8 Р Е Ш Е Н И Е № 60174 гр. София,05 ноември 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 667 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия Ю. Л. Р., чрез защитника му – адвокат Ю. Г., срещу въззивно решение № 260039/01.04.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 357/2020 г., по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата се излагат твърдения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК, като в писмено допълнение към нея се сочат конкретни аргументи в тяхна подкрепа. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК и налагане на по-леко наказание, определено в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл. 115 от НК при отчитане на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Постъпила е жалба и от частните обвинители и граждански ищци Д. М. Х., Н. С. Х., А. Х. Х. и Р. Д. А., чрез повереника им адвокат В. Д.. Жалбоподателите оспорват законосъобразността на въззивното решение в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвиненията по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и т. 9 от НК. Изразяват недоволство и от справедливостта на наложената на подсъдимия санкция. Правят искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в наказателната му част от друг състав на въззивния съд, като намират същото за справедливо в гражданската му част. В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители и граждански ищци Д. М. Х., Н. С.Х., Р. Д. А. и техният повереник адвокат В. Д. поддържат касационната си жалба и правят искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Гражданските ищци Ф. М. Х., като майка и законна представителка на малолетната М. Р. Д., Р. Ф. М. лично и като законен представител на малолетната Я. Р. Д. и техните повереници, редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. Защитникът на подс. Р. поддържа касационната му жалба и пледира за уважаването й. Подсъдимият Ю. Л. Р. поддържа жалбата си, като в предоставената му последна дума изразява съжаление за извършеното. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 11/ 10. 07. 2020 г., постановена по н.о.х.д. № 51 / 2020 г., по описа на Окръжен съд - Шумен, подсъдимият Ю. Л. Р. е признат за виновен в това, че през времето от 23.30 ч. на 16.09.2018 г. до 01.00 ч . на 17.09.2018 г. в [населено място], обл. Шумен, на уличното пространство пред № 9 и № 11 на [улица], предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен начин умъртвил Р. Д. М., поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 и т. 9 , вр. с чл. 115, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „доживотен затвор“, при „специален“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 31.03.2019 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подс. Р. е осъден да заплати на М. Р. Д., представлявана от Ф. М. Х. и на Я. Р. Д., представлявана от Р. Ф. М. по 100 000 лева, обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият е осъден да заплати на Р. Ф. М. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Д. М. Х. и Н. Сабит Х. по 100 000 лева за всеки, а на Р. Д. А. и А. Х. Х. по 50 000 лева, обезщетения за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Гражданските искове в останалата им част до пълните предявени размери са отхвърлени, като неоснователни. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на всеки от гражданските ищци направените от тях разноски по делото. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове и разноските, направени по водене на делото. Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимия и неговия защитник с оплаквания за незаконосъобразност и несправедливост пред Апелативен съд – Варна. С въззивно решение № 260039/01.04.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 357/2020 г., АС – Варна изменил присъдата на ОС – Шумен, като оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 2 и т. 9 от НК и му наложил наказание двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. Касационните жалби, подадени срещу въззивното решение, са допустими, тъй като са депозирани от страни, които имат право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. В иницииращите настоящото производство документи, подадени от подсъдимия и от частните обвинители, се сочи, че въззивният съд при постановяване на своя съдебен акт е нарушил материалния закон. Подсъдимият твърди, че незаконосъобразно е осъден по обвинението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК, а частното обвинение изразява недоволство от оправдаването му по обвинението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 и т. 9 от НК. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да се извърши проверка за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НК, като едновременно се обсъдят възраженията на всички жалбоподатели. В касационната жалба на частното обвинение се твърди, че подсъдимият незаконосъобразно е оправдан по обвинението за това, че убийството е предумишлено. Изложеното се аргументира с обстоятелството, че подсъдимият се заканвал при проведени разговори със св. Б. Ю., че ще убие пострадалия и кроял планове как да го примами да дойде при него в Англия, за да изпълни замисъла си. Решението на подсъдимия за осъществяване на убийството се затвърдило след завръщането му в България и най - вече след като осъществил полов контакт със св. Ю. и започнал да изпитва ревност, в резултат на действията на пострадалия спрямо нея. Въззивният съд е обсъдил задълбочено и с необходимата прецизност доказателствената съвкупност и е изложил логични и ясно изразени доводи в подкрепа на изводите се за това, че деянието не е осъществено предумишлено. Съобразно принципите на формалната логика, както и на смисловото и граматическото тълкуване на речта, контролираният съд е разделил в две отделни групи вербалните закани на подсъдимия по адрес на пострадалия. В първата е поставил тези, изразени от подс. Р. пред св. Б. Ю. чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и мрежата за комуникация „Месинджър“, докато подс. Р. се е намирал в Англия, а във втората група – отправените закани отново пред свидетелката след завръщането му в България / л. 7 и л. 8 от възз. решение/. При това правилно е преценил, че тези от първата група са израз на гнева и възмущението на подсъдимия от поведението на пострадалия спрямо св. Б. Ю., които дори самата тя не възприемала като реални за изпълнение. По отношение на втората група от закани, контролираният съд обосновано е преценил, че те са били предназначени преди всичко да мотивират св. Ю. да осъществи интимен контакт с подсъдимия и не могат да бъдат приети за част от предварително оформен замисъл за отстраняването на пострадалия чрез умъртвяването му. В тази връзка въззивната инстанция е анализирала обективно установените по делото факти – пристигането на подсъдимия в [населено място] по повод сватбата на негов приятел; дългия период от време, в който не е търсил какъвто и да било контакт с пострадалия; участието му в деня на убийството в празнични ритуали и посещаване на заведения в съседно село; бързото му връщане в [населено място] едва след получаване на съобщение от св. Ю. за това, че пострадалият отново идва при нея неканен. Въз основа на посочените обстоятелства контролираният съд е формирал логичното и добре обосновано заключение за това, че подс. Р. не е имал предварително добре обмислено и взето в спокойна обстановка решение за осъществяване на деянието. В подкрепа на този извод въззивната инстанция правилно е преценила и факта, че подсъдимият не е имал приготвено оръжие, а е поискал и използвал щанга, предоставена му от св. О. непосредствено преди извършването на деянието. Настоящият съдебен състав намира за нужно да добави и че изводът за отсъствието на предварителен план за осъществяване на убийството се извежда и от действията на дееца след умъртвяването на жертвата – потърсил помощ от св. О., без да крие кръвта от убития по себе си; поискал нож и ключове за автомобила на съпруга на св. Ю., а не си ги набавил преди това; опитал се неуспешно да разчлени, а после и да запали трупа, след което го зарязал на място, където е открит сравнително бързо. Описаните действия на подсъдимия преди, по време и след деянието са доказателство за това, че престъплението не е резултат на обмислена, целенасочена и прецизна дейност, характерна за предумишлените убийства. Изложеното обуславя правилността на извода на контролираната инстанция, че убийството е осъществено от подсъдимия при форма на вината внезапен умисъл /възникнал след като е разбрал, че пострадалият отново идва при св. Ю./, а не предумисъл, поради което оправдаването на дееца по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК с въззивното решение е законосъобразно. Изцяло в съответствие с материалния закон и съдебната практика /Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ/ е решението на въззивната инстанция в частта, с която подс. Р. е оправдан по обвинението за осъществяване на умъртвяването по начин, особено мъчителен за жертвата. За да се квалифицира деянието по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 от НК е необходимо да се установи от доказателствата по делото, че умъртвяването е извършено по начин, който е причинил изключителни страдания на пострадалия – чрез рязане на части от тялото, използване на бавно и мъчително действаща отрова, нанасяне на множество болезнени удари, продължително по време задушаване и др. Въззивната инстанция е проявила професионален усет и прецизност към детайла, като при определяне на точната квалификация на престъпната проява е преценила заключението на СМЕ за това, че причина за бързо настъпилата смърт на пострадалия е тежката черепно мозъчна травмата, от която е изпаднал в безсъзнание, като го е съпоставила с обясненията на подсъдимия за това, че още първият удар с щангата „влязъл в главата на пострадалия“ и той паднал на земята. Тази съпоставка е дала основание на контролирания съд да приеме, че макар да е установено, че по главата на жертвата са нанесени прижизнено поне шест отделни удара, то според експертите смъртта е настъпила бързо, поради което подсъдимият обективно не е търпял продължителни и изключителни по интензитет физически мъки и страдания, което е необходимо, за да се квалифицира обвинението по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 2 от НК. Това обуславя законосъобразното оправдаване на подсъдимия по посоченото обвинение. Неоснователно е твърдението на подсъдимия за това, че деянието не е извършено с особена жестокост. Доводите на въззивния съд по отношение на това обвинение изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Особената жестокост в съдебната практика се приема като качество на субекта на посегателство против личността. За да се квалифицира убийството като такова извършено с особена жестокост е необходимо да се прецени начина на неговото осъществяване; броя и силата на нанесените удари; използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дееца по време на реализиране на престъплението; предхождащите и последващите го прояви; отношението на извършителя към пострадалия; личностните характеристики на подсъдимия. Фактологията в конкретния казус, очертаваща механизма на извършване на престъплението – нанасяне на множеството удари с метална щанга по главата на пострадалия / част от които след падането му на земята/, причинили счупвания на черепа, скулата и челюстта му, предпоставя извод за употребени прекомерно голяма сила и ярост, значително над необходимите за умъртвяване на човешко същество. Описаните действия, извършени по отношение на жертвата, са израз на проявените от подсъдимия гняв, озлобление и пълно безразличие към човешкото страдание и болка. Снимането на главата на пострадалия след смъртта му и изпращане на снимката на св. Ю., опитите за разчленяване на трупа и неговото изгаряне определят извършителя като коравосърдечен и безскрупулен човек, чието поведение е детерминирано единствено от собствените му егоистични чувства на ревност и отмъстителност и характеризират деянието като извършено с особена жестокост. Изложеното логично обуславя правилността и законосъобразността на осъждането на дееца по обвинението по чл. 116, ал.1, т. 6 , пр. 3 от НК. В заключение следва да се посочи, че твърденията за допуснати нарушения на материалния закон, релевирани както от подсъдимия, така и от частните обвинители, са неоснователни, поради което не се налага отменяне или изменяне на въззивното решение. Не се споделят и доводите на касаторите по отношение справедливостта на определеното от въззивния съд наказание. Контролираният съд не е допуснал нарушения от категорията на визираните в чл. 348, ал. 5 от НПК. Санкционната дейност е осъществена прецизно и задълбочено, като в резултат на нея въззивната инстанция е достигнала до правилния и законосъобразен извод, че не са налице предпоставките на чл. 38 и чл. 38а от НК за налагане на подсъдимия на наказание доживотен затвор / с или без замяна/. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с това заключение на проверявания съд, тъй като действително по отношение на подсъдимия /с оглед чистото му съдебно минало/ до този момент не е осъществявана наказателна репресия, поради което ресурсите за неговото поправяне и превъзпитаване, чрез по - леката, предвидена в закона санкция – лишаване от свобода, не са изчерпани. Правилни и обосновани са и съображенията на въззивната инстанция, подробно изложени в постановения от нея съдебен акт, въз основа на които е приела, че целите, визирани в чл. 36 от НК, могат да бъдат постигнати чрез изтърпяване на наказание лишаване от свобода в максималния предвиден за деянието размер от двадесет години. Професионално е отчетена конкретиката на фактите, характеризиращи личността на подсъдимия, като младата му възраст, съдебното му минало, трудовата му ангажираност, без на същите да се придава излишно и прекомерно голямо значение като смекчаващи отговорността обстоятелства. Наличието на посочените положителни данни за личността на подсъдимия не е пренебрегнато от въззивния съд, но едновременно с това правилно е преценено, че те не могат да преодолеят наличието на утежняващите отговорността фактори, преобладаващи по своя брой и интензитет. До това заключение контролираната инстанция е достигнала като е анализирала изключително детайлно предхождащите и последващите престъплението прояви на дееца и мотивите му за извършване на деянието. При това правилно е приела, че осъщественото с особена ярост деяние е резултат от ревностни, егоистични подбуди, а не от декларативно заявеното желание на подсъдимия да защити св. Ю. от пострадалия. Последното категорично се опровергава от обстоятелството, че и подсъдимият е използвал същия модел на принуда спрямо свидетелката, като този на жертвата – притискал я да осъществява сексуален контакт чрез заплахата, че ще съобщи на съпруга й за извънбрачното й поведение. Проявата на подсъдимия е още по - укорима, предвид наличието на роднинска връзка между него и съпруга на св. Ю., значителната разлика във възрастта им, както и факта, че е използвал същата заплаха, за да принуди свидетелката да осъществи полов акт с него непосредствено след убийството на пострадалия. Тези обстоятелства, както и действията на дееца след умъртвяването на жертвата – снимането на главата на трупа и изпращане на снимката на св. Ю., опита за разчленяването и изгарянето на тялото на пострадалия, бягството на подсъдимия зад граница и укриването му за значителен период от време, характеризират извършителя като отмъстителна и безскрупулна личност, поставяща своите егоистични желания и стремежи не само над чувствата, но и над живота на другите хора. Изложеното обуславя извода за това, че въпреки младата си възраст, чистото съдебно минало и трудова ангажираност, деецът е с висока степен на обществена опасност, което изисква прилагане на по - интензивна наказателна репресия за неговото поправяне и превъзпитаване. В този смисъл наложеното от въззивния съд наказание е напълно справедливо и не се нуждае от корекция. В заключение следва да се посочи, че извършената касационна проверка не констатира наличието на заявените с жалбите касационни основания, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260039/01.04.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 357/2020 г., по описа на Апелативен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.