Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 05.12.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 652/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по касационен протест на Софийска окръжна прокуратура (СОП) срещу присъда от 18.12.2017 г. на Софийския окръжен съд (СОС), постановена по ВНОХД № 713/2017 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Към протеста е представено и допълнение в съответствие с правилата по чл.351 ал.4 от НПК. Според прокурора от Софийската окръжна прокуратура въззивният съд е допуснал нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствените източници, като някои от тях е игнорирал (химическата експертиза за определяне съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия Л., показанията на свидетелите Х., А. и С.), други е изопачил, придавайки им съдържание, което същите не притежават (показанията на свидетелите Г. и М.), а на обясненията на подсъдимия Л. придал изключителна тежест. Според прокурора от СОП, с подхода си при осъществената доказателствена дейност, която е в разрез с основни принципи и правила по НПК относно процеса на доказване, Софийският ОС е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и до нарушение на материалния закон при оправдаването на подсъдимия Ц. Л.. Наред с тези оплаквания в протеста се развива и такова за нарушение на процесуалните права на прокурора при разглеждане на делото от въззивния съд, който не уважил искането му в съдебно заседание за назначаване на съдебномедицинска експертиза за проверка тезата на подсъдимия относно причините за достигнатото ниво на алкохолна концентрация в кръвта му и липсата на съзнание у него за възможността от такъв резултат. Въз основа на изложените доводи от прокурора при СОП към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда на Софийския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Подсъдимият Ц. Л., редовно призован не се явява. Явява се защитникът му – адв.Я., който изразява становище в подкрепа на постановената от СОС присъда и моли същата да бъде оставена в сила, а протестът на СОП като неоснователен – да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 23 от 03.07.2017 г., постановена по НОХД № 254/2016 г., Ботевградският районен съд е признал подсъдимия Ц. К. Л. за виновен в това, че на 15.05.2016 г. в [населено място], област С., управлявал моторно превозно средство – л.а. „Т.“, модел „Л. К.“с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, както и глоба в размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл.343г от НК съдът наложил на подсъдимия Л. и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК приспаднал времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 15.05.2016 г. Съдът се произнесъл и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от защитника на подсъдимия Л. – адв.Я. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 713/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, който с присъда от 18.12.2017 г. на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК отменил изцяло присъдата на Ботевградския РС и вместо това признал подсъдимия Ц. Л. за невинен в това на 15.05.2016 г., в [населено място], област С. да е управлявал моторно превозно средство – л.а. „Т.“, модел „Л. К.“с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. На основание чл.190 от НПК разноските по делото били присъдени в тежест на държавата. Касационният протест на СОП е допустим – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Отправените срещу въззивната присъда възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Софийския ОС, въз основа на които са формирани изводите за несъставомерност на инкриминираното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, дало основание за оправдаване на подсъдимия Л.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от държавното обвинение теза за неяснота относно твърдяния от подсъдимия прием на билковия еликсир „От А до Я“, доколкото посочените от него свидетели Г. и М. не са съобщили за консумация на такъв препарат, а за смесването на „някакви билки“ с безалкохолни напитки. Наред с това, според представителя на СОП отказът на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза обусловило невъзможността да се установи степента, до която употребеното количество еликсир би променило съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и допустимостта да се поеме посоченото от него количество без да се увреди човешкото здраве. Несъгласието си с подхода на въззивната инстанция при разглеждане на делото, прокурорът е мотивирал със съществени процесуални нарушения, допуснати при анализа и оценката на доказателствата, които са довели до постановяване на атакувания съдебен акт. Отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на оспорваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция не могат да бъдат възприети, тъй като удовлетворяването им изисква извършване на самостоятелен доказателствен анализ от касационната инстанция, каквато компетентност тя не притежава. В правомощията на същата е единствено да провери начинът на формиране вътрешното убеждение на инстанциите по фактите от гледна точка спазване на наказателнопроцесуалните норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност, като фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са сред обстоятелствата, водещи до опорочаването му. ВКС следи за юридическата правилност на въззивните съдебни актове въз основа на фактическата обстановка, изложена в тях, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и тяхната пълнота. Ето защо настоящият съдебен състав обсъди възраженията на прокурора от СОП само от гледна точка съблюдаване на процесуалните изискванията от проверявания съд по фактите за правилното формиране на вътрешното му убеждение. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Л., констатирана при проверка от полицейски пост за осъществяване на контрол и проверка на моторни превозни средства и лица в рамките на специализирана полицейска акция, включващ в състава си полицейските служители – свидетелите П. А., Д. С. и Х. Х., е била формирана както от употреба на известно количество алкохол (бяло вино), така и от поетото значително количество билков елексир „От А до Я”, предписан на подсъдимия от личния му лекар. За да стигне до този извод въззивният съд е подложил на нов, собствен, задълбочен анализ всички приобщени към доказателствената маса гласни доказателствени източници, не само по отделно, но и в тяхната съвкупност, през призмата на които е оценил и заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред районния съд съдебномедицинска и химическа експертиза. Въз основа на този свой анализ СОС, както и първоинстанционният съд е стигнал до категоричния и безспорен извод, че на 15.05.2016 г., около 01,25 ч, в [населено място], подсъдимият Ц. Л. е управлявал МПС – л.а.”Т.”, модел „Л. К.”, с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на алкохол, което обстоятелство било установено в хода на извършената му проверка от полицейските служители св.А., св.С. и св.Х.. Осъществената на мястото, където подсъдимият бил спрян (в района на кръстовището между улиците „С. п. и „З. С.” в [населено място]) проверка с техническо средство „Алкотест 7410” с фабричен № A. отчела положителен резултат със стойност 1,55 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Л.. Във връзка с този резултат св.А. издал талон за медицинско изследване с № 0441215/15.05.2016 г., след което тримата полицейски служители придружили подсъдимия до ФСМП Ботевград, където от него била взета кръвна проба за химически анализ. Резултатът от последния установил 1,6%о концентрация на алкохол в кръвта на Ц. Л.. Еднопосочни и безспорни са също изводите на двете инстанции по фактите за това, че в хода на проверката не са допуснати никакви нарушения, както на процедурата за установяване на употребата на алкохол, регламентирана в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС (отм., ДВ, бр.61/2017 г.), така и относно вида и техническата изправност на използваното техническо средство за измерване алкохолната концентрация в кръвта на проверявания водач на МПС – в случая на подсъдимия Л.. Различните фактически положения, възприети от въззивната инстанция касаят предходен времеви период, започнал на 14.05.2016 г. и приключил в началните часове на 15.05.2016 г., преди потеглянето на подсъдимия с управляваното от него МПС и малко преди спирането му за проверка от полицейския пост. Те се основават на различна интерпретация на обясненията на подсъдимия Л. и показанията на свидетелите Г. и М., която се споделя и от настоящата инстанция предвид съответствието й с изискванията на процесуалните правила и правилата на формалната логика. Верен е изводът на СОС за това, че между показанията на тези двама свидетели и обясненията на подсъдимия от една страна и от друга – показанията на свидетелите, полицейски служители няма такива противоречия, каквито е съзрял първостепенния съд. Както правилно е посочил въззивния съд, противоречия не би могло и да има, доколкото тези две, условно определени групи свидетели възпроизвеждат факти, отнасящи се до различни времеви периоди, включващи различни събития. На следващо място, също правилно окръжният съд не е възприел противоречия между показанията на свидетелите Г. и М. от една страна и обясненията на подсъдимия от друга досежно употребения от последния препарат – билков елексир „От А до Я”. Непознаването на този препарат от свидетелите, както и ангажираността им със събитието, на което заедно с подсъдимия Л. присъствали, дават достоверно обяснение на твърденията им, че забелязали последния да употребява „някакви билки”, „някакви добавки”, които разреждал във вода или безалкохолни напитки, като в продължение на около 7 – 8 часа изпил „едно или две шишенца” от тези билки, които били „течни”, без в същото време да знаят как точно се наричал препарата и какво му е съдържанието. Възпроизведените от двамата свидетели факти за консумиран от подсъдимия билков разтвор, потвърждават неговите твърдения за употребен билков елексир „От А до Я” и не са опровергани от други доказателствени източници, поради което правилно са поставени от въззивната инстанция в основата на постановената от него нова въззивна присъда. Липсата на опровергаващи обясненията на подсъдимия източници на доказателства, касае и въпросът за количеството билков елексир, употребен от него, поради което и предвид съобщеното от св.М. обстоятелство за изпити „едно или две шишенца” „добавка” или „билка”, както и това от св.Г. за доста чаши с безалкохолни напитки, в които разреждал билки, правилно са дали основание на въззивния съд да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Л.. Установеното от същите гласни източници на доказателства обстоятелство, че последният е консумирал и една – две чаши бяло вино, по категоричен начин изясняват механизма на формиране констатираната от свидетелите – полицейски служители концентрация на алкохол в кървта на подсъдимия в размер на 1,6 %о. При така възприетата фактология на събитията, окръжният съд правилно е оценил, че инкриминираното престъпление не е осъществено от субективна страна, доколкото заключението на приетата в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебномедицинската и химическа експертиза установява поява на 0,41%о концентрация на алкохол в кръвта при употреба на едно шишенце билков елексир „От А до Я” (50 мл). Това обстоятелство, допълнено с липсата на указания на придружаващата препарата листовка да не се управлява автомобил след употребата му, както и липсата на предупреждения за опасност от употребата на по-голямо от предписаното количество, обосновават липсата на съзнание у подсъдимия Л. за това, да е управлявал МПС след употреба на алкохол в количество, водещо до концентрация в кръвта му, която предпоставя ангажиране на наказателната му отговорност. Настоящият състав на касационния съд намира за неоснователно и оплакването, съдържащо се в касационния протест и допълнението към него за нарушени процесуални права на прокурора като страна в процеса, изразили се в ограничаване възможността му да участва в събирането на доказателства в входа на въззивното производство. Основание за това оплакване е дал отказът на съда да назначи съдебномедицинска експертиза с формулирани от прокурора въпроси, касаещи възможността на подсъдимия да поеме твърдяното от него количество билков елексир „От А до Я”, както и отражението на такова количество върху здравословното му състояние. Аргументите, с които съдебният състав на СОС е оставил без уважение направеното искане от представителя на окръжната прокуратура, напълно се споделят и от касационната инстанция. Формулираните в искането въпроси са били предмет на обсъждане от изготвените на досъдебното производство медицинска и химическа експертизи, както и назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, всички надлежно приети от последния в хода на съдебното следствие. Отговорите, съдържащи се в експертните заключения, допълнени с устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание, както и от данните в листовката, придружаваща билковия елексир напълно изясняват поставените от прокурора при СОП въпроси, поради което оплакването му за ограничени процесуални права при събирането на доказателства не може да бъде споделено. Предвид изложените допълнителни съображения, ВКС прие, че крайните изводи на окръжния съд за субективна несъставомерност на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, за което подсъдимият Л. е привлечен да отговаря, не са направени в нарушение на процесуалните правила, посочени в касационния протест и допълнителните съображения към него, поради което намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. При установената в съответствие с процесуалните правила фактология на събитията, законосъобразно, в съответствие с чл.304 от НПК въззивната инстанция е оправдала подсъдимия Ц. К. Л.. Съобразно изложеното този състав на касационната инстанция намери, че не е допуснато нарушение и на материалния закон, който е приложен правилно, поради което липсва и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Във връзка с горното, единствено с оглед пълнота на съдебния акт следва да се отбележи, че въпреки наличието на предпоставките за ангажиране административната отговорност на подсъдимия Л. за установеното нарушение по ЗДвП, ВКС не може да упражни правомощията си по чл.354 ал.3 от НПК и върне делото за ново разглеждане за налагане на административно наказание от въззивната инстанция по реда на чл.336 ал.1 т.4 от НПК, тъй като деянието – предмет на настоящото наказателно производство е извършено преди влизане в сила на цитираната разпоредба. Независимо, че иде реч за процесуална норма, която действа от момента на приемането й занапред, нейният комплексен характер, предопределящ прилагането на материалноправни норми, които не биха били приложими преди изменението на НПК, води до влошаване положението на подсъдимия, поради предпоставяне на осъждането му по закон, срещу който не е имал готовност да се защитава, а също и поради противоречие с принципа за законоустановеност на наказанията както за извършено престъпление, така и за осъществено административно нарушение. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 18.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 713/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.