Р Е Ш Е Н И Е № 306 гр. София, 17 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 830/2013г. Производството е образувано по искане на осъдената Ю. И.-С. за възобновяване на нчд №1857/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Сливен и на внчд №104/2013г. на Сливенски окръжен съд /ОС/, на основание чл.425, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Собственоръчно написаната молба на осъденото лице обективира словно пестеливи и изключително неясни волеизявления, индициращи на несъгласие с постановения при условията на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.25 от НК и придобил юридически стабилитет съдебен акт, с който решаващият орган е отказал да извърши цялостно и пълно групиране на наложените с влезли в сила присъди наказания. В съдебно заседание на 06.03.2013 година, Ю. И.-С. поддържа подаденото искане, а процесуалния й представител изразява мнение за липса на предпоставки за възобновяване на делото. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното: С протоколно определение от 05.02.2013г., обявено по нчд №1857/2012г., в производство по чл.306 ал.1, т.1 НПК, Сливенски РС е групирал наказанията, наложени на Ю. И.-С., със постигнати между страните и одобрени от съда споразумения по нохд №1128/2011г. и нохд №1318/2011г., по описа на РС-Сливен, и определил на същата една обща най-тежка санкция – ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка по внчд №104/2013г. на Сливенски ОС, финализирала с определение №17 от 03.04.2013г., с което е потвърден изцяло. Депозираното искане на осъдената е допустимо за разглеждане в обсега на компетентността на ВКС по Глава тридесет и трета от НПК, но ценено в контекста на предложените бланкетни доводи за възобновяване на нчд №1857/2012г. на РС-Сливен и на внчд №104/2013г. на Сливенски ОС, и за отмяна на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, е неоснователно Буквалното, логическо и семантическо тълкуване на материалноправните норми на чл.25, вр.чл.23 от НК обосновава заключение за процесуална необходимост след всяко ново осъждане на лицето за престъпление, което е в отношение на съвкупност или рецидив с престъпните деяния, предмет на предходните влезли в сила присъди, съдът постановил последния акт, при съблюдаване принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание да приложи правилата на чл.25, вр.чл.23 и чл.27 от НК, и извърши групиране на наказанията.1 Упражнявайки възложените им правомощия при реализираната по чл.306, ал.1, т.1 от НПК процесуална дейност, след всестранно и обективно изследване на приобщения доказателствен материал по делото, и при съблюдаване на предписанията на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК, първостепенният съд и въззивната инстанция са направили внимателен преглед на всичките 20 на брой предходни осъждания на Ю. И.-С., на обособените с придобили юридически стабилитет съдебни актове групи съвкупности от престъпления, и след обсъждане на времевите параметри на осъществяване на инкриминираните по нохд №1128/2011г. и нохд №1318/2011г. посегателства по чл.144, ал.3 от НК и чл.286, ал.1 от НК, съответно на влизане в сила на споразуменията, с които същите са санкционирани, при спазване на предписанията на чл.25, вр.чл.23 от НК определили подлежащото на изпълнение общо наказание. Престъпните деяния, включени във визираното множество от престъпни деяния, са извършени на 27.10.2010г. и на 17.12.2010г., след придобиване юридически стабилитет на всички постановени срещу Ю. И. - С. предходни присъди, последните от които по нохд №3949/2002г. на Софийски РС / влязла в сила на 11.07.2008г./, по нохд №181/2004г. на РС-Пирдоп / в сила от 20.04.2004г./, по нохд _____________________________________________________________ 1.Постановление №4/1965г. на Пленума на ВС; Решение №11/1987г. на ВС; Тълкувателно решение №3/2009г. на ВКС на РБ. №2148/2009г. на Сливенски РС /влязла в сила на 16.07.2010г./ и по нохд №107/2010г. на РС-Габрово / в сила на 20.09.2010г./, и преценени при съотнасяне помежду им, обуславят съществуваща реална съвкупност, предпоставяща правоприлагане на чл.25, вр. чл.23 НК. Безспорно положение в съдебната практика, след обявяване на Тълкувателно решение №3 от 16.11.2009г. на ВКС на РБ, е че компетентният по чл.39 от НПК орган, е длъжен да се произнесе с присъда или по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, за наличието на основания за съвкупност от престъпления или рецидивно поведение на дееца, налагащо отделно изтърпяване на определените наказания, поради формираната пълна представа за съдебното минало на лицето, като по надлежния начин отрази в съобразителната и диспозитивна част на съдебния акт всички предходни осъждания, включително кумулираните по правилата на чл.25, вр.чл.23 от НК и чл.27 от НК, с възможност за промяна в очертаните съвкупности и обособяване на нови, при спазване на принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, което първостепенният и въззивен съд са пренебрегнали. Това обстоятелство, интерпретирано в контекста на установените фактически данни за времето на извършване на престъпните посегателства по нохд №1128/2011г. и нохд №1318/2011г. на РС-Сливен, и на придобиване на юридически стабилитет на обявените по наказателните дела споразумения, сочещи на липса на необходимост от прегрупиране на определените на Ю. И. - С. санкции, мотивира изводи за юридическа непрецизност, но не и за допуснати от решаващия орган процесуални нарушения от категорията на съществените или за дерогиране на материалния закон, с правни последици - отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, респективно за неговата ревизия. Изложените аргументи изграждат убеждението на настоящия състав за отсъствие на предвидените в чл.422, ал.1, т.5 от НПК условия за упражняване на правомощията по чл.425, ал.1 от НПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ю. И.-С. за възобновяване на нчд №1857/2012г. на РС-Сливен и внчд №104/2013г. на Сливенски ОС, и за отмяна на постановеното и влязло в сила определение от 05.02.2013г., по чл.425, ал.1, т.1 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.