О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 102 гр.София, 05 юли 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ч.н. дело № 1313/2013 година. Производството пред ВКС е образувано, във връзка с частна жалба на Я. И. срещу разпореждане от 10.04.2013г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено на основание чл.351, ал.4, т.1 от НПК за връщане на депозираната касационна жалба против решение №32 от 25.02.2013г., по внохд №13/2013г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда №95 от 14.11.2012г., по нохд № 2339/2011г. на Пловдивски окръжен съд. Частната жалба е съпроводена с молба за възстановяване на срока за обжалване на въззивния акт, мотивирана с твърдения, че не е уведомен от процесуалния си представител за проведеното пред Пловдивски АС производство и за съдебното решение, съответно не е получил известие за подадената касационна жалба и за последвалото й връщане. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за правилност на процесуалната дейност на въззивната инстанция по връщане на касационната жалба, която не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, в рамките на предоставената компетентност, намира частната жалба за неоснователна. Приложената по делото касационна жалба срещу решение №32 от 25.02.2013г., по внохд №13/2013г., е с изключително бланкетен характер. Съдържанието на същата обективира недоволство от обявения съдебен акт, поради неговата неправилност. В указания от въззивната инстанция 7-дневен срок, чрез надлежно съобщение, връчено на 27.03.2013г. на защитника на подсъдимия И., поради обективна невъзможност последният да бъде открит на посочения от него адрес, констатираните недостатъци на жалбата не са отстранени. Производството по инстанционен контрол, предпоставящо упражняване на касационните правомощия, е уредено в чл.346-355 от НПК Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база, процесуални разпоредби обосновават очертани предели на съдебна проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване, касационните основания и данните които ги подкрепят, и определените процесуални субекти. Несъблюдаването на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за ВКС да изпълни възложените й от разпоредбата на чл.354 от НПК, задължения и реализира компетентността, с която е оторизирана. В настоящия казус подсъдимият Я. И. и неговият процесуален представител са дерогирали законовите изисквания да визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и да изложат съображения, обезпечаващи релевираната претенция за тяхната наличност. Липсата на изискуемата се от закона конкретика на фактически и правни доводи, подкрепящи словно-материализираното в жалбата волеизявление за неправилност на атакувания акт, не е преодоляна и в рамките на предоставената от въззивния съд процесуална възможност за последващо саниране, което е обосновало действията по връщането й, при стриктно съблюдаване на разпоредбата на чл.354, ал.4, т.1 от НПК. Несъстоятелна е и предявената от Я. И. молба за възстановяване срока за обжалване на въззивния акт. Същата индицира на незачитане буквата и духа на процесуалния закон, предвиждащ депозирането й пред компетентния орган, който в разглеждания казус е Пловдивски апелативен съд и при очертаните в чл.186 от НПК предпоставки, очевидно отсъстващи по делото. Що се отнася до акцентираната в искането злоупотреба с доверие от упълномощените от подсъдимото лице адвокати, отношенията между страните следва да бъдат уредени, съгласно отразените в сключения договор за правна помощ клаузи, като при аномалии в тяхното развитие, те да бъдат установени и санкционирани по визирания в гражданското и наказателното законодателство ред. По изложените съображения, настоящият състав намира за законосъобразно разпореждането на Пловдивски апелативен съд от 10.04.2013г., с което е върната касационната жалба на подсъдимото лице, като процесуално недопустима, поради нейната несъответност на очертаните в нормата на чл.354, ал.1 от НПК императивни правила. Воден от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на подсъдимия Я. И. И. срещу разпореждане от 10.04.2013г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане на касационната жалба срещу решение №32 от от 25.02.2013г., обявено по внохд №13/2013г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.