Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 26.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева Бисер Троянов ЧЛЕНОВЕ : Надежда Трифонова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 184/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия К. Е. С. адвокат И. Й., против присъда № 9 от 03.12.2018 г. по внохд № 440/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, втори състав. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и налага явно несправедлива санкция – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т.3 от НПК, с които се свързват, при условията на алтернативност, искания за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия, за ново разглеждане на делото или за намаляване на наказанието. Касаторът твърди, че съдът не е спазил разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, поради което е достигнал до неправилни фактически изводи, опиращи се на предположения. Излага доводи за превратно възприемане на показанията на свидетелите и игнориране на част от техните показания, след което обобщава, че авторството на инкриминираното деяние, в противоречие на чл. 303 от НПК, не е установено по несъмнен начин. В допълнение към жалбата прибавя и нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК, аргументирано с непълнота на мотивите на въззивния акт в отклонение от задължителните указания, съдържащи се в предходно решение на касационната инстанция. In fine жалбоподателят оценява наложеното наказание като несъобразено с установените по делото смекчаващи обстоятелства и ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила, тъй като оплакванията срещу нея са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Специализираният наказателен съд, дванадесети състав, с присъда от 16.05.2017 г. по нохд № 1126/2015 г. оправдал изцяло подсъдимия К. Е. С. по обвиненията за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 215, ал. 2, т. 1 и т .4, вр. с чл. 215, ал. 1, вр. с чл.28, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. С въззивна присъда № 2 от 16.03.2018 г. по внохд № 277/2018 г. Апелативният специализиран наказателен съд отменил частично първоинстанционната присъда, признал К. Е. С. за виновен по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и му наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, като го оправдал по обвинението да е държал наркотично вещество с цел разпространение. Съдът привел в изпълнение и отложеното наказание три години лишаване от свобода, определено по НОХД № 6470/2008 г. от Софийския районен съд. Подсъдимият обжалвал въззивната осъдителната присъда и с решение № 178/09.10.2018 г. по нд № 666/2018 г., Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, я отменил в частта, с която К. Е. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, както и относно приложението на чл. 68, ал. 1 и чл. 59 от НК и чл. 189, ал. 3 от НПК. Касационният съдебен състав констатирал нарушения във връзка с оценката на доказателствата и непълен, необективен и опорочен анализ на доказателствената съвкупност. Делото се върнало за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който с присъда № 9 от 03.12.2018 г. отново отменил първостепенния съдебен акт в частта му относно К. Е. С. и обвинението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, след което признал жалбоподателя за виновен в това, че на 11.05.2012 г., в [населено място],[жк], в жилище, което обитавал, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 72,71 грама коноп с 0.1 процента съдържание на тетрахидроканабинол, на стойност 436, 26 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 лева, като го оправдал да е държал същото вещество с цел разпространение. Съдът привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК и наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия по нохд № 6470/2008 г. от Софийския районен съд. В тежест на С. били възложени и сторените по делото разноски. Касационната жалба против така постановения въззивен съдебена акт е неоснователна поради следните съображения: Преди да пристъпи към разглеждане на оплакванията на касатора настоящият съдебен състав е принуден да изрази позиция по пределите на извършваната на този етап от делото проверка. В жалбата на защитника на подсъдимия са наведени доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, като по този начин се аргументира фактическа необоснованост. Това налага да се припомни, че необосноваността, когато не е резултат на процесуални нарушения, е извън лимитираните от чл. 348, ал. 1 от НПК касационни основания. Касационната инстанция не разполага с правомощия да приема нови фактически положения на основата на събраните по делото доказателствени материали (извън хипотезата на чл. 353, ал.5 от НПК, неприложима в казуса). Тя може да контролира единствено правилното приложение на материалните и процесуалноправните норми, но не и да подменя вътрешното убеждение на съставите по същество. Ето защо твърденията на жалбоподателя в тази насока, макар да са определени като нарушения на материалния и процесуалния закон, не представляват обект, годен за касационно обсъждане и следва да се оставят без коментар. В обхвата на допустимия контрол попадат останалите възражения на касатора относно превратно оценяване на доказателствата и проверка на доказателствените средства в отклонение от правилата на формалната логика. Данните по делото не подкрепят този прочит на мотивите към постановената присъда. При повторното разглеждане на делото въззивният състав е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция. Провел е съдебно следствие и е изслушал свидетелите М. П. Я. и Д. К. В.. Информацията, получена от техните показания, е подложена на внимателна проверка за обективност съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК. Съдът не е подценил принципните си задължения по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК и е изложил подробни и убедителни съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите Я. и В. от досъдебната фаза. Мотивите на присъдата убеждават, че данните, които те са съобщили, са анализирани от гледна точка на последователност, логичност, непротиворечивост и свобода на волеизявлението. Въззивният съд е проследил съдържанието на показанията на свидетелите Я. и В. в хода на цялото наказателно производство без да игнорира обстоятелството, че пред първата инстанция, както прочее и в съдебното следствие пред последния въззивен състав, те са съобщили за липса на ясни спомени от участието им като поемни лица в проведеното на 12.05.2012 г. претърсване и изземване, при което било открито инкриминираното наркотично вещество. Съдебният състав е съобразил, че свидетелите се разпитват четири години след процесуално-следственото действие, и е приложил процесуалния инструментариум, предвиден в чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, прочитайки показанията им от 12.05.2012 г., депозирани непосредствено след изследваните събития. Възраженията на защитата неправилно акцентират върху противоречия между свидетелските показания от съдебното следствие и тези от досъдебната фаза. Сравнението ясно показва, че различията в тях са базирани на липса на конкретни спомени, което личи от изявленията на свидетелите пред първоинстанциония съд. След прочитане на протокола за разпит М. П. Я., в съдебното заседание от 12.10.2016 г. по нохд № 1126/2015 г. на Специализирания наказателен съд, е заявила, че прочетеното е вярно, макар да е „избледняло” По съшия начин са изследвани и показанията на свидетеля Д. В.. Той е изслушан на 01.11.2016 г. и е заявил , че продължава да не си спомня, но „щом е написано, значи е така и е вярно”. По делото няма никакви данни за манипулация на показанията на свидетелите в досъдебната фаза, за ограничаване на възможността да се запознаят със съдържанието на протоколите, преди да ги подпишат, или за сугестиращо въздействие върху разпитваните. Ето защо съдът не е имал основание да отрече протоколите от разпитите на Я. и В. от досъдебната фаза като доказателствен източник и да откаже кредибилност на съдържащата се в тях релевантна информация. Не търпи упрек и анализът на показанията на свидетелката Е. Г.. Според защитата те отхвърлят всякаква връзка между отдаваният от нея под наем апартамент, в който било извършено претърсване, и подсъдимият К. Е. С.. Съдът не е споделил това разбиране, но не е възприел превратно казаното от свидетелката – напротив, оценил е цялото му съдържание според ясно обективирания в него смисъл. Е. Г. не се е ангажирала с твърдения, че е имала контрол върху ползването на жилището към 2012 г., тъй като била заинтересована единствено да се плаща уговорения наем. Показанията на Г. не подкрепят извода, за който настоява защитата, а именно – че подсъдимият, тъй като не е бил във формален контакт със собственика, не е имал достъп до отдаденото под наем жилище. В противната насока са част от показанията на свидетеля В. от досъдебната фаза, според които той е виждал много пъти подсъдимия да отключва апартамента и да влиза вътре, както и подкрепящите ги показания на свидетелката Я. както пред разследващия орган, така и пред първата инстанция, че съсед (В.) познавал лицето, обитаващо обекта. Я. и В. съобщили също така, че претърсваното жилище било отключено с ключ, изваден от джоба на подсъдимия. Според данните от протокола за претърсване и изземване от 12.05.2012 г., наред с инкриминираното наркотично вещество, била намерена и клиентска карта на името на подсъдимия К. Е. С.. Съчетанието от всички тези данни дало основание на съда за обобщаващ извод, че С. е имал фактическа власт върху намерената в жилището марихуана. Вътрешното убеждение на съда почива на логически констелации, а не на предположения, както твърди жалбоподателя. Изводите за авторството на деянието са постигнати по несъмнен начин и не страдат от доказателствени пороци, които да представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон, което касаторът обосновава единствено с отхвърлените вече доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените факти и обстоятелства кореспондират на приетата от съда правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година не е явно несправедливо. Санкцията е в размер на легалния минимум, посочен в чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК, и е адекватна на сочения от жалбоподателя категоричен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не са установени нито многобройни, нито изключителни (едно или повече) смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото, предвидено от закона наказание, несъразмерно тежко по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което желанието за неговото намаляване е лишено от правно основание. Касационната проверка установи, че въззивният състав е наложил кумулативната санкция глоба в нарушение на чл.355, ал. 2 от НПК. При първото въззивно производство К. С. е бил наказан единствено с лишаване от свобода . Тази присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане само по жалба на подсъдимия, поради което при новото разглеждане съдът не е имал право да наложи по-тежко наказание. Това нарушение може да бъде отстранено по реда на чл.354, ал. 2, т. 1 от НПК чрез изменение на обжалваната присъда в тази част. Водим от горното и на основание чл.354, ал .2, т. 1 и чл. 354, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА присъда № 9 от 03.12.2018 г. по внохд № 440/2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, втори състав, като отменя наложеното на подсъдимия К. Е. С. наказание глоба в размер на 2000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.