Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр.София, 11 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Цветинка Пашкунова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 688/2010 г. Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия К. И. А. и от служебния му защитник – адвокат Т. М. от АК[населено място] срещу въззивно решение № 220/ 14. 09.10 г., постановено по ВНОХД № 251 / 10 г., на Апелативен съд гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 51 /21. 06. 10 г. по НОХД № 613 / 10 г. на Плевенския окръжен съд. В касационната жалба, саморъчно изготвена от подсъдимият, се съдържа единствено оплакване за явна несправедливост на наказанието . Изтъква се, че и по-ниско по размер наказание ще изпълни целите на чл.36 от НК. Оплакване за неправилни изводи относно вида и формата на вината при извършване на деянието- нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, се съдържа в касационната жалба изготвенаот защитата на подсъдимия. Данните в подкрепа на наведените основания са: подсъдимият не е искал, нито е допускал да умъртви пострадалия, тъй като е постъпил първично – търсил е пари от него; той е личност с интелектуални затруднения и с личностово разстройство ; направил е самопризнания. Искането е да се намали размера на наказанието на петнадесет години лишаване от свобода. В жалбата са развити и доводи за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. В съдебно заседание подсъдимият К. И. А. се явява лично и с назначеният от ВКС служебен защитник на подсъдимия - адвокат Б. И. А. от САК, посочена по избор от подсъдимият.Адвокат А. поддържа жалбата. Изтъква, че атакува решението и по трите касационни основания по чл.348, ал.1 НПК.Прави искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Частният обвинител и граждански ищец А. Г. и повереникът му адвокат Д., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Прокурорът от ВКС заключава да се остави в сила въззивното решение като правилно. В последната си дума подсъдимият А. иска намаляване на наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, И СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : С присъда № 51 /21. 06. 10 г. по НОХД № 613 / 10 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият К. И. А. е признат за виновен в това, че на 07. 02.10г.. в[населено място], в съучастие като съизвършители със сестра си М. И. С. се е опитал да отнеме чужди движими вещи - неустановена сума пари от владението на И. Г. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а опитът за грабеж е придружен с убийството на И. Г. И., и убийството е извън деянието на М. И. С., поради, което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пред. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл.54 НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. По чл.59 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 08. 02. 10 г. Със същата присъда подсъдимата Маяна И. С. е призната за виновна по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и е осъдена на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим, като е призната за невиновна и е оправдана да е извършила престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК. Присъдено е обезщетение на гражданския ищец А. И. Г. за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и 500 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане на главниците. Присъдените са държавна такса и разноски по делото , а за разликата, искът е отхвърлен. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Неоснователно се твърди в жалбата за допуснато нарушение на закона относно изводите за вида и формата на вината при извършване на деянието. Не е налице явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Оплакването за необосновани фактически констатации не е касационно основание. Делото е изяснено от фактическа страна от събраните и проверени по реда на НПК доказателствени източници. Установено е авторството на деянието, по което не се спори. Неподкрепени от данните по делото остават доводите на защитата, че подсъдимият А. не е искал, нито допускал да умъртви пострадалия И. Г. И. 86 години, пенсионер, който живеел сам в същото село. По делото е безспорно установено фактическото извършване на инкриминирания грабеж. Установено е, че подс.А. и сестра му са познавали добре възрастния мъж, защото често му оказвали помощ в стопанството. Установено е, че в процесната нощ подсъдимият А. на всяка цена е искал да влезе при пострадалия в дома му, за да вземе пари от него, с които да си купи цигари и алкохол. Начинът по който е проникнал там, а именно : прескочил е заключената порта на двора заедно със подс.С.; със сила е изкъртил залостената врата на къщата и интензивното насилие приложено спрямо пострадалия с процесната цел, са доказани от събраните доказателствени източници. В тази връзка съдилищата са ценили показанията на очевидеца свид.В.. Действията на подсъдимия, изразени в проявената принуда спрямо пострадалия под формата на употреба на физическа сила за постигане на инкриминирата цел – отнемане на пари и вещи, са изразени в: избутването на желязото, с което пострадалият бил залостил вратата на къщата си и нахлуването вътре; запалването във вътрешността на къщата на вестници и дрехи, тършуването из стаята на пострадалия с цел намирането на пари ; избутването на пострадалия от леглото му, където спял и нанасянето на многобройни удари по главата и тялото му; нанасянето от А. на ударите с дръжката на брадва, коленичейки с крак върху гръдния кош на пострадалия като със силата на двете си ръце е натискал средната част на сапа на брадвата над пострадалия. Тези действия са установени от множество свидетели - служителите на МВР, пристигнали в дома на пострадалия(показанията на свидетелите Т. П., Радослав В. и И. И.), по сигнал от свид.В. . По делото е изяснено, че за извършване на убийството само и единствено е отговорен подсъдимият , който сам е нанесъл побоя над пострадалия по начин и със средство, който надхвърля общият им умисъл с втората подсъдима, за упражняването на насилие с цел отнемане на вещи и пари от фактическата власт на пострадалия. От заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на труп №36/2010г. е безспорно установено, че смъртта на И. се дължи на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, която е резултат от механична травма и усложненията й. На пострадалия е нанесена съчетана механична травма по главата, шията, гръдния кош, корема, долните и горни крайници, като част от уврежданията са по жизненоважни органи , довело до мозъчно сътресение, счупване на подезична кост и горното дясно рогче на щитовидния хрущял; счупване на 2-11 десни ребра с оформяне на фрагменти от ребрата, счупване на 4-10 леви ребра; спукване на пристенната и органната плевра в дясно; контузия на десен бял дроб; спукване на слезката, излив на кръв в коремната кухина, счупване на дясна лакътна кост и последващи усложнения от гореописаните травми. По делото е установено, че причинената гръдна травма съответства на начина по който свидетелите са видели причиняването от подсъдимия на механичните увреждания на пострадалия с ръце, крака и с тъпата повърхност на брадвата. Според СМЕ уврежданията на пострадалото лице и механизма на тяхното причиняване са извършени с голяма сила на ударите. При тези фактически данни ВКС намира за правилни изводите на инстанционните съдилища относно вида и формата на вината, с която подсъдимият К. А. е действал при извършване на деянието - евентуален умисъл по отношение факта на умъртвяването на пострадалия. Установено е и от обясненията му и от показанията на свид.В., че целта на подсъдимият е била да си набави пари за цигари и алкохол. Упражнената принуда спрямо пострадалия за постигането на тази цел, състояща се в удари с голяма сила и интензитет в жизненоважни части на тялото - гърдите и със средство - дръжката на брадва, обективно е формирала в съзнанието му представата и за причиняването на смъртта на пострадалия. Следователно, правилни са изводите, че подсъдимият не е искал пряко смъртта на И. И., но я е допускал, защото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвид механизма и средството на извършването му. Въпреки това, той се е съгласил с настъпването и на по-тежките последици – смъртта на пострадалия . Ниската степен на интелект, която той притежава, според СПЕ, не изключва възможностите му да разбира и ръководи постъпките си, т.е. неговата вменяемост. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода. И двете предходни инстанции са отговорили подробно на доводите на защитата, защо считат, че наказание определено в този размер, ще е съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите на наказанието. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства като младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че деянието е завършило във фазата на опита, формата на вината, направеното самопризнание и изразеното съжаление. Правилно е ценено съдебното минало на дееца, множеството увреждания, които е причинил на пострадалото лице, довели до инкриминирания резултат, недобрите личностни данни , като отегчаващи вината на касатора обстоятелства. При предвидено наказание със специален минимум от петнадесет години лишаване от свобода, определеното наказание в размер от двадесет години лишаване от свобода е съобразено с всички формиращи вината на подсъдимия обстоятелства. Това е така, защото при оценените обстоятелства то законосъобразно е определено по размер при известен превес на отегчаващите вината на подсъдимия данни. ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подс.А. ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието както за личната , така и за общата превенция. Следователно, липсват предпоставките по чл.348,ал.5,т.1 НПК, изискващи очевидно несъответствие на наказанието с тежестта на извършеното и с целите му по чл.36 НК. Воден от тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение , в този състав, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 220/ 14. 09.10 г., постановено по ВНОХД № 251 / 10 г., на Апелативен съд гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 51 /21. 06. 10 г. по НОХД № 613 / 10 г. на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :