Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * граничен контрол * забрана за напускане на пределите на страната * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

                           Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                               № 96

 

                    гр.София, 20 март 2009 година

 

                   В       ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на седемнадесети февруари  две хиляди и девета година

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРОНИКА ИМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                                       ФИДАНКА ПЕНЕВА

 

При участието на прокурора МАРИЯНА МАРИНОВА

секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа

докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело №30/09 год.

 

Делото е образувано по искане от защитата на осъдения С. Д. Т. за възобновяване на производството по внохд№393/08 год. на Окръжен съд гр. Б. на основание чл.422, ал.1,т.5 НПК вр. с чл.348, ал.1,т.1-3 НПК.

В искането се изтъкват нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се че присъдата почива на предположения, защото не са събрани доказателства относно твърдението на обвинението за наложена на осъдения забрана, по предвидения от закона ред, да напуска страната. Прокуратурата не е посочила в обвинителния акт кога осъденият е напуснал границата на страната с Република Гърция и какво разрешение му се е следвало, за да излезе през тази граница. Игнорирано е обстоятелството, че за българските граждани на държава членка на ЕО не се изисква разрешение за напускане на границата, тъй като режимът за граничен контрол не е разрешителен. Обвинителният акт не е ясно формулиран относно всички факти относими към инкриминираното деяние. В него не е посочено кой орган е наложил забраната на осъдения Т. да напуска страната, с какъв акт и за какъв срок е ограничено правото му да напуска страната. Съществено е ограничено правото на защита на осъдения Т. да научи за какво престъпление е привлечен като обвиняем и въз основа на какви доказателства.

Нарушен е и материалния закон, защото с деянието си не е извършил престъпление, след като притежава лична карта, която му дава право да пътува в страните - членки на Европейския съюз.

Иска възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и на присъдата и прекратяване наказателното производство по обвинението.

В съдебно заседание осъденият С. Т. се явява лично и със защитата си адвокат Б, който поддържа искането с доводи за нарушение на закона. Липсват доказателства, че по отношение на осъдения е имало постановена забрана за излизане от страната към момента на деянието. А дори това да е вярно, той не е знаел за нея, тъй като такъв акт не му е връчван. От друга с. , пътуването на гражданите на страните членки на ЕС, в рамките на общността, може да става само с лична карта , както е сторил осъденият. По делото липсват данни, въз основа на какъв акт е наложена забраната да напуска страната. Поради несъставомерност на деянието иска оправдаване по обвинението.

Според заключението на прокурора искането е неоснователно. Осъденият Т. е напуснал пределите на страната без разрешение на компетентните органи. Според прокурора от ВКП, на осъдения е наложено ограничение за излизане от страната с разпореждане от 27.11.07 год. , съгласно чл.76, т.5 от Закона за българските документи за самоличност, “с което осъденият е бил запознат , тъй като му е връчено и той се е подписал при връчването му”.

В последната си дума осъденият твърди, че не е бил запознат с наложената му забрана за напускане на страната.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази доводите в направеното искане и становищата на страните и прие следното :

ИСКАНЕТО на осъдения за възобновяване на производството по внохд№393/08 год. на ОКРЪЖЕН СЪД гр. Б. е допустимо : подадено е от него / чрез защитата му/ , в предвидения в закона срок ; срещу акт подлежащ на възобновяване, който е влязъл в сила, без да е проверяван по касационен ред.

Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №854/17.07.08 год. по нохд№1180/08 год. на Петричкия РС, подсъдимия С. Д. Т. е признат за виновен в това, че през месец ноември 2007 год., е излязъл в района на ГКПП –Кулата без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279,ал.1 НК и вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” и ал.3 НК е осъден на пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес - за срок от една година и задължителни срещи с пробационен служител - за срок от една година, считано от влизане в сила присъдата.

С въззивно решение №328/04.12.08 год. по внохд№393/08 год. на ОС гр. Б., присъдата е потвърдена.

И двете инстанционни съдилищата са постановили актовете си като са приели за доказана фактическата обстановка очертана в обвинителния акт, според която : през месец ноември 2007 година, на излизане през границата с Република Гърция на ГКПП Кулата, Т. е бил върнат обратно от граничните служители, които са му съобщили, че имал “наложена забрана за напускане” на страната . Въпреки забраната, на неустановена дата в същия месец, след като веднъж е бил върнат от граничните власти, той е излязъл през границата на Република България с Р Гърция и е преминал на територия на Република Гърция, без да му бъде извършена проверка за самоличност от българските гранични власти.

При проверката на данните по делото ВКС установи, че производството пред първата съдебна инстанция е образувано по обвинителен акт, внесен срещу Т. , който страда от съществени непълноти, тъй като е изготвен в нарушение на чл.246, ал.2 НПК. В обстоятелствената му част не са отразени всички фактически данни, имащи съществено значение за установяване инкриминираното деяние, очертаващи обективната с. на състава на престъплението, по което подсъдимият е бил привлечен като обвиняем по чл.279, ал.1 НК. Тази непълнота е довела до ограничаване правото му на защита , по арг. от чл.55 НК, да научи за фактическите рамки на обвинението и за доказателствата, които го подкрепят . От фактическа с. обвинението твърди, че спрямо Т. “имало наложена забрана” да излиза от страната ни и “затова избрал нелегалния начин” за преминаването на границата с Р. Гърция. В обвинителния акт , а и от събраните по делото доказателствени източници, липсват каквито и да било данни за такава забрана като данни за основанието и органа който я е наложил, вида и срока на забраната. Въпреки липсата на фактически обстоятелства на обвинението за забраната и отсъствието на доказателствени източници за установяването и, и двете съдебни инстанции са приели съществуването и, извън обвинението и второ - напълно голословно , без констатациите им да имат за основа доказателствен източник, предвиден по НПК.

Този пропуск на обвинението не е установен от съдилищата . Никъде в обвинителния акт, а и от събраните доказателства, няма данни, освен в изнесеното устно от прокурора в съдебно заседание в производството по възобновяване, че с разпореждане от 27.11.07 год. на Т. е наложено ограничение по чл.76, т.5 от Закона за българските документи за самоличност, “с което осъденият е бил запознат”. Такива обстоятелства не са посочени в обвинителния акт, и не са изяснявани по делото. В случая е било наложително съдията-докладчик, още в първостепенния съд, по реда чл.248 НПК при обсъждане на въпросите от предмета на проверка, в стадия на: “Подготвителните действия за разглеждането на делото в съдебно заседание”, при наличие в обвинителния акт на отстраними съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, който да попълни съдържанието на обвинителния акт с фактическите данни за процесната забрана и да посочи доказателствата, които ги подкрепят/ арг. от ТР№2/02 год. ОСНК/.

Въззивният съд на свой ред, при служебната проверка по чл.314 и сл. НПК, е бил длъжен да констатира допуснатите нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и да ги отстрани като упражни правомощията си по чл.334,т.1 НПК.

Съставът на престъплението по чл. 279 НК предвижда наказателна отговорност за влизането или излизането през границата на страната, без надлежно разрешение на властта. В случая фактическият състав на престъплението включва и процесната забрана като препятстваща разрешението основание, поради което изпълнителното деяние не е било сведено само до преодоляване на проверката от документите за самоличност, която е включвала и проверка за липсата на наложени административни забрани на лицето да влиза или излиза от страната ни. Тези данни нямат отношение към възможността на гражданите на ЕО свободно да се придвижват в рамките на общността. Тя е гарантирана от съгласуваното с европейските изисквания българско национално законодателство. Предвидените в ЗБДС, ЗМВР и ППЗМВР административни ограничения и проверки от граничните власти на данните от самоличността на гражданите, за тяхното наличие, са съответни на изискванията на регламент на ЕО №562/15.03.2006 год. на Европейския парламент и на Съвета , за създаване на Кодекс за общността за режима на движение на лица през границите.

Забраните, предвидени съгласно чл.74, чл.75-чл.76а от Закона за българските документи за самоличност /Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила от 1.04.1999 г., изм. и доп., ... до бр. 110 от 30.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г./ са на основания, свързани с охрана на обществения ред и вътрешната сигурност на страната и на страните от общността. Съгласно чл.75 /изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г./ от ЗБДС налаганите възможни забрани са изчерпателно изброени. Ако е вярно твърдението, че спрямо осъдения Т. е била наложена забрана по чл.75, т .5 /изм. - ДВ, бр. 29 от 2003 г./, както твърди прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред ВКС, която се налага на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство, извършеното нарушение и данните за тази забрана е трябвало задължително да бъдат посочени като част от съдържанието на обстоятелствата на обвинението по чл.279 НК в обвинителния акт, съгласно чл.246, ал.2 НПК.

Престъпният състав на чл.279, ал.1 НК е на просто извършване и има две отделни форми на изпълнение на деянието, съществуващи самостоятелно . Престъплението е умишлено и освен фактическото извършване на елементите от състава, е необходимо установяване и на субективното отношение на дееца към деянието и неговите форми на извършване.

Обвинението срещу Т. е повдигнато за едната от тях - за излизане през границата на страната ни и преминаване в Р Гърция, без разрешение на надлежните органи, макар и на определеното за това място. Разрешението, което е елемент от обективната с. на състава на престъплението, включва проверка на личните данни и е следвало да бъде описано фактически от обвинението, за да се очертае и основанието, на което на Т. е била наложена забрана за напускане на страната, в нарушение на която, той е излязъл през границата на РБ, независимо дали тя е вътрешна или външна граница на ЕО. Граничният паспортен контрол е задължителен елемент от режима на преминаване границата и съгласно Регламент №562/15.03.06г. на Комисията на ЕО и Съвета, дял ІІІ, вр. чл.62,§1 и§2,б.”а” от ДЕО.

Предвид тези мотиви, производството следва да бъде възобновено , а съдебните актове отменени. Делото следва да бъде върнато на прокурора в стадия на :“Действия на прокурора след завършване на разследването”, за отстраняване на непълнотата на обвинението, довела до допуснатото съществено процесуално нарушение .

Воден от тези мотиви и съгласно чл.425,ал.1,т.1,вр. с чл.422, ал.1,т.5,вр. с чл.348,ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по внохд№393/08 год. на ОС гр. Б..

ОТМЕНЯВА решение №328/04.12.08 год. по внохд№393/08 год. на ОС гр. Б. и потвърдената с него присъда №854/17.07.08 год. по нохд№1180/08 год. на Петричкия РС .

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ГР. ПЕТРИЧ в стадия на: “Действия на прокурора след завършване на разследването”, Глава ХVІІІ НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: