Р Е Ш Е Н И Е №.171 гр.София , 21 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 763/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Б., защитник на подсъдимия К. И. Л., срещу въззивна присъда №109 от 25.04.2019 г., постановена по внохд №25/2019 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на закона се свързва с неправилното квалифициране на престъплението „кражба“, като извършена в условията на „повторност, в немаловажни случаи“, в осъществяването на която подсъдимия е признат за виновен. Що се отнася до явната несправедливост на наложеното наказание, се застъпва становището, че съдът не е ценил в достатъчна степен онкологичното заболяване на подсъдимия, макар да е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Моли се да бъде отменена присъдата на СГС и потвърдена първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани ,не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №11060 от 15.12.2016 г., постановена по нохд №15608/2015 год., Софийски районен съд е признал подсъдимия К. И. Л. за виновен в извършване на престъпление по чл.197 т.3 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 във вр.с чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице- два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.28 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По протест на Софийска районна прокуратура, пред Софийски градски съд е било образувано внохд №25/2019 г., приключило с нова присъда №109 от 25.04.2019 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимият К. Л. е бил оправдан по обвинението му по чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.28 ал.1 от НК, в частта, в която е осъден за престъпление с правна квалификация по чл.197 т.3 от НК и в частта относно наложеното му наказание пробация, като вместо това е признат за виновен в това, че в периода от 18.30 часа на 06.09.2012 г. до 08.30 на 07.09.2012 г. в [населено място], [улица], Промишлена зона, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи- парична сума от 150 лв., собственост на „В. Партнерс“ Е. с управител П. С., от владението на П. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. Оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, не се възприема от настоящия касационен състав. Оспорвания от защитата квалифициращ признак по т.7 на чл.195 ал.1 от НК, е налице. Посоченото в обвинителния акт и възприето от въззивния съд предходно осъждане на подсъдимия –споразумение по нохд №И-2969/2007 г. по описа на СРС, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 02.06.2008 г. /справка на стр.31 от ДП/, обосновава квалификацията повторност. За да е налице обаче т.7 на чл.195 ал.1 от НК, законодателят изисква кражбата не само да е извършена „повторно“, но и случаят да не е маловажен. Окончателния извод на въззивната инстанция, че по настоящото дело се касае за кражба „ в немаловажни случаи, ако е извършена повторно“ е верен, макар и не по изложените от решаващия съд съображения. Съгласно разпоредбата на чл.195 ал.4 от НК, кражбата, извършена при условията на ал.1 на посочения текст може да бъде маловажен случай, само когато е извършена при наличие на квалифициращите обстоятелства по чл.195 т.2 и т.6., т.е. кражбите, осъществени при останалите хипотези на чл.195 ал.1 от НК, не могат да се квалифицират като маловажен случай. Доколкото по настоящия казус е налице квалифициращото обстоятелство по т.3 на чл.195 ал.1 от НК, кражбата по силата на закона, не може да се определи като маловажен случай. Ето защо, всички останали разсъждения на градския съд свързани с наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, като аргумент за неприемането на случая като маловажен, са без правно значение. С оглед на изложеното, ВКС приема, че квалифицирайки престъпното поведение на подсъдимия по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон. Що се отнася до претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, касационният съд приема следното: Производството по делото е протекло по реда на глава ХХVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2. Преценката на контролирания съд относно приложението на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 от НК и аргументите му , че разпоредбата на чл.55 се явява по-благоприятна за дееца в сравнение с нормата чл.58а ал.1 от НК, са законосъобразни. Това, с което ВКС не се съгласява е определения размер на наказанието лишаване от свобода, а именно шест месеца. Отчитайки действителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства: ниската стойност на отнетото имущество, обстоятелството, че то е било възстановено до приключване на съдебното следствие в първата инстанция, изказаното от подсъдимия съжаление в оставените от него писмени бележки, демонстрирано незабавно след извършването на деянието- факт, спомогнал за своевременното разкриване на авторството, трудовата му ангажираност и най-вече наличието на тежко онкологично заболяване, ВКС приема, че необходимото и съответно на целите по чл.36 от НК наказание, което подсъдимия следва да понесе, е в размер на минималното, предвидено от закона за този вид наказание, а именно три месеца лишаване от свобода. В този смисъл въззивната присъда следва да бъде коригирана. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда №109 от 25.04.2019 г., постановена по внохд №25/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО, в частта относно наложеното на подсъдимия К. И. Л. наказание, като го НАМАЛЯВА от шест месеца лишаване от свобода на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/