1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 579 гр. София 30.12.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 5900/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Л. С. А. , Р. С. А. и Т. Р. К. чрез процесуалния пълномощник адв. В.Б. от САК са обжалвали определението на Софийския градски съд , търговско отделение, VІ-8 състав № 26373 от 06.09.2014г. Ответникът Ж. „България 1300“ е подал отговор, в който изразява становище, че частната жалба е процесуално недопустима, не са налице и основанията по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: С обжалваното определение Софийският градски съд е оставил без уважение частната жалба на Л. С. А. , Р. С. А. и Т. Р. К. срещу разпореждането на Софийския районен съд, 120 състав от 21.05.2014г. по гр.д.№ 800/2013г. , с което е върната подадената от тях искова молба вх.№ 398 от 07.01.2013г. на основание чл. 130 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274 ал.3 ГПК , определенията на въззивната инстанция, с които не се уважават частни жалби срещу определенията по чл.274 ал.2 ГПК, подлежат на касационно обжалване. Постановеното от Софийския градски съд определение, предмет на настоящата частна касационна жалба, попада в определенията по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК и по силата на изричната процесуална норма на чл. 274 ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване. Посочването в определението, че то е окончателно, е без правно значение, защото обжалваемостта на съдебния акт се определя от процесуалния закон, а не от преценката на съда, който го е постановил. В случая поради незаконосъобразното вписване в определението, че е окончателно, то не е връчено на страните, каквото е изискването на чл. 7 ал.2 ГПК. По делото няма данни частните жалбоподатели да са узнали за определението преди подаването на частната жалба и от това следва, че тя е допустима като подадена преди да е започнал да тече срокът за обжалване. При проверката за нейната редовност, ВКС констатира, че тя отговаря на изискванията на чл. 284 ал.1 и 2 ГПК, представено е и изложение за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 274 ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното: Софийският градски съд е препратил изцяло към изводите на първата инстанция , че ОС на Ж. „България 1300” е взело решение за окончателното ценообразуване и определяне на припадащите се на всеки обект идеални части от общите части на сградата и мястото и поради това липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 36 ал.2 ЗЖСК. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касаторите правен въпрос допустимо ли е въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция при наведен изричен довод в частната въззивна жалба за необсъждане на представените с исковата молба доказателства , които обосновават правния интерес от провеждането на иска, е от значение за делото, същевременно е налице противоречие с практиката на ВКС: решение № 548/2010г. по гр.д.№1119/2009г. ІІІ г.о. и цитираните в него решения на ВКС по чл.290 и сл. ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС възприема посочената задължителна практика на ВКС и намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 272 ГПК дава правомощия на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, но същевременно и за въззивния съд като съд по същество са приложими разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, които го задължават да обсъди всички доказателства, както и доводите на страните. Когато първата инстанция е допуснала процесуално нарушение като не е обсъдила определени доказателства , които са от значение за допустимостта на иска и във въззивната жалба, включително и частна, въззивникът прави изричен и обоснован довод за допуснато процесуално нарушение и необоснованост, въззивният съд дължи отговор на тези доводи и не може да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция. В случая първата инстанция е приела, че с решение по протокол от 25.04.1996г. ОС на Ж. „ 1300 години България“ е приет окончателния разпределителен протокол на жилищата, гаражите и другите имоти в жилищностроителната кооперация, окончателната цена и припадащите им се идеални части от общите части на сградата. С исковата молба обаче ищците са представили решение на Софийския районен съд, 24 състав от 25.11.1999г., по гр.д.№ 5524/1996г. /л.38 от първоинстанционното производство/, с което решението на ОС на Ж. „1300 години България“ по чл. 35 ал.1 ЗЖСК от 25.04.2015г. е отменено. Ето защо въззивният съд неправилно е приел, че съществува решение по чл. 35 ал. 1 ЗЖСК и искът по чл. 36 ал.2 ЗЖСК е недопустим. Представеното от ответниците решение от 11.10.2006г. на ОС на Ж. за предприемане на действия за снабдяване на членовете на Ж. с нотариални актове не обосновава липса правен интерес от предявяване на иска, защото нотариални актове не могат да бъдат издадени преди приемане на решение по чл. 35 ал.1 ЗЖСК. Същевременно на представения препис от решение по гр.д.№ 5524/1996г. на Софийския районен съд , 24 състав няма отбелязване, че е влязло в сила, което налага извод, че въпросът за допустимостта на процеса следва да бъде разрешен в открито съдебно заседание след изслушване на страните и изясняване на въпроса дали има решение на Ж. по чл. 35 ал.1 ЗЖСК. Ето защо обжалваното определение на Софийския градски съд и потвърденото с него определение прекратително определение на Софийския районен съд следва да се отменят и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя определението на Софийския градски съд , търговско отделение, VІ-8 състав № 26373 от 06.09.2014г. и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд, 120 състав от 21.05.2014г. по гр.д.№ 800/2013г. , с което е върната подадената от Л. С. А. , Р. С. А. и Т. Р. К. искова молба вх.№ 398 от 07.01.2013г. на основание чл. 130 ГПК и Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: