О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 404

гр.София, 13.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5155 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД против решение № 264626 от 09.07.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 6521 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 36149 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 65169 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, с което „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД е осъдено по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 49, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. Г. С.-Ф. 9056,29 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от нея основно месечно трудово възнаграждение и най-високото основно трудово възнаграждение на служителя, заемащ същата длъжност, за периода от 02.05.2012 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 05.02.2016 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по въпроса относно квалификацията на претенция за обезщетение за вреди от дискриминационно действие, установено с решение на КЗД.
Ответницата по касационната жалба С. С.-Ф., застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:
Ищцата е изложила в исковата молба, че по силата на сключен между страните трудов договор № 70010/27.04.2012 г. е изпълнявала длъжността „стажант-административен секретар“ с основно месечно възнаграждение в размер на 740 лв., като при сключване на договора й е връчена длъжностна характеристика за длъжността „административен секретар“. На 01.09.2012 г. с допълнително споразумение, считано от 01.09.2012 г. било увеличено основното й месечно възнаграждение на 800 лева, а на 01.10.2012 г. с допълнително споразумение, считано от 01.10.2012 г. е била назначена на длъжност „административен секретар“, като до 01.02.2014 г. е получавала възнаграждение в размер на 800 лв. През 2013 г. ищцата е разбрала, че месечното възнаграждение на други служители, заемащи същата длъжност, е значително по-високо от нейното, поради което е отправила искане до работодателя възнаграждението й да бъде увеличено до размера получаван от останалите административни секретари. Въпреки това работодателят не е предприел никакви действия свързани с увеличаване на получаваното от ищцата трудово възнаграждение. Тя срещнала грубо отношение и пренебрежение, което довело до състояние на постоянен стрес и влошаване на здравословното й състояние. Едва след като е подала молба за напускане, били предприети действия по коригиране на размера на възнаграждението. След повторна молба за прекратяване на трудовото правоотношение на 27.02.2014 г., ищцата получила допълнително споразумение към трудовия договор, с което възнаграждението било увеличено на 1015 лв., но отново било по-ниско от това, което получавали останалите служители, заемащи същата длъжност. Отношението на ръководството на ответното дружество станало причина ищцата да сезира Комисията за защита от дискриминация, която с влязло в сила решение № 276 от 03.07.2015 г. е констатирала, че е налице дискриминация, тъй като на ищцата не е осигурено равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения в сравнение с останалите служители, заемащи същата длъжност. Ето защо е поискала ответното дружество да бъде осъдено да и заплати 9056,29 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от нея основно месечно трудово възнаграждение и най-високото основно трудово възнаграждение на служителя, заемащ същата длъжност, за периода от 02.05.2012 г. до 25.03.2014 г., както и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
„Джамбо ЕС.Б“ ЕООД е оспорил предявените искове, посочвайки, че не е налице дискриминация, тъй като различното заплащане се обуславя от различния обем на работа във всеки един от обектите на работодателя. Позовал се е и на изтекла тригодишна погасителна давност.
Първоинстанционният съд е приел, че дискриминационното действие е установено от Комисията за защита от дискриминация, а причинените имуществени вреди се състоят в разликата между заплатеното на ищцата трудово възнаграждение за заемана от нея в периода от 02.05.2012 г. до 25.03.2014 г. длъжност и трудовото възнаграждение, което е получавал другият служител, назначен на същата длъжност при ответното дружество за същия период. Счел е за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като спорът не е трудов и по отношение на вземането не се прилага нито тригодишният срок по чл. 358, т. 3 от КТ, нито тригодишният давностен срок за погасяване на периодично вземане. Констатирал е, че проявеното дискриминационно отношение е причинило и неимуществени вреди, които следва да се обезщетят със сумата от 2 000 лв. Ето защо Софийският районен съд е осъдил дружеството да заплати на ищцата 9056,29 лв. обезщетение за имуществени вреди и 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Искът за обезщетение за неимуществени вреди над 2 000 лв. до 5 000 лв. е бил отхвърлен, като в тази част решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано от ищцата и е влязло в сила.
Софийският градски съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че дискриминационното действие е установено от Комисията за защита от дискриминация, а причинените имуществени и неимуществени вреди са доказани от ищцата. Съгласил се е също, че възражението за погасяване на претендираното вземане по давност е неоснователно, тъй като предявените искове не са трудови и не се погасяват с изтичане на тригодишния срок по чл. 358, т. 3 от КТ или с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "а" ЗЗД, която се отнася до периодичните вземания. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителните части.
Софийският районен съд е квалифицирал предявените искове по чл. 71, вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр., като е добавил, че са във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД. Тази добавка е дала повод на касатора да развие тезата, че дадената квалификация е погрешна, което води до противоречие на решението с практиката на ВКС и до очевидна неправилност. Според цитираните в изложението към касационната жалба решения № 73 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г. и № 350 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г. на ІV ГО на ВКС проявата на дискриминация е деликтно основание, при което се прилага специалният закон-разпоредбите на чл.74, ал.1 и чл.71 от Закона за защита от дискриминация. В същите решения обаче е посочено, че исковете по този закон могат да се предявят както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу юридическото лице - възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение – важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че подлежат на обезщетение всички вреди, пряка последица от увреждащото действие. Тоест, прието е, че общите разпоредби в ЗЗД относно непозволеното увреждане се прилагат субсидиарно. Именно такъв е смисълът на добавянето на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД при определяне на правната квалификация на исковете от страна на съдилищата. Ето защо по поставения от касатора въпрос обжалваното решение съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Нещо повече, дори да се приеме, че дадената от съда квалификация е била погрешна, съдът не се е произнесъл извън предмета на спора, поради което евентуалното нарушение може да доведе само до неправилност/ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази неправилност обаче е основание за касационно обжалване, а не за неговото допускане, а освен това не може да се квалифицира като толкова тежък порок на решението, който да води до очевидна неправилност.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на ответницата по жалбата 864,62 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264626 от 09.07.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 6521 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД да заплати на адвокат Л. Б.-САК, [населено място], [улица], ет., офис , сумата 864,62/осемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: