О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 240 гр. София, 29 май 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар………………………………….….…и при становището на прокурора………Ат. Гебрев..…….изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 447 по описа за 2023г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Пловдивски районен съд по повод разглеждането на частна тъжба от В. С. Ч. от гр. Пловдив срещу В. В. М. от гр. София с твърдения за извършено престъпление по чл.148, ал.2 от НК. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, в което е отразено, че компетентен да разгледа тъжбата е Софийски районен съд, доколкото клеветата е разпространена чрез електронна медия, а редакцията й, респ. седалището на електронната медия се намират в гр. София. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Пред Софийски районен съд е било образувано нчхд № 4041/2023г. по частна тъжба от В. С. Ч. от гр. Пловдив срещу В. В. М. от гр. София за деяние по чл. 148, ал.2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. В тъжбата са изложени твърдения за осъществено от В. М. на 25.09.2022г., в предаване „На Фокус”, излъчено по Нова телевизия, престъпление – клевета при двете форми на изпълнително деяние – разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление, като се сочи, че клеветата е разгласена публично и е разпространена по друг начин до знанието на широк кръг от хора. С разпореждане от 27.04.2023г. съдията - докладчик при СРС прекратил съдебното производство по нчхд № 4041/2023 по описа на съда и изпратил делото по подсъдност на РС - Пловдив. Изтъкнал аргументи, че независимо от разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК и чл. 42, ал. 1 от НПК (мястото на деянието се преценява с оглед обстоятелствената част на тъжбата), РС - Пловдив е компетентен да се произнесе по тъжбата, тъй като в неговия район се намира „центърът на интереси на засегнатото лице”. Позовал се на Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011г. по съединени дела С – 509 /09 и С -161/10, както и на Определение № 12 от 4.02.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 15/2019 г., III н. о. и на Определение № 60080 от 10.09.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 712/2021 г., I н. о. След постъпване на делото в РС - Пловдив образувано нчхд № 2713/2023г.по описа на този съд, като с разпореждане от 15.05.23г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство и повдигнал пред ВКС настоящия спор за подсъдност. Изразено е несъгласие с доводите на СРС, като е посочено, че мястото на разпространение на клеветническите твърдения е ясно, то е посочено и в тъжбата и се намира там, където е излъчено и разпространено съдържанието на телевизионното предаване с инкриминираните клеветнически твърдения, т.е. по седалището на Нова телевизия, а именно в гр. София. Съдията - докладчик посочил, че в настоящия случай е неприложимо Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011г. по съединени дела С – 509 /09 и С -161/10, тъй като то се отнася до увреждане на права на личността чрез публикуване в интернет портал, което не позволява установяване на точното място на разпространение на клеветническите твърдения. ВКС, след като се запозна с материалите по делото, намери следното: Спорът за подсъдност следва да се разреши в полза на Пловдивския районен съд. Съдията - докладчик не само повърхностно се е запознал с обстоятелствената част на тъжбата, с която е бил сезиран, но и твърде неубедително се е позовал на практика на СЕС и на ВКС, която е напълно неотносима към конкретиката на настоящия казус. Известно е, че съгласно чл. 36, ал.1 от НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Затова при определяне на компетентния да разгледа и реши делото следва принципно да се отговори кога едно престъпление е извършено или довършено. При всички случаи обаче при изнесени в тъжбата твърдения за клевета, разпространена „по друг начин”, решаващо за отговора на този въпрос, е по какъв начин обективно са разпространени клеветническите твърдения. Ирелевантно е по какъв начин те са станали достояние на тъжителя или в кое населено място. В настоящия случай не е спорно, че соченото в тъжбата указва на разпространение на клеветническите твърдения чрез електронна медия, но впоследствие и по друг начин, поради което разпространението им е станало по седалището на медията, в което е проведено интервюто с дееца. Основното различие между стандартите за определяне на местоизвършване на клеветата е не само твърдението, че те са разпространени, но и способа чрез който това е сторено. Когато клеветата се разпространява чрез електронна медия (т.е. чрез предоставяне на аудиовизуални медийни услуги), за местоизвършване следва да се приеме седалището на медията, както е и в настоящия случай. Когато клеветническите твърдения се разпространяват виртуално, подходът следва да е различен. Съгласно § 1, т. 22 на Закон за електронните съобщения "интернет" е система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. При интернет услугите и ползването на съответните социални мрежи е възможен физически достъп на потребителя от различни точки в пространството, т.е. е невъзможно да се установи точното място на разпространение на клеветническите твърдения и е допустим подходът, очертан както в Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 25.10.2011г. по съединени дела С – 509 /09 и С -161/10, така и в цитираните от съдията-докладчик при Софийски районен съд две определения на ВКС - Определение № 12 от 4.02.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 15/2019 г., III н. о. и на Определение № 60080 от 10.09.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 712/2021 г., I н. о. Впрочем, необходимо е да се отбележи също, че позоваването на посочените определения е неуместно. Освен че не са били разчетени правилно, те са разрешили въпроси по различна хипотеза на разпространение на клеветнически твърдения – в интернет пространството - в първия случай чрез Messenger, а във втория – чрез Facebook. Изложеното ясно указва, че по правилата на местната подсъдност, компетентен да разгледа и реши делото е Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА нчхд № 2713/23г. по описа на Районен съд - Пловдив на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество. Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: