Решение № 18 гр. София, 13.02.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на 30.01.2019 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА И при секретар Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Балевски т. д. №2233/2018 , за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск от страна на „МИДМАР С ТРАНС“ЕООД-гр. София с правно основание чл. 47 ал.1,т.2,т.4, т.5 и чл.47 ал.2 ЗМТА за отмяна на решение от 25.06.2018 г. по ВАД №8/2018 на Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията в ИМ , че липсва арбитражна клауза, доколкото договорът за търговски помощник от 15.11.2013 г., сключен между „МИДМАР С ТРАНС“ЕООД-гр. София и П. Й. М. не е подписан от тогавашния управител на дружеството С. Х., тъй като положеният подпис не е негов, както и че арбитражният орган е нарушил чл.32 ал.1 ЗМТА и устава на арбитражния съд за надлежно връчване на препис от ИМ и уведомяване на страната, с което е лишил ищеца по настоящия спор, в качеството му на ответник в арбитражното производство, от участие в производството пред арб.орган. Това е така, доколкото търговското дружество/към този момент ООД/, ответник в арбитражното производство, не е било уведомено за процеса на адреса по местоседалището му, а препис от ИМ и приложенията са били връчени на ръка на единия от съдружниците в него-М. П. М. при положение, че ищецът по иска пред арбитражния съд е нейният баща-П. Й. М.-ответник по настоящия иск за отмяна на постановеното арбитражно решение. Твърди се, също че самият договор, съдържащ арбитражната уговорка, е антидатиран и е съставен за целите на процеса. Навеждат се и оплаквания, че арбитражният орган се е произнесъл извън предмета на спора-сезиран е само до размер на 57 400 лева, а е присъдил сумата от 74 200 лева. Изложени са и оплаквания за неарбитруемост на спора-договорът е трудов по своята правна природа и следователно споровете по него не подлежат на разглеждане от арбитраж-чл.47 ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19 ГПК. Ответникът П. Й. М. от [населено място] в писмен отговор на ИМ и чрез процесуалния си представител в открито заседание оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира е постановено от ТАС към НЮФ на основание арбитражна клауза в договора за търговски помощник от 15.11.2013 г. , сключен между „МИДМАР С ТРАНС“ЕООД-гр. София и П. Й. М. по иск от страна на последния за дължимо възнаграждение по договора. От заключението на в.л. графолог по назначената от съда, по искане на ищеца по настоящия иск, СГрЕ се установява, че подписът за управител на дружеството, положен в процесния договор, принадлежи действително на лицето С. Л. Х.- съдружник и управител на „МИДМАР С ТРАНС“ ООД към датата на сключване на договора, наред с М. П. М.-съдружник и съуправител в същото ООД към тази дата. В рамките на настоящия процес не може да се приеме и че договорът е андидатиран и съставен за нуждите на процеса, доколкото същият представлява подписан и от страна на надлежен представител на „МИДМАР С ТРАНС“ ООД частен документ и последният е обвързан от посочената в него дата, тъй като същият не се явява трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК, а съставител на документа и за доказване неистинността на последния се прилагат правилата на чл.193 ал.3 ГПК-т.е. тежестта на доказване на неистинността на неговото съдържание, включително и досежно датата на съставяне, посочена в него, се носи от страната, която го оспорва. Следователно основателността на оплакването на ищеца по чл.47 ал.1, т.2 ЗМТА, че арбитражното споразумение-клауза в договора за търговски помощник не е било сключено, остава недоказано. По отношение на основанието по чл.47 ал.1, т. 4 ГПК, че арбитражният орган е нарушил чл.32 ал.1 ЗМТА и устава на арбитражния съд за връчване на препис от ИМ и уведомяване на страната за арбитражното производство, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира за установено следното: Съгласно чл.32 ал.1 ЗМТА страните- юридически лица се уведомяват по тяхното седалище и адрес, вписани в съответния регистър. В Правилника на ТАС при НЮФ-чл.22 е уредено изпращането на исковата молба да става препоръчано с обратна разписка на посочените от тях адреси. Следователно: при липса на посочен адрес, това следва да става по същия начин, но по тяхното седалище и адрес, съгласно с общата разпоредба на чл.32 ал.1 ЗМТА. В случая, видно от данните по преписката по ВАД №8/2018 на ТАС при НЮФ, връчването на ИМ за ответника „МИДМАР С ТРАНС“/към тази дата ООД със съдружници и управители М. П. М. и А. Н. Г./ е станало „на ръка“ на 04.06.2018 г. / къде е неизвестно, но вероятно в деловодството на арбитражния орган/, в лицето на единия от двамата управители и съдружници М. М., за която не се спори, че се явява дъщеря на ищеца по арбитражното дело П. Й. М.. Съвкупната преценка на горните факти води до еднозначен извод за нарушение на правилата в чл.32 ЗМТА и тези в чл.22 от Правилника на ТАС при НЮФ за връчване на препис от ИМ и доказателствата и уведомяване на страната-ответник за арбитражното производство, което представлява съществено нарушение и на чл.22 ЗМТА- за задължение на АС да предоставя възможност на всяка от страните да защити своите права в арбитражното производство. От изложеното следва, че искът с правно основание чл.47 т. 4 ЗМТА се явява основателен. С оглед на това останалите основания, на които се иска отмяна на арбитражното решение, не следва да се разглеждат. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 6850 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи платена държавна такса при завеждане на делото в размер на 3050 лева, 300 лева-депозит за вещо лице и 3500 лева, платено в брой договорено адв. възнаграждение, според приложените пълномощно и договор за процесуално представителство в настоящото производство.. Водим от горното, ВКС, ІІ т.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение от 25.06.2018 г. по ВАД №8/2018 на Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация. ВРЪЩА на основание чл.49 ЗМТА арбитражната преписка по арб.дело №8/2018 за ново разглеждане от Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация. ОСЪЖДА П. Й. М. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] да заплати на „МИДМАР С ТРАНС“ЕООД-гр. София сумата от 6850 лева- разноски по делото в настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: