7 Р Е Ш Е Н И Е № 92 С., 28.04. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 5224/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 9 от 06.01.2014 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощник адвокат С. О. Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба на И. Д. П., чрез пълномощник адвокат Х. Х. Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 29/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 133 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 844/2011 г. на Самоковски районен съд в частта, с която е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот сключен на 17.07.2003 г. с нотариален акт № 83, т. ІІа, рег. № 2274, н.д. № 275/2003 г. на нотариус с район на действие Самоковски районен съд и в частта, с която по отношение на [фирма] [населено място] и И. Д. П. е признато за установено, че „Кооперация В.” (в ликвидация) [населено място] е собственик на масивна сграда с площ 895 кв. м, построена в имот № 002107 по КЗ на [населено място] по искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по обуславия изхода на делото материалноправен въпрос - представлява ли решението на общото събрание на кооперацията за разпореждане с имот собственост на кооперацията елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба и липсата на такова решение води ли до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и по процесуалноправния въпрос - следва ли да участвува като страна в производството по установителния иск за собственост съпругата на ответника - приобретател на имота придобит в съпружеска общност. По материалноправният въпрос - дали липсата на решение на общото събрание на кооперацията за разпореждане с недвижим имот собственост на кооперацията е основание за нищожност на договора за покупко-продажба. С тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса - необходимо ли е за действителността на сделката сключена от представляващия дружеството управител, решение на ОС на О. за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството или вещно право върху него в съответствие с компетентността на ОС, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Прието е, че решението на ОС на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители). Даденият с посоченото тълкувателно решение отговор, макар да се отнася до разпоредителни сделки с вещни права на търговско дружество, следва да се приложи и по отношение разпоредителните сделки с недвижими имоти собственост на кооперацията. Касае се до сходни материалноправни въпроси относими към разрешаването на подобни (аналогични) случаи и до еднаквост на възприетия принцип за разпореждане със собствени недвижими имоти при двете юридически лица - наличие на взето решение на общото събрание за разпореждане (придобиване и отчуждаване) с недвижими имоти и вещни права върху тях. С тълкувателното решение се приеме, че органите на юридическото лице (ЮЛ) са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ; волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделни и са в компетентност на различни органи. Прието е, че общото събрание е волеобразуващ орган. С взетите решения по въпросите за управление се изразява общата воля на съдружниците. Компетентността на управителя включва управленска дейност - организиране и ръководство на дейността на дружеството, както и дейност като волеизявяващ орган. Действията извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ (компетентност на общото събрание на дружеството да взима решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях) регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия във вътрешно - организационния характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само във вътрешните отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството и са без значение за третите лица. С обжалваното решение по иска на Кооперация „В.” (в ликвидация) [населено място] против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба от 17.07.2003 г. сключен с нотариален акт № 83/2003 г. на нотариус с район на действие Самоковски районен съд, с който кооперацията е продала на дружеството масивна сграда със застроена площ от 900 км. м в поземлен имот идентичен с парцел ХХ по плана на Стопански двор, [населено място] е прието, че договорът е нищожен поради липса на решение на общото събрание за разпореждане с недвижим имот, изискуемо с разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 10 ЗК. В. съд не е посочил основанието за нищожност, но с потвърждаване решението на първоинстанционноият съд, следва да се приеме, че липсата на решение на общото събрание на кооперацията е възприето, като липса на съгласие от продавача по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В касационната жалба на [фирма] се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че решението на общото събрание на кооперацията не е елемент от фактическия състав на сделката, това решение има правно значение само в отношенията между кооперацията и нейния председател и не може да има правно значение в отношенията с третите лица - страни по прехвърлителната сделка, нито за валидността на сключената сделка. Ответникът Земеделска кооперация „ В.” (в ликвидация) оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на решението във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Решението в частта, с която е уважен иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е неправилно. Съобразно даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос с цитираната съдебна практика, липсата на решение на общото събрание на кооперацията за продажба на недвижимия имот предмет на договора от 17.07.2003 г. сключен с нотариален акт № 83/2003 г. не е основание за нищожност на договора, поради липса на съгласие на продавача, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 10 ЗК регулира управлението на кооперацията и не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Подчинеността на председателя на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения между него и кооперацията за евентуална отговорност за вреди към кооперацията. Липсата на решение по чл. 15, ал. 2, т. 10 ЗК не може да се противопостави на третите лица и не съставлява липса на съгласие. Сделките сключени от председателя се преценяват като действителни поради наличие на воля за сключването им. Решението в частта, с която е уважен иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще следва да се постанови ново решение, с което иска се отхвърли като неоснователен. По процесуалноправния въпрос - следва ли да участвува като страна в производството по установителния иск за собственост съпругата на ответника - приобретател на имота придобит в режим на съпружеска общност. Въпросът е относим към уважения с обжалваното решение установителен иск за собственост, с което е признато за установено по отношение ответниците [фирма] и И. Д. П., че Земеделска кооперация „В.” (в ликвидация) е собственик на масивна сграда с площ 895 кв. м, построена в имот № 002107 по КЗ на [населено място]. Прието е, че към 2003 г., когато е сключен нищожният договор за продажба, ищцовата кооперация е била собственик на сградата представлявала телчарник в стопанския двор на заличеното ТКЗС [населено място], имотът не е излизал от патримониума на кооперацията, а извършената покупко - продажба между ответниците с договор от 03.06.2011 г. по нотариален акт № 78/2011 г. на нотариус с район на действие районен съд [населено място] не е нищожна, но не може да се противопостави на действителния собственик. В касационната жалба на И. Д. П. се поддържа, че решението в тази част е недопустимо. Твърди се, че към момента на придобиването на имота на негово име, той е бил в граждански брак с друго лице и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. С това лице в производството по установителния иск за собственост, те са необходими другари, съдът следи служебно за конституирането на страните в случаите на необходимо другарство и неизпълнението на това задължение е довело до недопустимост на решението в частта, с която иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен. Ответникът Земеделска кооперация „В.” (в ликвидация) оспорва касационната жалба по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Установено е, че ответникът П. е закупил процесния имот с договор на 03.06.2011 г. по нотариален акт № 78/2011 г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място]. От представена към нотариалното дело декларация за гражданство и гражданско състояние на купувача (приложена към делото) е видно, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба И. П. е бил в брак с Надежда М. П., което е видно и от приложена справка Н. население извършена към датата на сключване на договора - 03.06.2011 г. При спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното възмездно придобивно основание има характер на съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото са имали положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК (чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./). Участието на всички необходими другари е условие за допустимост на процеса и съдът е бил длъжен да даде възможност на ищеца да насочи иска за собственост и спрямо съпругата на приобретателя П., констатирайки, че са постъпили данни за неучастващ по делото необходим другар. Разрешавайки спора при неконституиране на лице, което се явява обвързано от съдебното решение, въззивният съд, респ. първоинстанционният съд са постановили процесуално недопустимо решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост. В тази част обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за конституиране по установителния иск за собственост съпругата на ответника приобретател на имота. В този смисъл е съдебната практика установена с решение по гр. дело № 439/2010 г., второ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 постановяваща, че когато се констатира нередовност на исковата молба свързана с конституирането на страните, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, който извършва всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник. С оглед неоснователността на иска за нищожност на договора от 17.07.2003 г. сключен с нотариален акт № 83/2003 г. на нотариус с район на действие Самоковски районен съд, предявен като главен, след връщане на делото, първоинстанционният съд ще следва да разгледа иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, предявен в отношение на евентуалност (уточнавяща молба на ищеца от 15.08.2011 г. /л.35/) и свързаното с този иск правопогасяващо възражение по чл. 87, ал. 5 ЗЗД направено от първия ответник в отговора по чл. 131 ГПК /л.48/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 208 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 29/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 133 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 844/2011 г. на Самоковски районен съд в частта, с която на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот сключен на 17.07.2003 г. с нотариален акт № 83, т. ІІа, рег. № 2274, н.д. № 275/2003 г. на нотариус с район на действие Самоковски районен съд. ОТХВЪРЛЯ иска на Земеделска кооперация „В.” (в ликвидация) [населено място], [община], представлявана от Г. М. ликвидатор против [фирма] [населено място], [улица], етаж 11, офис 3, представлявано от Р. Д. и Р. Ш. за нищожност на договор от 17.07.2003 г. сключен с нотариален акт № 83, том ІІА, рег. № 2274, дело № 275/2003 г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място], с който Кооперация „В.” със седалище и адрес на управление [населено място], [община] е продала на Дружество с ограничена отговорност [фирма], [населено място] масивна сграда със застроена площ от 900 кв. м, построена в поземлен имот, идентичен с парцел ХХ по плана на стопански двор [населено място], [община], поради липса на съгласие на продавача на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 208 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 29/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 133 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 844/2011 г. на Самоковски районен съд в частта, с която по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място] и И. Д. П., че „Кооперация В.” (в ликвидация) [населено място] е собственик на масивна сграда с площ 895 кв. м, построена в имот № 002107 по КЗ на [населено място]. ВРЪЩА делото в обезсилената част за ново разглеждане от друг състав на Самоковски районен съд, който да разгледа и иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен в отношение на евентуалност, за разваляне на договор от 17.07.2003 г. по нотариален акт № 83/2003г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ