Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * насрещен иск * държавна собственост * отмяна на отчуждаване * предаване на владение * неоснователно обогатяване * обратно действие * обективно съединяване на искове


Р Е Ш Е Н И Е

№ 610
София, 26.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО
гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева

При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1162 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл.291, т.2 ГПК.
С определение № 1328/09 от 2.12.2009 г. по гр.д. № 1162 от 2009 г. е допусната касационна проверка на решение № 81 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 776 от 2007 г. на К.ския окръжен съд с което е оставено в сила решение от 1.11.2007 г. по гр.д. № 1120 от 2006 г. на К.ския районен съд и е отхвърлен първоначалния иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Уважени са насрещните искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД, предявени от Областният управител като представител на държавата. Въпроса по който е допуснато касационно обжалване е собствеността на имотите, които са върнати от лицата, получили ги като обезщетение за отчужден имот ,чиято собственост им е възстановена по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони за периода от обнародването на закона с ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г. до изменението му сД.в. бр. 96 от 5.11.1999 г. В касационната жалба се подържа неправилност на решението поради противоречие с материалния закон.
Ответника Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство , представляван от Областният управител в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид доводите и възраженията на страните приема за установено следното от правна и фактическа страна:
Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил предявеният от община "К." против държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство , представлявана от Областният управител положителен установителен иск за апартамент № 26, бл.ППП-33, вх. "а" , ет.7 ,бул. "Ц. О.", гр. К. заедно с прилежащите складови помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж защото е намерил, че по силата на извършената отмяна на отчуждаването , поискано от З. Ц. Н. по реда на Закона за възстановяване собствеността върху имоти, отчуждени по З., ЗПИНМ и др. закони с решение № 232 от 8.07.1997 г. по адм. д. № 232 от 1996 г. на К.ския окръжен съд и на основание чл.5, ал.1 ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони предоставеното й имотно обезщетение- процесния апартамент е станал държавна собственост. Посочено е ,че към момента на реституцията е действала първата редакция на този текст , която предвижда ,че собствеността върху имота , с влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването автоматично се трансформира от частна в държавна собственост. При тези разсъждения и след като е изяснил ,че общината осъществява фактическата власт върху апартамента / отдава го под наем и събира наемите от него/ е уважил предявеният в обективно съединение насрещен иск за ревандикация и за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД като е присъдил обезщетение в размер на 3 226 лева.
По поставеният материално правен въпрос настоящия състав намира за правилно разрешението дадено от К.ския окръжен съд. Този извод на настоящия състав се мотивира от следното :
С чл. 6 и 7 от Закона за собствеността, а по-късно и с чл. 17, ал. 4 от Конституцията на РБ от 1991 г. се установи наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Разграничението на двата вида собственост и отделянето на общинската от държавната собственост се извърши с измененията на чл. 6 ЗС /ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г./ и с § 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА от 1991 г. С оглед на тази правна уредба към датата на обнародване на Закона за възстановяване на собствеността по е съществувало конституционно и законово разграничение на собствеността на държавна и общинска и следователно от волята на законодателя е било да посочи в чий патримониум се връща имота, който е предаден като имотно обезщетение при отмяна на отчуждаването. Отмяната на отчуждаването е извършено при редакцията от 1992 г. на текста на чл.5, ал.1 от с.з., която предвижда собствеността на жилището , което е било предоставено в отчуждение , при отмяна на отчуждаването автоматично да се трансформира в държавна собственост. В полза на това разсъждение е и алинея 3 към този текст , която от своя страна разпорежда, че ползването на тези жилищни обекти ще се извършва целево от общината, посочвайки, че станалите държавна собственост жилища се предоставят на общинските съвети по местонахождението на имотите за настаняване на социално слаби граждани, крайно нуждаещи се от жилища граждани и граждани, които ще освободят жилища на лица, чиято собственост се възстановява. Тази разпоредба на закона е била променена с обнародването й в Д.В. брой 96/1999 г., близо две години след постановеното от К.ския окръжен съд решение, по силата на което процесния имот е преминал в патримониума на държавата. Промяната в горната разпоредба на закона от 1999 г. предвижда - при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища да стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Тази разпоредба няма обратно действие и не преурежда настъпилите вече промени, в резултат на отмяна на отчуждаването на тези жилища до момента на влизане в сила на тази промяна в закона. Отделно от това неотносимо към настоящия случай е позоваването на разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗНА защото през 1999 г., с посочения ЗИД на ЗОС - параграф 45, е изменена материална норма от ЗВСВНОИ по З. и др.закони именно в член 5 от същия. Изменението на текста от 1999 г., обн. В Д.в. бр.96 от 1999 г. няма обратно действие и не се отразява на вече възникналото право на собственост в полза на държавата. Освен това с решение Решение № 291 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2008 г., II г. о е създадена съдебна практика, която се явява задължителна по смисъла на Тълкувателно решение № 3 на ОСГК и ТК на ВКС По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 776 от 2007 г. на К.ския окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: