Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  285                                          София   17.05.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1306 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.73 от Закона за частните съдебни и. /ЗЧСИ/. Образувано е въз основа на подадената от М. С. М. с. и. с район на действие –Окръжен съд Сливен жалба против решение от 8.07.2009г.по дисциплинарно дело № 8/09г.на Дисциплинарната к. на Камарата на частните и. ,с което на основание чл.68 от ЗЧСИ й е наложено наказание „глоба” в размер на 1 500лв. Счита същото както за недопустимо поради постановяването му след погасяване на дисциплинарната отговорност,така и за неправилно, поради постановяването му в нарушение на закона /чл.465,чл.474 ал.5,чл.483 и чл.477 ал.1 от ГПК/ и при съществено нарушение на процесуалните правила/твърдейки,че приложимият ред е този по отменения ГПК/. Искането е –в зависимост от констатирания от съда порок- обжалвания акт да бъде или обезсилен, или отменен изцяло. Претендира направените по делото разноски. Становището на Дисциплинарната к. към Камарата на частните и. -подробно развито в писмен вид е,че жалбата е неоснователна,а постановения акт –допустим и правилен. Претендира направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 465лв. В съдебно заседание страните се представляват и поддържат вече изразените си становища. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С обжалваното решение от 8.07.2009г.по дисциплинарно дело № 8/09г. Дисциплинарната к. на Камарата на частните и. е наложила на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 1 500лв.за допуснати две нарушения - на чл.465 от ГПК, тъй като при извършване на опис и запор върху движима вещ-МПС не е установила чия собственост е и на чл.467 ал.1 от ГПК,тъй като не е направила необходимото за индивидуализиране на вещта. Счела е,че не са събрани доказателства за третото посочено в сезиращия я сигнал нарушение-за продължаване на принудителното изпълнение върху чужда за длъжника вещ след узнаване на факта, че вещта принадлежи на трето лице. Размерът на определеното от нея наказание - Комисията е мотивирала с тежестта на нарушенията и липсата на наложени предишни наказания на частния с. изпълнител. Пред съда-допълнително е посочила още един довод- съобразяване с „особеностите на конкретния случай”. Възражението за недопустимост на производството поради погасяване по давност на дисциплинарната отговорност,съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.69 от ЗЧСИ законоустановеният шестмесечен давностен срок за погасяване по давност на дисциплинарната отговорност - тече от откриване на нарушението. Моментът на откриване на нарушението е дифиниран в закона и това е моментът,в който органът по чл.70 ал.1 /т.е. министърът на правосъдието или Съветът на камарата/ е узнал за нарушението. В случая органът по чл.70 ал.1 от ЗЧСИ е Съветът на камарата, който на проведено на 6.02.2009г.свое заседание е взел решение да се образува дисциплинарно производство,отразено в протокол №49. Това е датата /6.02.2009г./,от която тече 6-месечния срок. За ”узнаване” на нарушението по смисъла на чл.69 ал.2 от ЗЧСИ не може да се приеме нито датата, на която е постъпила сезиращата жалба от „София Франс Ауто” /25.11.2008г./,нито датата,на която Председателя на Дисциплинарната к. на Камарата на частните и. –с нарочен свой акт от 30.04.2009г.е образувал дисциплинарно производство. Това е така,защото от една страна-законът в чл.70 ал.1 от ЗЧСИ посочва,че дисциплинарното производство се образува с решение на Съвета на камарата,а от друга- на органа, след като получи сигнала, му е необходим предварителен срок за запознаване с наличните данни, за да направи преценка дали е необходимо образуване на производство. Пресметнат,считано от 6.02.2009г.-шестмесечният срок за погасяване на дисциплинарната отговорност /включващ периода - от датата на узнаване до приключване на производството с налагане на наказание/ изтича на 6.08.2009г. Обжалваният акт е издаден на 8.07.2009г., т.е. в рамките на давностния срок. Спазено е и изискването за реализиране на отговорността в двугодишния срок от извършването му /т.е. от 8.11.2007г./ Изложеното мотивира настоящият състав да приеме,че не е налице основание за обезсилване на обжалвания акт. Производството е допустимо и съдът следва да се произнесе по наведените доводи по същество. Наказващият орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като се е позовал и е мотивирал преценката си с нормите на действащия ГПК,вместо тези на отменения, поради две причини. Първо- защото съгласно §2 ал.10 от ПЗР на ГПК/от която норма по аналогия може да се изведе разрешение на спора за приложимия закон/ - производствата,образувани по жалби срещу действия на съдия и. , постъпили до 1.03.2008г.-се разглеждат по реда на отменения ГПК /т.е.-тези които са постъпили след 1.03.2008г.-се разглеждат по реда на действащия ГПК/. В случая – дисциплинарното производство по преценка на законосъобразността на действията на частния с. и. е започнало на 6.02.2009г./след 1.03.2008г./и правилно преценката е извършвана с оглед на действащия ГПК,независимо,че сочените като незаконосъобразни действия са извършени преди 1.03.2008г.- описът е от 8.11.2007г.,преди тази дата са извършени запорът,връчването на призовката за доброволно изпълнение, назначаването на експертиза, изготвянето на оценката от вещото лице. Но постановлението за възлагане е изготвено на 12.05.2008г.и е влязло в сила на 25.07.2008г. За тези случаи - законодателят е преценил,че определяща за приложимия ред е датата на подаване на жалбата,а в случая-датата на образуване на дисциплинарно производство. Втората причина е,че нормите, уреждащи реда,по който следва да бъдат извършени действията от съдия изпълнителя са идентични и по отменения ГПК, и по действащия. При това положение,дори и да се приеме,че е приложим отменения ГПК /теза,която не се споделя от настоящия състав/, то - не може да се счете,че само по себе си позоваването на номерацията от действащия ГПК се е отразило /в смисъл да е ограничило или затруднило/ на правото на защита на страната,тъй като разликата е в номерацията , / но не и в съдържанието/ на нормите. В случая-няма данни, от които да се направи извод,че частният с. и. не е могъл да разбере какво му се вменява във вина. Относно първото посочено от наказващият орган нарушение по чл.465 от ГПК,изразяващо се в това,че при извършване на опис и запор върху движима вещ-МПС – частният с. и. не е установил чия собственост е вещта,съдът намира следното : В случая е безспорен факта на предприемане на действия по изпълнение от страна на съдия изпълнителя/ извършване на опис, налагане на запор,оценка/ на движима вещ-товарен микробус марка”Пежо”, модел ”Боксер”,рег. №5323МТ,модел FT350LH–без бъдат изискани доказателства от длъжника за собствеността на автомобила,позовавайки се на факта,че той се намира в негово владение. Наказващият орган е акцентирал върху това,че не е извършена справка в официалния регистър,воден от Пътна полиция- КАТ МВР,а съдия-изпълнителят твърди,че не е имал подобно задължение,като е било достатъчно установяването на обективния факт на държане. Спорът е и за това кой е правно значимият факт,даващ основание за предприемане на действия по изпълнение-собствеността или държането. Според жалбоподателката-щом вещта е в държане на длъжника и липсват обективни данни,че принадлежи на друго лице,тя може да бъде обект на изпълнение. Позовава се и на предприети и оставени без уважение от съда - действия от длъжника по обжалване на оценката,дадена от вещото лице като пазарна стойност на автомобила. Настоящият с. състав не възприема тезата на жалбоподателката. За да бъде законно изпълнението трябва да бъде насочено срещу имуществени права,които принадлежат на длъжника. Затова изпълнението върху движими вещи трябва да се предхожда от проверка дали вещта принадлежи на длъжника. Как ще бъде извършена тази проверка от съдия изпълнителя-дали като задължи длъжника да представи доказателства,или като извърши справка в КАТ,или по друг начин- е въпрос на негова преценка. Като не е извършил такава проверка,а се е доверил на факта,че вещта е в държане на длъжника-е допуснал нарушение. Касае се до нарушение,което е засегнало чужди права /причинени са вреди на трето на изпълнителното производство лице/,което е утежняващ вината факт. Не може да бъде споделена тезата,че в деня на описа-не е съществува възможност частният и. да се усъмни,че процесната движима вещ принадлежи на друго лице,защото тя е била облепена с реклами и стикери с името на дружеството-длъжник,а вътре е била налична негова документация. Касае се за движима вещ на стойност над 5 000лв.,за продажбата на която съгласно чл.474 ал.5 от ГПК е приложим реда на публичната продан на имот по този кодекс. Редът на публичната продан на имот по ГПК е уреден в глава четиридесет и трета. Това са приложимите норми и съгласно тях за да извърши опис на вещта-съдия изпълнителят трябва да се увери,че тя е собственост на длъжника. Касае се за специален ред,предвиден за продажба на движими вещи на стойност над 5 000лв. За тях важат различни правила от тези за вещите със стойност под 5 000лв. Развитата в жалбата теза,че разпоредбата на чл.474 ал.5 от ГПК препраща само за извършване на проданта,но не и за предхождащите я действия по запор,опис и оценка - не се споделя от състава на съда,защото цитираната разпоредба препраща към реда на публичната продан,който включва поредица/комплекс/ от изпълнителни действия,а не едно конкретно такова. Относно второто посочено от наказващият орган нарушение по чл.467 от ГПК/чл.484 от ГПК/,изразяващо се в неизпълнение на задължението за подробна описание на вещта,съдът намира следното: В извършения опис –съдия изпълнителят е описал-марката, модела, номера на шасито,номера на двигателя и контролния орган. Не е описал пробега на автомобила /с оглед преценката на остатъчния му полезен ресурс/, външното състояние на автомобила,наличието на видими недостатъци, състоянието на гумите. Наказващият орган е приел,че неотразяването на съществените и специфични характеристики на вещта - се е отразило на определената продажна цена и е станало причина за непрозрачност на изготвеното заключение. Според жалбоподателката- изброените от Дисциплинарната к. параметри са променливи величини, които –в случая не са оказали влияние върху дадената оценка /в смисъл,че не може да се счита,че те са станали причина за невярно или неточно заключение на вещото лице/,още повече,че изготвената оценка- след като е била обжалвана от длъжника, е потвърдена от съда. Настоящият с. състав намира,че е налице допуснато нарушение, тъй като законовото изискване е за подробно описание на вещта. Целта е да се даде най-точната оценка на състоянието на вещта,а това безспорно няма как да се постигне с общо описание на вещта, без максимално пълно и точно изброяване на всички специфики на конкретната вещ. В случая –явно това не е направено. Допуснатото нарушение е с нисък интензитет,защото не е установено ,че описанието на посочените от Дисциплинарната к. белези биха се отразили на стойността на изготвената оценка и ако биха се отразили в каква посока би било това. С оглед на изложеното,като счита,че посочените от Дисциплинарната к. нарушения са извършени от частния с. и. и че наложеното наказание,което е далеч под средния размер /1 500лв. при определени от закона граници от 100 до 10 000лв./ е съразмерно с тежестта на извършеното, настоящият с. състав намира подадената жалба за неоснователна. Обжалваното решение е правилно,съобразено със закона и следва да бъде потвърдено. С оглед направеното искане,в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение,които изчислени съобразно §1,във вр.с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 230лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение от 8.07.2009г.по дисциплинарно дело № 8/09г.на Дисциплинарната к. на Камарата на частните и. . ОСЪЖДА М. С. М. с. и. с район на действие –Окръжен съд Сливен да заплати на Камарата на частните съдебни и. сумата от 230лв./двеста и тридесет/лева, представляваща стойността на направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.