2 Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 21 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 702 по описа за 2010 година. Постъпило е искане от осъдения Х. А. А. за възобновяване на нохд № 245/06 г. на Окръжния съд-гр.Бургас с искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда № 25 от 28.02.2008 г. по нохд № 245/06 г. Б. признал подсъдимия А. за виновен в извършването на пет престъпления, съответно – по чл.321, ал.2, във връзка с чл.20, ал.2 НК; две по чл.159в, във връзка с чл.159б, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.159а, ал.2, т.6, вр.с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 и чл.29 НК; две по чл.182а, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК. Наказанията за всички престъпления са индивидуализирани по реда на чл.54 НК, като на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 2000 лева. Със същата присъда е осъден и подсъдимия Ф. С.. Посочената присъда на Б. е проверявана от въззивната и касационната инстанции само по жалби на подс.С. – решение № 87 от 15.07.2008 г. по внохд № 117/08 г. на Апелативния съд-гр.Бургас и решение № 455 от 26.11.2008 г. по кд № 453/08 г. на ВКС, ІІ-ро наказателно отделение. Спрямо подс.А. цитираната присъда е влязла в сила на 16.03.2008 г., като в тази й част не е била предмет на въззивен и/или касационен контрол. На основание европейска заповед за арест А. бил задържан за изпълнение на присъдата на 15.10.2010 г. в РГърция. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Изводимо от съдържанието на направеното искане, осъденият претендира да се възобнови наказателното дело на две основания – първото на основание чл.423, ал.1 НПК - защото е осъден задочно в нарушение на правилата по чл.269 НПК и второто на основание чл.420, ал.21 във връзка с чл.422, ал.1, т.т.1-3 НПК - защото при разглеждане на делото са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а определеното наказание е явно несправедливо. 1. По искането на основание чл.420, ал.1 НПК. Такова искане осъденият може да направи в срока, указан в чл.421, ал.3 НПК – шестмесечен срок от влизане в сила на съответния съдебен акт. За Й. този срок е изтекъл на 16.09.2008г. С това изискване на закона молителят не се съобразил, а подал настоящото искане на 25.11.2010 г..Последното обстоятелство предопределя недопустимост на искането и поради това оставянето му без разглеждане. 2. По искането на основание чл.423, ал.1 НПК. Наказателното производство в частта спрямо молителя е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1 НПК, в който смисъл Б. е постановил определение на 26.02.2008 г. Иначе казано Й. се явява задочно осъден и има право да направи искане за възобновяване по реда на чл.423, ал.1 НПК. По същество – искането е неоснователно. Молителят е участвал лично при извършването на редица процесуално следствени действия на досъдебното производство – по повдигане на обвинение, разпит в качеството на обвиняем и предявяване на разследването –т.1, л.л.139-145, 278 и др.). Видно от протоколите за привличане в качеството на обвиняем на 09.02.2006 г. и на 10.05.2006 г. спрямо А. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева” и същият е поел задължения, както следва – „... ако не е под стража да не се отклонява от посоченото местожителство –[населено място], кв.Надежда, ул.Кр.А. № 38, без разрешение от органите на предварителното производство, прокурора или съда, да съобщава всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко повикване от тях..”. Наред с това същият е уведомен за това, че при неявяване мярката за неотклонение ще бъде изменена в по-тежка, и гаранцията – отнета в полза на държавата. В хода на досъдебното производство с постановление от 09.02.2006 г. прокурор при Районна прокуратура-гр.С. на основание чл.153а, ал.1 НПК наложил на Х. А. забрана да напуска пределите на Р. без разрешение на прокурора, като препис от постановлението е изпратено на съответните органи за незабавно изпълнение, каквото е последвало под рег.№ 86382976 от 13.02.2006 г. Разследването е предявено на молителя на 11.05.2006 г. Обвинителният акт по делото е внесен в Окръжен съд-гр.С. на 05.07.2006 г. С определение от 09.08.2006 г. по кд № 772/06 г. ВКС, ІІІ-то наказателно отделение изпратил делото за образуване и разглеждане по същество на Окръжния съд-гр.Бургас. Наказателното дело под № 245/06 г. по описа на Б. е образувано на 26.09.2006 г., като първото по делото открито заседание било насрочено за времето от 15 до 18.01.2007 г. Процесуалните книжа – призовка за посоченото съдебно заседание и препис от обвинителния акт, за подс.А., били изпратени на цитирания по-горе адрес, посочен от него на досъдебното производство и са получени от Д. А. Т. – съпруга на А. – л.103 от съдебното производство. Х. А. подал молба до Б. – л.187, че поради внезапно заболяване не може да се яви на насроченото за 15.01.2007 г. от 9.00 часа заседание, не желае то да се гледа в негово отсъствие и направил искане за отлагане разглеждането на делото. Ведно с молбата са представени копие от болничен лист от 12.01.2007 г.(л.188) и копие от амбулаторен лист № 657 (л.189), които установявали диагноза бронхит и режим на лечение –домашно-амбулаторен. Разглеждането на делото било отложено с насрочване на съдебно заседание за времето от 12-14.03.2007 г. Призовката за А., за същото съдебно заседание, била получена на същия адрес на 22.01.2007г. от съпругата му (л.100). На това съдебно заседание А. се явил лично, но поради други причини, разглеждането на делото било отложено за времето от 04-06.06.2007 г., за която дата бил уведомен лично. Нова призовка за А., за следващо по ред съдебно заседание – за времето от 23 до 25.07.2007 г., била връчена на 20.06.2007 г. (л.149) на съсед Т. М. В., живуща на същия адрес, но на № 25, като същата е поела задължение да я предаде. На 23.07.2007 г. А. се явил лично в съдебно заседание, когато в негово присъствие делото е отложено и насрочено за разглеждане за времето от 08-10.10.2007 г. В съдебното заседание на 08.10.2007 г. А. не се явил. От този момент до постановяване на присъдата Б. не установил подсъдимия А. – призовките за следващите съдебни заседания били върнати с отметки, че лицето е променило адреса си и нов не е известен(л.198); местното издирване също не дало положителен резултат (л.230,236). Съдът, изменил мярката за неотклонение на подс.А. в „Задържане под стража”, предприел необходимите действия за осигуряване на защитник на подсъдимия А. и на 26.02.2008 г. дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3 НПК, като му назначил защитник на основание чл.94, ал.1, т.8 НПК. При тези констатации ВКС не установи съдът по същество да е допуснал нарушение на изискванията по чл.269, ал.3, т.1 НПК. Възражението, че същият съд не е изложил мотиви относно това, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина е неоснователно. Вярно е, че мотивите на определението за даване ход на делото по реда на чл.269, ал.3 НПК са лаконични, но те не предизвикват съмнение относно решението на съда по този въпрос. Претенцията, че съдебното следствие страда от доказателствена недостатъчност, е проведено повърхностно и незадълбочено, няма как да се разгледа в производство по реда на чл.423 НПК, тъй като по същество ангажира основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, но на плоскостта на чл.422, ал.1 НПК и с оглед на казаното по-горе, в т.1, не може да получи отговор. На последно място се възразява, че приложените и цитирани в мотивите на присъдата справки за издирване на подсъдимия не удовлетворяват нито една от хипотезите на чл.269, ал.3, т.т.1-3 НПК. Това възражение не държи сметка за това, че ход на делото е даден по реда на чл.269, ал.3, т.1 НПК - защото подсъдимият не е бил намерен на посочения от него адрес и е променил същия, без да уведоми за това съда. Последните две обстоятелства добре са изяснени от Б. и видни от изложеното по-горе. Изложеното сочи, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423 НПК. Осъденият е участвал на досъдебното производство, призоваван е за съдебното производство по предвидения в процесуалния закон ред, няколко пъти лично се е явявал пред съда, на 08.10.2008г. не се е явил, а променил местоживеенето си без да уведоми за това съда. Последното сочи, че той съзнателно се е поставил в невъзможност да участва в наказателното производство и организира защитата си. Поведението, което е обективирал указва на укриване от съда и избягване на съдебното преследване, което ВКС цени като отказ от упражняване на правата по чл.55 НПК. Б. е спазил всички процесуални изисквания за провеждане на задочното производство, а неучастието на осъдения в наказателния процес се дължи на съзнателно избраната от него позиция, от която той няма как да черпи права. При тези съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери искането за неоснователно, поради което и на основание чл.424, ал.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Х. А. А. за възобновяване на нохд № 245/06 г. на Окръжния съд-гр.Бургас на основание чл.420, ал.2 НПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. А. А. за възобновяване на същото наказателно производство на основание чл.423, ал.1 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: