Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 15 януари 2019 година, В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Красимир Харалампиев наказателно дело № 1011/2018 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. Т. Н., защитник на подсъдимия К. Д. Г. срещу присъда № 4 от 30.04.2018г. по в.н.о.х.д. № 1/2018г. на АпСпНС. С жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Допуснатите нарушения на процесуалните правила се обосновават с нарушение на местната и родовата подсъдност. Според защитника на подсъдимия К. Г. не било повдигнато обвинение по чл. 321 от НК, а престъплението по чл. 216 от НК не попада в предметната компетентност по чл. 411а от НПК. Намира, че в случая, съответният съд по правилата на Глава четвърта, раздел втори от НПК е Районен съд – Перник. Допуснати са и съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на гласните доказателства, които, според защитата, са се отразили при формирането на вътрешното убеждение на състава на въззивния съд. Не са събрани доказателства по предвидения в НПК ред, които категорично да сочат подсъдимият Г. да е извършил престъпното деяние, като присъдата почива единствено на предположения. Иска отмяна на присъдата на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият К. Д. Г. се явява лично. Представлява се от упълномощения си защитник – адв. Т. Н., който поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 34 от 30.10.2017г. по нохд № 3643/2016г. СпНС е признал подсъдимия К. Д. Г. за невиновен в това, че на 02.03.2014г. в [населено място] на [улица]пред дом /номер/, като извършител в съучастие с А. Н. Н. – извършител и Р. Р. В. – извършител, умишлено повредил чужда движима вещ – автомобил марка /марка/, модел /модел/, комби с /ДК №/, собственост на Е. Ц. Т. от [населено място], [улица], ползван от М. М. С., като общата стойност на нанесените вреди е 655,60 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С присъда № 4/30.04.2018г. по внохд № 1/2018г. АпСпНС е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия К. Д. Г. за виновен за това, че на 02.03.2014г. в [населено място] на [улица]пред дом /номер/, като извършител в съучастие с А. Н. Н. – извършител и Р. Р. В. – извършител, повредил противозаконно чужда движима вещ – автомобил марка /марка/, модел /модел/, комби с /ДК №/, собственост на Е. Ц. Т. от [населено място], [улица], ползван от М. М. С., като повредите са на обща стойност 655,60 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК го е осъдил на две години „лишаване от свобода“. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил общо най – тежко наказание между определеното по въззивната присъда и това по нохд № 1591/2013г. по описа на Районен съд – Дупница в размер на две години „лишаване от свобода“. На основание чл. 66 от НК е отложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата въззивният съд се е произнесъл по направените разноски. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира касационната жалба за неоснователна. Възражението на защитата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е продължил разглеждането на образуваното в Специализирания наказателен съд съдебно производство срещу подсъдимия Г., вместо да го изпрати по подсъдност на РС-Перник, не се споделя от настоящия касационен състав. Този въпрос е бил предмет на мотивиран отговор от първоинстанционния съд с протоколно определение от 16.05.2016год. /т. 2, стр. 318/ и правилно не е прието за основателно. От данните по делото е видно, че производството по нохд № 3643/2016год. по описа на Специализирания наказателен съд е образувано по внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура с обвинение по чл. 321, ал. 3 от НК срещу А. Н. Н., В. Б. Д., Н. К. Д. и Р. Р. В. образували и участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НК, което по силата на чл. 411а, ал. 1, т.т. 1 и 2 е определило подсъдността на делото на Специализирания наказателен съд. По отношение на подсъдимия К. Д. Г. обвинението е по чл. 216, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за съучастие в престъплението като съизвършител с две от лицата взели участие в организираната престъпна група-А. Н. Н. и Р. Р. В., като е било повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на осъдените А. Н. Н. и Р. Р. В. . Спрямо участниците в организираната престъпна група делото е приключило със сключване на споразумение по повдигнатите им обвинения, одобрено от съда по реда на чл. 384, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, след което производството е продължило по отношение на Г.. Друг съдебен състав от същия съд е постановил оправдателна присъда, която Апелативният специализиран наказателен съд отменил и е постановил съдебния си акт, предмет на касационната жалба на подсъдимия. В подкрепа на тезата си защитата се позовава на определение № 120/30.09.2015год. по н.ч.д № 1264/2015год., но то касае друга хипотеза на развилото се наказателно производство пред Специализирания наказателен съд. По него с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура частично е прекратено наказателното производството срещу обвиняемия за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК, което престъпление и връзката му с другите престъпления по чл. 155, ал. 5 от НК е обуславяло подсъдността на делото на Специализирания наказателен съд. Частичното прекратяване на наказателното производство по чл. 321, ал. 2 от НК е довело до промяна на родовата подсъдност и поради това делото е изпратено за разглеждане от съответния Районен съд. С оглед на изложеното, доводът на защитника на Г., че деянието предмет на обвинението срещу него е извън функционалната подсъдност на Специализирания наказателен съд е несъстоятелен, тъй като разпоредбата на чл. 411а, ал. 6 от НПК е пределно ясна:”Когато е повдигнато обвинение за две или повече престъпления, които имат връзка помежду си и някое от тях е от посочените в ал. 1 или 3, делото за всички престъпления е подсъдно на специализирания наказателен съд”. Неоснователни са и другите оплаквания от страна на защитата по оспореното авторство на деянието, подкрепени със собствен анализ на събраните по делото гласни доказателства, с което по същество се мотивира необоснованост на съдебния акт, което обаче не представлява касационно основание и по него настоящата съдебна инстанция не може да се произнесе. Оплакването на защитата за допуснато от въззивната инстанция нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК не намира подкрепа от данните по делото. Втората инстанция е приела различни от първата инстанция фактически положения и е стигнала до други правни изводи, относно: има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, като съдът е обсъдил въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от НПК и това е намерило отражение в съдържанието на присъдата. Присъдата на въззивния състав е законосъобразна. От мотивите към нея е видно, че съдът е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил съображения на какво се основават приетите от него фактически положения. Въззивната инстанция е извършила внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 3 НПК, а изводите относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени по начина, указан в разпоредбата на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при приобщаване на гласните доказателства на свидетели, които са ги депозирали на досъдебното производство, без да е искано съгласието за това от подсъдимия и защитника му. Доводът би бил резонен, ако съдът ги е прочел на основание чл. 281, ал. 5 от НПК без съответното съгласие. Видно от приложените протоколи от съдебно заседание на 07.06.2017год. и на 22.06.2017год., поради заявената от свидетелите С. А. С., Г. Й. Г. и М. М. С. пред първостепенния съд „липса на спомен за случилото се”, депозираните от тях на досъдебното производство показания пред разследващия полицай, съдът е инкорпорирал по чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК забранява постановяването на осъдителна присъда, основана само на показания, прочетени по този ред, но показанията на тези свидетели въззивната инстанция е подложила на детайлен анализ и възприела за достоверни и обективни след съпоставката им с останалите събрани по делото доказателствени източници, които ги подкрепят. В този аспект са анализирани дадените показания на свидетеля С. С. пред първоинстанционния съд, който разказал за възникналия инцидент между него и Г. в [населено място] и в резултат на това е бил наранен от подсъдимия с метален предмет. В един последващ момент свидетелят се обадил по телефона на свид. М. С. и го помолил да го прибере с автомобила си в [населено място]. След като пристигнали в [населено място] били застигнати от подсъдимия и останалите съучастници, които нанесли поражения върху автомобила управляван от С.. Не са останали вън от вниманието на съда и показанията на свидетелите Р. В., А. Н., Г. Г. и А. Г., които, макар и да не заявяват своята и на подсъдимия съпричастност към престъплението по чл. 216 от НК удостоверяват факта, че на инкриминираната дата са пристигнали с автомобила на Г. пред дома на С. и там са го срещнали да паркира лекия автомобил, който управлявал. Съдът е кредитирал с доверие и показанията на свидетеля С., който като очевидец е разказал за начина на извършване на повредата, както и броя на участниците в деянието, което от своя страна е в съответствие с показанията на свидетелите С., С. и С., а описанието на единия от тях по ръст не е обстоятелство, което да оневини подсъдимия, тъй като свидетелят е възприел физическите данни на единият от групата извършители без да може да ги персонализира. Наличните противоречия в събрания доказателствен материал е налагало и въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК да ги обсъди, като е изложил съображения, защо едни от тях приема, а други отхвърля, съобразно процесуалните изисквания за съдържание на присъдата по чл. 339, ал. 3 от НПК. Ето защо, не са налице релевираните в касационната жалба на подсъдимия основания за отмяна на обжалваната присъда, която като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4/30.04.2018г. постановена по внохд № 1/2018г. по описа на АпСпНС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: