено при наличието на вече обсъдените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Въпреки, че съдът е отразил в мотивите на постановената първоинстанционна присъда, че е определил наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства той е наложил наказание под следния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.196, т.2 НК. Ето защо, след като касационната инстанция прие, че като смекчаващи отговорността обстоятелства трябва да бъдат ценени направените частични признания и тежкото материално положение на осъдения не следва да бъде уважено искането за намаляване на наказанието, тъй като същото по размер е съответно на определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Правилно и по отношение на този осъден са били ценени предходните му осъждания (осем) и стойността на предмета на извършеното престъпление. При евентуално намаляване на наказанието на В. не би било възможно да бъдат постигнати целите на чл.36 НК. Предвид отразеното по отношение на всеки един от осъдените, касационният съд прие, че молбите на осъдените И., Г., В., И. за възобновяване на воденото срещу тях наказателно производство са неоснователни, тъй като наложените им наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Т. А. И., П. З. Г., Т. И. В. и П. И. И. за възобновяване на воденото срещу тях наказателно производство по ВНОХД №1364/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.