Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * задочно производство * процедура по чл. 254, ал. 4 НПК * отказ за провеждане на съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 41

 

гр. София, 04 февруари 2010г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение,  в съдебно заседание на двадесет и втори януари,  две хиляди и  десета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ :    КЕТИ  МАРКОВА

                                                                             ПАВЛИНА  ПАНОВА

 

 

 

при участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора  ДИМИТЪР  ГЕНЧЕВ

изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА

н. д. №  720/ 2009 година

 

Производството е за възобновяване, образувано по искане на осъдения Й. Ц. Й., от гр. Д., обл. Видин, депозирано чрез защитника му- адв. Ц, срещу влязлата в сила присъда № 223 от 25. 03. 2009г., по НОХД № 1692/ 2008г., на Видинския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 60 от 12. 06. 2009г., на Видинския окръжен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 89/ 2009г., по описа на съда. Релевирани са две отделни основания- по чл. 423, ал. 1 НПК- като задочно осъден, и по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

В искането за възобновяване на осъдения Й. Ц. Й. се поддържа, че първоинстанционната присъда, както и потвърждаващото я въззивно решение, са постановени в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Заявява се искане за отмяна на постановените съдебни актове и възобновяване на делото. Осъденият, лично и чрез своя защитник, поддържа искането в съдебно заседание пред касационната инстанция, по изложените в него съображения.

Гражданският ищец и частен обвинител С. А. Ц., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, и не взема становище по искането за възобновяване на делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на осъдения Й. Ц. Й. е процесуално допустимо и в двете си части- депозирано е от легитимирано лице, и в сроковете съответно: по чл. 423, ал. 1 НПК и по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, в частта си по чл. 423, ал. 1 НПК е неоснователно, докато в частта по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - основателно.

С първоинстанционната присъда Видинският районният съд е признал подсъдимия Й. Ц. Й., от гр. Д., обл. Видин, за виновен в това, че на 10. 03. 2008г., в гр. Д., направил опит да се съвкупи с лице от женски пол- С. А. Ц., като я принудил към това със сила заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, като е определил общ първоначален режим на изтърпяването му.

Осъдил е подсъдимия Й да заплати на С. А. Ц. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10. 03. 2008г. Отхвърлил е предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен.

Присъдил е разноски по делото в полза на държавата и частния обвинител и граждански ищец, възложени в тежест на подсъдимия, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

С цитираното въззивно решение Видинският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Като неподлежащо на обжалване по реда на редовния инстанционен контрол, въззивното решение не е било проверено по касационен ред и присъдата е влязла в сила.

Първото от поддържаните с искането основание за отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването, е по чл. 423, ал. 1 НПК. Действително молителят е признат за виновен и е задочно осъден с влязлата в сила присъда на РС- гр. В., като по отношение на него съдебното производство след 25. 03. 2009г. е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Данните по делото сочат, че в качеството си на подсъдим Й. се е явил в съдебно заседание на 7. 01. 2009г. и след отказа на съда да разгледа делото при условията на чл. 371, т. 2 НПК, последван от даване ход на делото по общия ред, неговият защитник е възразил, че след връчването на обвинителния акт, не е изтекъл срока по чл. 254, ал. 3 НПК. На това основание, уважавайки искането, съдът е отложил делото за друга дата. Неявяването на осъдения в следващото съдебно заседание е предпоставило следващите процесуални действия на решаващия съдебен състав- промяна на мярката за неотклонение в по- тежка, както и такива по откриване местонахождението му и обявяване за общодържавно издирване. След изчерпване на всички процедури във връзка с това, делото е разгледано в отсъствие на дееца и по отношение на него е постановено задочно осъждане.

Ето защо, независимо, че безспорно молителят има качеството на задочно осъден, предвид цитираните по- горе данни, основание за уважаване на искането в случая няма, предвид изключението, уредено с изр. 2, предл. 2 на чл. 423, ал. 1 НК. По отношение на Й. е била изпълнена процедурата по чл. 254 НПК и след връчване на обвинителния акт и проведено едно съдебно заседание, той се е отклонил от процеса и се е укрил. Поради това, неучастието му в производството по делото е изцяло в резултат на собственото му процесуално поведение и воля да се укрие от компетентните съдебни органи, знаейки за образуваното срещу него наказателно производство, достигнало в съдебната си фаза. В този смисъл, институтът на възобновяване на наказателни дела в хипотезата на задочно осъждане, целящ да възстанови и осигури личното участие на подсъдимото лице в наказателния процес, в случаите когато то е било нарушено или ограничено поради различни фактори, в настоящия казус не може да намери приложение.

Основателно е обаче искането във втората му част, с релевирано основание по чл. 422, ал.1, т. 5 НПК. При разглеждането на делото от първата инстанция е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: За да остави без уважение искането на защитника на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, съдът е мотивирал определението си с разсъждения за неприложимост на нормата на чл. 55 НК при определяне на наказанието. Изтъкнати са съображения относно висящото обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, данните за личността на подсъдимото лице, с акцент върху миналите му осъждания, с наложени наказания при условията на чл. 55 НК, както и коментар върху непостигнатия възпитателен ефект от тях. В обобщение: всички тези данни са оценени в контекста на целите на бъдещото наказание, визирани в чл. 36 НК.

В хода на производството по делото, вече в отсъствие на подсъдимия, същият съдебен състав, постановил коментираното определение, е извършил следващите се процесуални действия за събиране и проверка на доказателствата, изслушал е пледоариите на страните, и след съвещание е обявил атакуваната осъдителна присъда. Вземайки становище по въпроса за вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, още преди началото на съдебното следствие, решаващият съдебен състав ясно и недвусмислено е изразил позицията си, че подсъдимият ще бъде признат за виновен и осъден, какъвто правен резултат в действителност е бил постигнат. По този начин молителят е бил лишено от правото си, произтичащо от нормата на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС, на гледане на делото му от независим и безпристрастен съд. Очевидно е, че предварително изразеното становище по съществото на делото, още повече по основния въпрос, който следва да бъде решен едва с присъдата- за вината и отговорността на дееца, изключва обективното и безпристрастно произнасяне, дължимо от решаващия съд. Последното безусловно е налагало този съдебен състав да се отведе, съобразявайки собствените си процесуални действия с предписаното от императивната норма на чл. 29, ал. 2 НПК. От изложеното до тук следва, че в първата инстанция делото е било решено от незаконен състав, което, съгласно чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК е основание, и то от категорията на абсолютните, за отмяна на присъдата.

Следва изрично да се отбележи, че поначало съображенията на Видинския районен съд, в подкрепа на отказа му да приложи процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, са в грубо нарушение на закона и илюстрация на непознаването на задължителната за всички съдилища в страната съдебна практика. Съвсем обратни на разсъжденията на този съд по въпроса, са дадените с Тълкувателно решение № 1/ 2009г. на ОСНК на ВКС задължителни указания по приложението на съкратеното съдебно следствие като диференцирана процедура, а основанията за отказ и тези за отвод на съда, са изрично третирани в т. 1 на цитираното тълкувателно решение.

Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав заключи, че искането на осъдения Й. Ц. Й. за възобновяване на наказателното дело е основателно, предвид констатациите за постановяването на проверявания съдебен акт от незаконен състав, за когото е съществувало основание за отвод. Съобразно правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС прие, че следва да възобнови наказателното дело, да отмени първоинстанционната присъда, както и потвърждаващото я въззивно решение, и върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС- гр. В., от стадия на съдебното заседание.

Предвид наличното основание за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, всички останали доводи, релевирани в искането на осъдения, не следва да бъдат обсъждани, но следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1692/ 2008г., по описа на Районен съд- гр. В., като

ОТМЕНЯВА влязлата в сила присъда № 223 от 25. 03. 2009г., постановена по същото дело, и въззивно решение № 60 от 12. 06. 2009г., по ВНОХД № 89/ 2009г., на Видински окръжен съд, наказателно отделение, с което присъдата е потвърдена, и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: