4 РЕШЕНИЕ № 84 Гр.С., 06,07,2012г. ВИМЕТОНА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Н. Т., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 142 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 102/25.06.2010г., постановено по т.д.№ 103/2010г., с което Добричкият окръжен съд е потвърдил решение № 29/01.03.20Юг. по гр.д.№ 309/09г. на Балчишкия районен съд за признаване за установено, че [фирма], к.к."А.", общ.Б. има вземания спрямо касатора в размер на 9029.54 лв. - цена по договори за продажба и за изработка и 3350.75 лв. - обезщетения за забава, както и е отхвърлено възражението за прихващане на касатора в размер на 4795.56 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.З ГПК и моли за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът оспорва жалбата. С определение № 67/03.02.2012г. ВКС, ТК, I отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпросите по приложението на чл.144 и чл.145 ГПК във връзка с допустимостта на доказателствени искания, направени от ответника в първото по делото открито съдебно заседание след покана от съда към ищеца да уточни исковата си претенция и да изрази становището си по възражение на ответника за прихващане, заявено в отговора на исковата молба. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземанията по издадена заповед за изпълнение № 398/07.05.09г. съществуват и произтичат от договори за продажба и за изработка. Възражението за прихващане на ответника с възнаграждение за извършени транспортни услуги е счетено за недоказано. Поставените правни въпрос произтичат от следното: С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за прихващане за сумата общо от 4795.56 лв., представляваща цена на извършени транспортни услуги. Представил е проформа - фактури. С определение от 07.09.2009г. по реда на чл.140 ГПК съдът е приел възражението за прихващане и е назначил съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца. В открито съдебно заседание на 30.11.2009г. ищецът е оспорил вземането по възражението за прихващане и делото е отложено поради неявяване на вещото лице. Доклад на делото е направен в съдебно заседание на 01.02.2009г., като на основание чл.146, ал.2 ГПК съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта на доказване на извършените транспортни услуги, изпълнението на договора и дължимите суми по направеното възражение за прихващане. В това заседание, след изслушването на вещото лице, ответникът е направил искане за възлагане на допълнителна задача, което е счетено за недопустимо. Изложени са съображения, че това искане е несвоевременно, както и че страната твърди нови обстоятелства и иска представяне на нови доказателства, които са могли да бъдат посочени и представени своевременно. Настоящият състав на ВКС намира по поставените правни въпроси следното: Съгласно задължителната за съдилищата практика /ТР № 1/19.02.2010г. и ТР№ 2/28.09.2011г./ ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл.133 ГПК и фактически и правен довод, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на иска - Решение № 358/18.06.2010г. по гр.д.№ 1183/09г. на III г.о. В Решение № 429/21.06.2010г. по гр.д.№ 1151/09г. на I г.о. е прието, че съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, ако в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които същите се основават, както според Решение № 310/30.07.2010г. по гр.д.№ 1086/09г. на II г.о. неуказаните за доказване факти не са преклудирани. Според разрешението в Решение № 163/17.01.2012г. по т.д.№ 965/10г. на I то. правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. Постановените от ВКС решения по тълкуването на процесуалните норми налага и отговора на поставения правен въпрос, а именно, че: Доказателствени искания, направени от ответника в открито съдебно заседание след доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест, както и след като ищецът е уточнил становището си по възражението на ответника за прихващане, заявено в отговора на исковата молба, са допустими и не са преклудирани. По същество на касационната жалба. Налице е основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.З, пр.2 ЗЗД. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е счел, че доказателствените искания са недопустими, тъй като не са своевременно направени. Искането за събиране на доказателства е заявено след доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест. Обстоятелствата относно начина на извършване на транспортните услуги и издаването на фактурите не са нови, а представляват уточнение на възражението за прихващане с оглед на фактите, от които произтича вземането, предмет на компенсацията и направените възражения от противната страна относно съществуването на вземането. Молбата за поставяне на допълнителна задача на счетоводната експертиза произтича и от отговорите на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Експертът изрично е заявил, че не е извършил проверка в дневниците по ДДС, което е предмет на искането за поставяне на допълнителна задача. Допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила не е поправено от въззивния съд. Въззивникът изрично се е позовал на това нарушение в жалбата съгласно чл.260, т.З ГПК и е направил искания за събиране на доказателства. Решаващият състав на окръжния съд ги е отхвърлил като "процесуално недопустими", а в решението е приел, че съществуването на вземането по възражението за прихващане не е доказано. По тези съображения съставът на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд съгласно чл.293, ал.З ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по направените с въззивната жалба доказателствени искания, които са заявени по реда на чл.266, ал.З ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд РЕШИ ОТМЕНЯ решение № 102/25.06.20Юг., постановено по т.д.№ 103/20 Юг. от Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ/ ЧЛЕНОВЕ: