Р Е Ш Е Н И Е № 114 С о ф и я, 30 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 а п р и л 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 81/2018 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби от повереника на частния обвинител и граждански ищец С. М. А. от Провадия адв.О.А. от АК-Варна и от защитниците на подсъдимия К. Д. Т. от Провадия адв.П.Б. от АК-Варна и на подсъдимата И. М. М. от Варна адв.Ст.Л. от АК-Варна, имащи за предмет решение № 299 от 05.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 312/2017 г. от Варненския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК поради неговата процесуална и материалноправна неправилност при индивидуализиране на наложените на подсъдимите наказания, довело до тяхната явна несправедливост, с разнопосочни искания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд за завишаване на размера на наложените на подсъдимите наказания, съответно от защитниците с искане при условията на чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено като най-подходящо наказание лишаването от свобода като най-леката алтернатива за извършеното от двамата престъпление по чл.199, ал.2 от НК, което да бъде намалено с една трета или при замяната на наказанието „доживотен затвор” на основание чл.58а, ал.2 от НК да бъде с лишаване от свобода на предвидения от закона минимум, което на основание чл.23, ал.1 от НК - и като общо наказание на подс.Т. за извършените от него в реална съвкупност две престъпления. Възразяват и срещу справедливостта на присъдените на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди като занижени, съответно прекомерно завишени, в разрез с критериите в чл.52 от ЗЗД. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Частната обвинителка и гражданска ищца С. А., редовно уведомена, не взема лично участие в касационното производство, като повереникът й адв.А. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, оспорвайки жалбите на защитниците на двамата подсъдими. Частният обвинител и граждански ищец Л. С. Д. от Провадия, редовно уведомен, не взема участие в касационното производство и не се представлява. Подсъдимата М., лично и чрез защитника си адв.Л. поддържа жалбата му и направените в нея искания, като оспорват тази на повереника на частната обвинителка А.. Същото становище се поддържа и от подсъдимия Т. и от защитника му адв.Б.. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : В хипотезата на проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК, с присъда № 36 от 31.05.2017 г. по НОХД № 90/2017 г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия К. Д. Т. от Провадия, в момента в затвора във Варна, за виновен в това, че на 22.03.2016 г. в Провадия се съвъкупил с ненавършилата 14-годишна възраст А. Л. С., като я принудил към това със сила и заплашване и на основание чл.152, ал.4, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложил с приложение на законовата редукция наказание от 10 години лишаване от свобода, както и за това, че по същото време и място, в съучастие като съизвършители с подсъдимата И. М. М. от Провадия, в момента в затвора в Сливен, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 885,86 лева от владението на А. Л. С. от Провадия, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на А. С. и на основание чл.199, ал.2, т.2, пр.1-во вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.58а, ал.2 от НК му е наложил наказание от 20 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК е групирал така определените на подс.Т. наказания, налагайки му общо наказание от 20 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, а на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от размера му срока на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, начиная от 15.04.2016 г. С присъдата подсъдимата И. М. М. е призната за виновна в това, че на 22.03.2016 г. в Провадия, в съучастие с подс.Т. като съизвършители, да е отнела чужди движими вещи на обща стойност 885,86 лева от владението на А. Л. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила и грабежът е придружен с убийството на А. С. и на основание чл.199, ал.2, т.2, пр.1-во вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.58а, ал.2 от НК й е наложено наказание от 20 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража”, начиная от 18.04.2016 г. С присъдата са уважени предявените от пострадалите Л. Д. и С. А. граждански искове за причинени им неимуществени вреди от престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.1-во от НК, а именно двамата подсъдими солидарно да заплатят на Д. сумата от 120 000 лева, както и двамата подсъдими поотделно да заплатят на С. А. по 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 12.04.2016 г. до окончателното им изплащане, както и да заплатят всеки един от тях по 3 274,52 лв направени разноски по водене на делото и по 8 400 лева държавна такса върху уважения размер на исковете. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като част от тях са отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила е постановено те да бъдат унищожени като вещи без стойност, а друга част да бъдат върнати на собствениците им Б. А. и на подс.Т., а три ВД да останат да се съхраняват по делото. Присъдата е била протестирана от Окръжна прокуратура-Варна с оплакване за явната несправедливост на отмерения размер на заменящото „доживотния затвор” наказание лишаване от свобода с искане за завишаването му около и над средния на предвидения в закона. Като явно несправедливи наказанията и на двамата подсъдими са били оценени и от повереника на частната обвинителка С. А., майка на пострадалата А. С., обжалвайки присъдата с искане за завишаване на размерите им над средния към максимално предвидения по правилата на чл.58а, ал.2 и 3 от НК. Въззивни жалби са били подадени и от защитниците на двамата подсъдими Т. и М. адв.Б. и адв.Л. с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, довело до налагане и на двамата на явно несправедливи наказания с искане за изменяне на присъдата с определяне за извършеното от тях поотделно и в съучастие за най-подходящо наказание лишаването от свобода, което да се редуцира при условията на чл.58а, ал.1 от НК под предвидения в чл.199, ал.2 от НК минимум. Адв.Б. е изложила съображения и за завишеност на присъдените обезщетения на пострадалите родители на убитата А. С. с искане за тяхното намаляване. Частният обвинител и граждански ищец Л. Д. и повереникът му адв.П.М. от АК-Варна не са обжалвали първоинстанционната присъда. С решение № 299 от 05.12.2017 г. по ВНОХД № 312/2017 г. Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда. Недоволство от въззивното решение се изразява от повереника на частната обвинителка С. А. адв.А., критикувайки апелативния съд за противоречивите му според него съображения за потвърждаване на занижените по размер наказания и на двамата подсъдими с искането за връщане на делото за ново разглеждане от тази инстанция за тяхното завишаване към максимално предвидения в закона. Обратното е становището на защитниците на двамата подсъдими, подкрепяйки доводите си за явна несправедливост на утвърдените от въззивния съд техни наказания заради неправилно приложение на материалния закон относно индивидуализирането им и с искане за изменяне на обжалваното решение с намаляване на размера на отделните и на общото най-тежко за подс.Т. наказание, съответно намаляване и на размерите на присъдените на ищците обезщетения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема подадените касационни жалби за допустими, в законоустановения срок и от страни с право на жалба, срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, ВКС приема следното : Макар и с доводи в жалбите за неправилно приложение на материалния закон относно индивидуализирането на наказанията на двамата подсъдими, оспорването на правилността на въззивното решение е фокусирано върху справедливостта на утвърдения от апелативния съд техен размер, което предпоставя общото им разглеждане, съответно и относно справедливостта на присъдените на ищците обезщетения за неимуществените им вреди. Няма спор по правната оценка на признатите от подсъдимите, подкрепени от доказателствените материали и възприети факти по делото, като съдът детайлно се е занимал с приложената спрямо пострадалата 13-годишна девойка принуда от подс.Т. за осъществяване с нея на анален и вагинален полов акт, последвано от включване на подс.М. за осъществяване на замисленото й от двамата убийство за отнемане на златните й накити. Пред апелативния съд единствено е бил поставен доводът за съответствието на наложеното на всеки един от двамата подсъдими наказание лишаване от свобода като заменящо доживотния им затвор с обществената опасност на извършеното от тях поотделно и в съучастие и тяхната лична обществена опасност, който е получил прецизен и убедителен отговор. Правилно на първо място съдилищата са се занимали с въпроса за тежестта на престъпното посегателство спрямо невръстната девойка, като са се съобразили с изискванията на чл.38а, ал.2 от НК, възприемайки го за изключително тежко. В тази насока са отчетени нейната крехка възраст, извън квалификацията по чл.152, ал.4, т.1 вр.ал.-1, т.2 от НК за изнасилването й от подс.Т., позволила им лесно да преодолеят съпротивата й и да причинят смъртта й, както й коварството в действията им незабелязано от роднините й да я изведат от дома й и я отведат в изоставената сграда, където да осъществят отдавна замисленото й ограбване с последващото й убийство, с оглед предвидимата реакция на близките й от ромския етнос при такова посегателство. А това сочи на упоритостта им да го осъществят, въпреки тази опасност, очевидно разчитайки да останат извън заподозрените. За разкриването им обаче от съществено значение са били адекватните действия при провеждане на оперативно-издирвателните мероприятия във връзка с проследяване съдбата на отнетите от девойката златни накити, което бързо е дало своя положителен резултат. Последващите следствени действия на разследващите органи са довели до изясняване на цялостната картина на осъществените деяния и до разобличаването на подсъдимите, поради което неоснователно защитниците настояват за отдаване на по-голяма тежест на самопризнанията им, особено на фона на приложените по делото множество разменени бележки за замаскиране на истината за извършеното и индивидуалното им участие. В това отношение правилно е изяснена ролята на всеки един от тях в съвместната им престъпна деятелност, както и завишената им лична обществена опасност въпреки младостта им, но като изградили си превратни представи за заобикалящия ги свят в името на дребни материални облаги. Това поставя мотивът им за извършване на деянията на твърде ниско морално ниво, както и искреността на изразеното от тях съжаление и разкаяние за стореното на пострадалата и близките й. Съобразявайки всички тези обстоятелства, апелативният съд с основание се е отнесъл критично към съображенията на окръжния съд при определяне на рамките на заменящото при правилно избрано наказание доживотен затвор по-леко наказание лишаване от свобода, съобразно разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 от НК и разясненията, дадени в цитираното ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС. Изяснявайки така правната рамка за определяне на дължимата се санкция и с оглед наведените от спорещите страни доводи, въззивният съд законосъобразно се е съгласил наложеното на всеки от подсъдимите наказание от по 20 години лишаване от свобода за достатъчно за постигане на целите преди всичко на личната, а и на генералната превенция, но като заменящо наказанието доживотен затвор. И ВКС намира, че изборът на най-лекото предвидено в санкционната част на нормата на чл.199, ал.2 от НК наказание лишаване от свобода с предвидената законова редукция по чл.58а, ал.1от НК с 1/3-та за твърде снизходително и явно несъответстващо на изискването за справедливост на наказанието. От друга страна, заявеното пред окръжния съд виждане от страните за неговата справедливост с определянето му около средата на формиращите се граници сочи на незначително различие на фона на общата тежест на наложените на двамата подсъдими наказания от по 20 години лишаване от свобода. Безспорно, този срок е достатъчно продължителен и чувствителен за изолирането им от обществото, но необходим за постигане на промяна в нагласите им при завръщането им в свободния свят. В тази насока апелативният съд е отдал дължимата се тежест на младостта им, но и на необходимостта да се въздейства предупреждаващо на останалите членове на обществото и правилно е отказал както да увеличи, така и да намали наказанията им за убийството, а и за изнасилването на малолетната девойка, без последното да е било обсъдено като възможност за приложението на чл.24 от НК, на което не се е позовало нито държавното, нито частното обвинение, последното включително пред окръжния съд, във въззивната и в касационната им жалба. ВКС намира, че не е налице касираното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на наложената на подсъдимите Т. и М. санкция и основание за намеса в тази насока. Неоснователно е и оспорването на размера на присъдените на ищците обезщетения за причинените им морални болки и страдания. Изяснени са техните отношения с малолетната им дъщеря, лутанията в издирването й до установяване на смъртта й по ужасяващ за тях като родители начин, въпреки полаганите от тях усилия тя да бъде опазена от каквото е да е неправомерно посегателство. Изживените от тях страхове от евентуалното й отвличане, както и скръбта им по загубата й правилно са оценени от съдилищата в светлината на изискванията на чл.52 от ЗЗД и няма основание за корекция на присъдените им обезщетения. Жалбата на защитника адв.Б. и в тази насока се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Другите страни не са навели доводи за неправилност на въззивното решение в тази насока, съобразено от настоящата инстанция съгласно разпоредбата на чл.347 от НПК. Въззивното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299 от 05.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 312/2017 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :