Р Е Ш Е Н И Е                                            № 550                      гр.София, 19 януари  2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември  две хиляди и осма година в  състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ТОМОВ                                       ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                              БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                            със секретар   Румяна Виденова и с участието на прокурора   МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 607/2008 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по протест от съответния прокурор и жалба от името на частния обвинител и граждански ищец срещу новата, оправдателна присъда, която Софийският градски съд издал след отмяната на осъдителната присъда по наказателно общ характер дело № 8530/2007 год. на Софийския районен съд. Присъдата на първата инстанция по посоченото дело - № 26 от 29 март 2007 год., е осъдителна и по двете обвинения спрямо С. А. Ш.: по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс – за измама на 1 октомври 2002 год. в размер на 16 000 лева („в големи размери”) с пострадал от нея Д. К. ; по чл.206, ал.1 НК – за обсебването на 1 май 2003 год. в размер на 4 053 лева на лекия автомобил на К. И по двете обвинения наказанието е едно и също, както и общото наказание за съвкупността от престъпления – 1 година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 3 години.важен е и гражданският иск за причинените от измамата имуществени щети – за 16 000 лева. Първоинстанционната присъда е обжалвана от името на подсъдимия, но жалбата е уважена частично; с въззивната (нова) присъда от 5 юни 2008 год. по внохд № 3546/2007 год. Ст. Ш. е оправдан по обвинението в измама, но отговорността му за обсебването е потвърдена; съответно на този резултат от обжалването са отмяната на общото наказание и на присъденото обезщетение. Касационният протест е насочен срещу оправдаването на подсъдимия, като се смятат за съществено нарушени процесуалните правила във връзка с доказването; искането е за ново разглеждане на делото. Касационната жалба е в същата насока, но позоваването в нея е и на основанието за отмяна, свързано с нарушение на материалния закон; в допълнението към жалбата са посочени конкретни доводи в нейна подкрепа. В съдебното заседание на касационната инстанция оспорването на присъдата е поддържано само от прокурора, а защитникът на подсъдимия е за отхвърлянето на протеста и жалбата. Върховният касационен съд намери протеста и жалбата за основателни поради следното. І. За да оправдае подсъдимия, СГС, от една страна, е определил твърде тясно предмета на доказване на престъпната измама по чл.209 НК; посочил е, че при нея деецът „изначално не е в състояние обективно да изпълни това, с което е мотивирал пострадалия към имуществено разпореждане” (мотиви, с.7). Безспорно е обаче, че измамникът действа вредоносно и когато обективно е в състояние да изпълни поетото задължение, но въпреки това не възнамерява да го изпълни още при поемането му. Нещо повече – тъкмо последната, субективна особеност е характерен белег на наказателноправната измама (вж. и р.1037/06-І, Бюл. 8/07), а само понякога този белег се доказва косвено от липсата и на обективна възможност за изпълнение на задължението, поето към пострадалия. Оправдавайки подсъдимия, СГС, от друга страна, не е съобразил особеностите на доказването с косвени доказателства, когато е обсъждал справката от А. по вписванията като единственото потвърждение за измамническото намерение на подсъдимия. Разбира се, че сама по себе си липсата на регистрирани в А. сделки с недвижими имоти с участието на Ш. не сочи единствено такова намерение; но съществуват и други косвени доказателства, че Ст. Ш. е лъгал Д. К. за действителните си намерения, и затова изолирането на едно от тези доказателства и поставянето му под съмнение не може да бъде решаващо. Доказателствено значение има само съвкупността от косвени доказателства, връзката между тях, извън която те се обезсмислят. От тази гледна точка СГС изобщо не е забелязал, че справката от А. по вписванията доказва всъщност още една възможна лъжа на подсъдимия спрямо пострадалия – че ще върне заетите 16 000 лева от цената, за която продал общ съпружески недвижим имот(апартамент) в ж.к.”М”. За лъжите на Ст. Ш. СГС е трябвало да има предвид и отношенията му с Д. К. , дали основание за потвърждаването на осъждането му и за обсебване по чл.206 НК. Ако пък всичко това, СГС ,за разлика от СРС, е смятал за недостатъчно в подкрепа на обвинението с оглед на чл.107, ал.3 НПК, редно е било и той да изпълни своите задължения по чл.107, ал.2 НПК за разкриване на обективната истина, произтичащи от другите прояви на подсъдимия, за които има данни по делото и от които също могат да се направят изводи, че е постъпвал като измамник – например случая с „Д”ЕООД и РИК”С”ООД, независимо че е останал извън предмета на сегашното обвинение; само след съобразяване на собствената си процесуална дейност с чл.107, ал.2 НПК, СГС би имал и правото да упрекне РС (вж. отново с.7 от мотивите) в нарушаване на забраната по чл.303 НПК да бъдат издавани присъди върху предположения (за недопустимостта предположенията на първата инстанция да бъдат заменяни с предположения на втората инстанция вж. р.80/07-І, Бюл. 10/07). Изложеното дотук е достатъчно за уважаването на протеста и жалбата. СГС е нарушил, от една страна, материалния закон(с тясното тълкуване на чл.209 НК), а, от друга – процесуалния (относно правилата за косвеното доказване, установени в теорията и съдебната практика, или пък-евентуално-относно собствените си задължения по установяване на обективната истина). И двете касационни основания за уважаването на протеста – по т.1 и по т.2 на чл.348, ал.1 НПК, са свързани с процесуални последици: засягат или предмета на доказването (за сходни хипотези вж. р.160/99-І, Бюл. 1/00 и р. 111/00-І, Сб., с.276), или резултата от доказването върху правата на обвинението – било с оглед на ал.3 на чл.107 НПК (вж. р.131/99-І, Сб., с.86, макар и отнасящо се до правото на защита на обвиняемия), било-евентуално-с оглед на ал.2 на разпоредбата (вж. отново р.80/07-І), поради което отстраняването на всички констатирани нарушения изисква ново разглеждане на делото във въззивната инстанция (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК). ІІ. Извън изложеното в подкрепа на протеста, неговото оформяне сочи по-скоро на небрежност – дори „допълнението” към него не е повече от наименование, а първоначалният и почти дословно повтореният текст съдържат една и съща грешка: че подсъдимият е оправдан и по чл.206 НК. (СГС, впрочем, също е „допринесъл” за недоразуменията относно осъждането и оправдаването на Ш. , защото в диспозитива най-напред е отменил първоинстанционната присъда без да сочи отмяната като частична, а после е потвърдил присъдата в „останалата й част”). ІІІ. Съобразно всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъдата от 5 юни 2008 год., постановена по внохд № 3546/2007 год. на Софийския градски съд като въззивна инстанция, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       /СЛ