Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * промяна на местна подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 208

гр.София, 15 май 2023г.,




Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
БОНКА ЯНКОВА


със секретаря
и становище на прокурора от ВКП Калин Софиянски
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова н.д. № 382/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, т. 1 от НПК, във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Софийски районен съд (СРС).
Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че местно компетентен да разгледа искането за настаняване на принудително лечение на И. В. е РС – Ловеч.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното:
Пред Районен съд – Ловеч на основание чл.427 от НПК е било образувано нчд № 340/2023г. по внесено от РП – София предложение за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл.89, б. „в“ от НК спрямо И. С. В.. С разпореждане № 312 от 24.04.2023г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на СРС по компетентност, след като е констатирал, че лицето има постоянен адрес на територията нагр.С. и предвид разпоредбата на чл.428 от НПК.
Пред СРС е било образувано н.ч.д. № 5682/23г., производството по което е било прекратено с разпореждане от 28.04.2023г. Повдигнат е спор за подсъдност между СРС и РС –Ловеч и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Мотивите на съда са свързани с установени данни за местонахождението на лицето, а именно ДПБ – гр.Ловеч и предвид характеристиките на производството по Глава тридесет и четвърта, раздел първи от НПК – „Прилагане на принудителни медицински мерки“.
Съгласно разпоредбата на чл.428 от НПК предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеене на лицето. В случая В. има постоянен адрес на територията на гр.С., но видно от материалите по делото той се намира в Държавна психиатрична болница – гр.Ловеч. С определение от 25.03.2022г. на СГС, НО , 28 състав той е бил настанен за изследване в СБАЛЛС - гр.Ловеч за срок от тридесет дни на основание чл.70, ал., от НПК. На 25.04.2023г. е бил приведен в ДПБ –гр.Ловеч. Този състав споделя тезата на СРС, че понятието местоживеене по смисъла на чл.428 от НПК не се покрива с понятията за „постоянен“ и „настоящ“ адрес по смисъла на Закона за гражданската регистрация, а се свързва с фактическото местоживеене на лицето. Това разбиране е последователно утвърдено в практиката на ВКС и е съобразено с бързината, с която се характеризира производството по чл.427 и сл. от НПК. В конкретният случай, предвид местонахождението на лицето - в ДПБ-Ловеч, делото следва да бъде разгледано от РС – Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл.44, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ИЗПРАЩА н.ч.д. № 5682/23г., по описа на Софийски районен съд за разглеждане от Районен съд – Ловеч.
Копие от определението да се изпрати на СРС за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: