Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
София, 21 юни 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 482 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия Д. С. Д., подадена чрез неговия защитник – адв.М. Б., против решение на Апелативния съд-Велико Търново, постановено по внохд № 341/17 г. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа жалбата.
Частните обвинители К. И., К. А., П. А. и П. А. със знанието и съгласието на законния представител В. Б., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им – адв.Р. П., не намира основания за удовлетворяване жалбата на подс.Д..
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 343/15 г. Окръжният съд-Плевен осъдил подс.Д., за деяние, извършено на 25.08.2014 г., на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.4, ал.1, б.”б” и „в”, чл.342, ал.1 от НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години.
С решение по внохд № 35/17 г., образувано по жалба на частните обвинители, Апелативният съд-Велико Търново отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, тъй като установил наличието на основанието по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, че са ограничени процесуалните права на подсъдимия.
С присъда по нохд № 308/17 г. ПОС осъдил подс.Д., за същото деяние, на основание чл.343, ал.3, б.”а” и „б”, вр.с ал.4, ал.1, б.”б” и „в”, чл.342, ал.1, чл.54 и чл.2, ал.1 и 2 от НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Не наложил на подсъдимия наказанието, предвидено в чл.343г от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С решение № 377 от 27.02.2018 г., постановено по внохд № 341/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВТАС изменил присъдата като преквалифицирал извършеното по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, б.”б”, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
Жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е основателно, макар и не по всички, посочени от подсъдимия и защитата му, причини. Съдът не е изследвал надлежно всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и не е дал отговор на възражение на подсъдимия и защитата му, свързано тъкмо с такова обстоятелство.Става дума за възражението за обезопасителните колани, ползвани или не от двамата пострадали. Подсъдимият и сега поддържа, че съдът не е имал основание да откаже експертно изследване за наличието или не на причинна връзка между непоставянето на обезопасителните колани с настъпилия вредоносен резултат.
Най-напред трябва да се каже, че решение по този факт не се обективира в мотивите на оспореното решение. Там липсва каквато й да било констатация за това ползвани ли са от пострадалите обезопасителни колани, макар да са събрани достатъчно доказателства за това – огледния протокол, придружаващия го фотоалбум и показанията на пострадалия И..
ВКС многократно е имал повод да укаже, че приносът за настъпването на вредоносния резултат е обстоятелство от значение за степента на вината и индивидуализиране на отговорността – наказателна и гражданска. Поради това, при ПТП, задължително се изяснява поведението на всички участници в него. В конкретния случай – подсъдимият и пострадалия Л., като водачи на двете МПС, при движението на които, помежду им, е настъпило ПТП, и пострадалия И. като пътник в едно от тези МПС. Поведението на пострадалия И. въобще не е изследвано, а това на пострадалия Л. – изолирано от правилата за движение, очертани в Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му, в редакцията им към времеизвършването на инкриминираното деяние – ЗДП в редакцията от Дв.бр.53 от 27.06.2014 г. и ППЗДП в редакцията от Дв.бр.60 от 07.08.2012 г. Приносът, за който става дума, не се свързва с някакво житейско понятие, а с конкретни правила, чийто признаци следва да бъдат надлежно установени и причинно следствената им връзка с резултата. Последното не може да се замества с общи съждения, каквото се обективира за пострадалия Л.. Съдът е приел, че последният е допринесъл за ПТП в голяма степен, защото е употребил алкохол, отнел предимство на подсъдимия, който се е движил по главен път и защото е санкциониран многократно за нарушения на ЗДП (л.19 - 20 от мотивите). Как последно посоченото е в необходимата причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, не е ясно, защото по този въпрос липсват каквито й да било съображения на съда.Такива липсват и за останалите две обстоятелства, които съдът счита, че достатъчно ясно очертават нарушения на правилата за движение от страна на водача Л., без да се държи сметка за казаното по-горе. Нещо повече, всеки водач съобразява действията си с естественото очакване за правомерно поведение на другите участници в движението. Изводът, че Л. е отнел предимство на подсъдимия е преждевременен, доколкото не е изяснено по експертен път, ако подс.Д. бе управлявал МПС с разрешената скорост, би ли настъпил удар с автомобила, управляван от Л.. Отделно, данните, съдържащи се в справка за нарушител, на името на Л. (л.133-139 от досъдебното производство), трябва да бъдат съобразени от решаващия съд. На същото място ясно е записано, че свидетелството му за правоуправление е отнето.
Както се посочи, ползването или не на обезопасителни колани от страна на двамата пострадали въобще не е изследвано, а е наложително, защото не е необичайна връзката им с резултата. Безспорно е обаче, че последната няма как да получи отговор без участието на съответен специалист – лекар и поради това съдът не е имал основание да отхвърли доказателственото искане на подсъдимия.
Що се отнася до поведението на пострадалия И., то освен с употребата на обезопасителните колани, следва да бъде изследвано и във връзка с указанията, дадени с ТР № 1/2015 г., т.7, на ОСТК на ВКС.
Останалите възражения на подсъдимия – относно осветеността на мястото на произшествието и св.Ш., са неоснователни. Същите възражения са получили отговор от ВТАС, който е съответен на данните по делото и закона, като казаното от въззивния съд (л.14 и сл. от мотивите), се споделя от ВКС изцяло. Възражението за формална оценка на противоречивите доказателства е направено декларативно, без ангажимент от страна на жалбоподателя за доказателствата за които иде реч. Доколкото служебната проверка не е характерна за касационното производство, ВКС оставя без коментар това възражение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 377 от 27.02.2018 г., постановено по внохд № 341/17 г. на Апелативния съд-гр.Велико Търново и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |