Р Е Ш Е Н И Е     №  89   София, 24 февруари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 17 февруари, две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 748/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд, е по реда на чл. 419 и следващите НПК.   Образувано е по искане на осъдения В. Н. Я. – понастоящем в затвора гр. Т., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 938/2009 г., на Варненския районен съд, по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1 НПК. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.   Върховният касационен съд разгледа искането, провери съдебният акт с оглед на поддържаните отменителни основания и за да се произнесе съобрази следното:   С влязла в сила присъда № 213/31.03.2009 г., постановена по нохд № 938/2009 г., Варненския районен съд, 2-ри наказателен състав, изменена с въззивно решение № 198/26.06.2009 г., по внохд № 603/2009 г., на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, подс. В. Н. Я., е бил признат за виновен в извършено през периода 09.11.2008 г. – 10.11.2008 г., в гр. В., престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т.т. 3, 4 , 5 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, по реда на чл. 25 НК определено едно общо наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода, по това дело и по нохд №№ 6032/2008 г., на ВРС и 49/2008 г., на ВВОС, при „строг” първоначален режим. Произнесъл се е по направените разноски и веществените доказателства.   По довода за нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения в искането, лаконично се свеждат до твърденията, че не са събрани безспорни доказателства за вината на подсъдимия в извършване на престъпното деяние.   При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, изводите за авторството на деянието и правната му квалификация, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, като се има и в пред вид, че съдебното производство е протекло при условията на чл. 371, т. 2 НПК, в което осъденият Я. лично и чрез защитника си е изразил признание на вината си и фактите по обвинителния акт, като е отказал събиране на доказателства и е бил предупреден, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по този ред ще се ползват при постановяване на присъдата, деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на посоченото престъпление. Изводите за вината му са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и експертни заключения, както и признанията на подсъдимия направено в съдебно заседание. Съдилищата в мотивите си, са изложили подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования им извод по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон.становените данни от гласните доказателствени средства, подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства и експертни заключения, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че с деянието е осъществен от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление. Точно е посочено, въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимия.   С оглед на изложеното и настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставът на това престъпление е осъществен от подсъдимия, както от обективна, така и от обективна страна. В съответствие с установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на осъдения Я. , в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен.   Ето защо, искането на осъдения В. Я. , с релевираното основание за нарушение на закона, се явява неоснователно.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Посоченото отменително основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Я. , така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата, да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин, не са били ограничени процесуалните му права.   Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Я. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил, точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че и този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Неоснователно е конкретното оплакване, за допуснато съществено процесуално нарушение от съдилищата, поради недопускане на искан свидетел.   Както бе посочено по – горе в мотивите, съдебното производство пред първоинстанционният съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, по което осъденият Я. лично и чрез защитника си, след като е признал изцяло фактите по обвинителния акт, вината си в извършване на деянието изрично е заявил, че не желае събиране на доказателства. Същият не е обжалвал присъдата, а при последната си дума пред въззивният съд, по повод подаден протест от Районна прокуратура гр. В. е изразил становище, че нищо не иска от съда, че е доволен от присъдата и моли да не му се увеличава наказанието.   С оглед на изложеното и това посочено основание се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано.   Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Н. Я. , от гр. В., за възобновяване на влязлата в сила присъда № 213/31.03.2009 г., по нохд № 938/2009 г., на Варненския районен съд, 2-ри наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: