Р Е Ш Е Н И Е № 512 София, 20 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря .............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........М. МИХАЙЛОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1613/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на частния тъжител Н. В. Б. срещу въззивна присъда № 153 от 22.03.2012 г., постановена по ВНЧХД № 58/2012 г. от Благоевградския окръжен съд, с която е била отменена първоинстанционната присъда по делото и подс. Л. Х. Р. е била призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 .1, т.2 пр.1 вр. чл. 147 ал.1 пр.2 от НК и е била оправдана. Предявеният срещу нея от частния тъжител граждански иск за претърпени от него неимуществени вреди е бил отхвърлен. С първоинстанционна присъда № 2749/01.11.2011г., постановена по НЧХД № 666/2011 г. на Благоевградския районен съд, подсъдимата е била призната за виновна в това, че на 11-12.04.2009 г. в [населено място] в бр. 84 на в-к „С.-С” в статия публично приписала престъпление по чл. 308 ал.1 от НК на Н. Б., като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.1 вр. чл. 147 ал.1 пр.2 от НК. На осн. чл. 78А от НК е била освободена от наказателна отговорност за това престъпление и й е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдена е била да заплати на частния тъжител обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 1000 лева. В касационната жалба на частния тъжител се твърди наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК предвид наличието на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед констатацията за изтекла абсолютна давност и необходимост подсъдимата изрично да заяви волята си по чл. 24 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, ВКС разпореди личното явяване на подс. Л. Р. в съдебно заседание. В него подс. Р. изрично заявява, че не желае наказателното производство да продължи, като иска неговото прекратяване. Пред ВКС защитата на подсъдимата намира, че с оглед изявлението й производството срещу нея следва да бъде прекратено. Представителят на ВКП намира, че искането на подсъдимата следва да бъде уважено, производството да бъде прекратено, а постановените по него първоинстанционна присъда и въззивно решение – да бъдат отменени. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата и извърши проверка на съдопроизводствените действия на предходните инстанции, установи следното: Санкционната част на престъпния състав, по който подс. Р. е била предадена на съд, е във вид и размер, сочещ на това, че абсолютната давност за наказателно преследване съгласно нормата на чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 вр. чл. 2 ал.2 от НК е три години. Изчислен от датата на деянието, този срок следва да е изтекъл на 12.04.2012 . За изтичането на давността съдебните инстанции са длъжни да следят служебно, като с оглед изискването на чл. 24 ал.2 от НПК следва да вземат изрично личното становище на подсъдимия относно по-нататъшния ход на наказателното производство. Двете алтернативни възможности са или прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК /в случай, че подсъдимият заяви нежелание производството да продължи/, или постановяване на съдебен акт /ако подсъдимият е заявил желание производството за продължи/, като се приложат правилата за давността /арг. от чл. 305 ал.5 от НПК/ и той не бъде наказан, ако бъде признат за виновен. Във всички случаи обаче волята на подсъдимия определя по-нататъшната съдба на наказателното производство. Пред въззивния съд производството е било образувано по жалба на защитника срещу обвинение, за което подсъдимата е била призната за виновна съобразно внесената срещу нея тъжба – по 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.1 вр. чл. 147 ал.1 пр.2 от НК. Към момента на постановяване на въззивната присъда – 22.03.2012 г., абсолютната давност за това престъпление не е била изтекла. Същата на осн. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК е три години и е изтекла в хода на администрирането на делото между въззивната и касационната инстанция. При ясно и недвусмислено изразена воля на подсъдимата Л. Р. за прекратяване на производството по делото, касационният съд следва да приложи давността, като прекрати наказателното производство, водено срещу подсъдимата. Постановените до момента съдебни актове по него – първоинстанционна присъда и въззивно решение, следва да бъдат отменени в техните наказателни части. Прекратяването на наказателното производство в наказателната му част не води до прекратяване на производството и по гражданския иск. За същото следва да е налице произнасяне на съда в смисъла на постъпилата жалба срещу присъдата. Доколкото тъжителят е индивидуализирал претенцията си с искането за отмяната на оправдателната присъда и признаване на подсъдимата за виновна, може да се приеме, че в параметрите на това негово искане попада и желанието за произнасяне по гражданския иск, като бъде удовлетворена претенцията му за обезщетение. В тази част производството продължава да е висящо и ВКС дължи произнасяне. Жалбата на гражданския ищец срещу гражданскоотхвърлителната част на присъдата е неоснователна. Доказателствената съвкупност по делото, установена от двете инстанции по фактите, сочи на липсата на деликт, доколкото подс. Р. не е изложила неистинна факти по отношение на тъжителя. Тя не е действала нито умишлено, нито непредпазливо, доколкото в инкриминираната статия е възпроизвела твърдения, които св. К. е изнесъл пред нея и за които е представил доказателства. Безспорно е, че за изясняване на факти, свързани с представените на подсъдимата документи от К., е била сезирана прокуратурата, а във връзка с нотариалния акт, с който се е снабдил подсъдимият чрез обстоятелствена проверка, е било заведено гражданско дело от областния управител. При така установеното от фактическа страна не може да се приеме, че деянието на Р. е деликт, за който тя следва да носи гражданска отговорност. Правилно въззивният съд е отхвърлил предявения срещу нея иск като неоснователен. Въззивната присъда следва да бъде потвърдена в гражданската й част. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ в наказателните им части въззивна присъда № 153 от 22.03.2012 г., постановена по ВНЧХД № 58/2012 г. от Благоевградския окръжен съд, както и първоинстанционна присъда № 2749/01.11.2011г., постановена по НЧХД № 666/2011 г. от Благоевградския районен съд. ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК наказателното производство, водено срещу Л. Х. Р.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в гражданската й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.