1 Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 17.12. 2013 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 58/2013 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на К. К. К. ,М. Н. К. и К. К. К. срещу решение от 05.06.2012г по гр.дело № 172/2011г. на Софийски градски съд в частта , с която е обезсилено решение №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд. В обезсилената част първоинстанционното решение е произнесено по обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове на настоящите касатори и е било постановено ,че между Ж. „Слънчева -85” и ответниците Роза С. ,О. З. Л. , В. И. К., Р. Б. К. , И. Д. Т. и С. Д. В. не съществуват членствени правоотношения, а единствено по отношение на Г. Х. М. отрицателният устаноителен иск е бил отхвърлен. За да обезсили решението по отношение на част от ответниците , включително по отношение на ответника Г. Х. М. , въззивният съд е изтъкнал липсата на правен интерес на ищците от отрицателно установяване, преценявайки и приложното поле на чл. 14 ал.2 ЗЖСК .След обезсилване на решението ,производството в тази част е прекратено . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо , произнесено в съществено процесуално нарушение на чл.297 ГПК при липса на надлежно обжалване , респ. нередовни въззивни жалби за част от ответниците по отрицателните установителни искове В. И. К. и О. З. Л. , като неправилно - в останалата обжалвана част,в която въззивният съд е отрекъл правния интерес на ищците, без да съобрази фактите и доводите им . Интересът на първия от жалбоподателите се основава на прецизиране на членствения състав на Ж. предвид чл.32 ал.2 , чл. 29 , чл. 31 от Устава на Ж. В писмена защита доводът е развит : в качеството си на член- кооператори ищците имат правен интерес от установяване на действителния , законосъобразен членки състав на Ж. и законосъобразното преразпределение на свободните обекти от напуснали член кооператори ,стабилизиране правното състояние на Ж. и избягване на други съдебни спорове . Интересът на тримата е бил заявен въз основа на преклузивния срок по чл. 14 ал.2 ЗЖСК, да искат разпределение на свободни имоти в жилищната сграда на Ж. .Изтъква се като несъобразен фактът , че ответника Г. М. сам е отрекъл членствените си правоотношения на Общо събрание на Ж., проведено на 01.02.2010г. Следвало е да бъде съобразено, че ,доказателства за съществуващи членствени правоотношения между кооперацията и останалите ответници липсват. При влизане в сила на решение№40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд в необжалваната част това е установено . Въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба на касаторите с адекватни на казуса мотиви , претендират се разноски. В отговор ответницата по касационната жалба И. Д. П. (Т.) я оспорва чрез пълномощника си адв.Ш.. Не са допуснати нарушения при постановяване на решението , правило е обезсилено първоинстанционното решение в обжалваната част. Съществуването или несъществуването на членствени отношения между Ж. и отделни нейни членове не е от естество да засегне имуществени или други права на ищците. Ответникът по касационната жалба Г. Х. М. я оспорва по съображения , изложени в отговор и писмена защита на пълномощниците му адв. П. и Д. . Въззивното решение е правилно , тъй като тази инстанция следи служебно за допустимостта на процеса . Интересът си ищците мотивират като предполагаем, не тълкуват и не разбират правилно чл. 14 ал.2 ЗЖСК , за тях не съществува императивно изискуемия правен интерес от отрицателен установителен иск , да оспорват валидността на членственото правоотношение на други член-кооператори в Ж. .Претендират се разноски След проведеното съдебно заседание е постъпила защита от О. Л. ,чрез назначения му от съда представител,с която се присъединява към доводите на ответниците С определение №292 от 03.06.2013г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения , когато те са обжалвани , т.е по служебно преценено основание , изведено от ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС . При проверка по допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед предмета на въззивното обжалване при така постъпилите по делото въззивни жалби, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : Въззивният съд е бил надлежно сезиран с няколко жалби , подедени срещу първоинстанционното решение в различни негови части . По обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за несъществуване на членствени правоотношения между Ж. „Слънчева-85” и отделни нейни членове ,посочени в исковата молба като ответници , настоящите касатори са обжалвани постановеното решение №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд в частта , с която е отхвърен предявения иск за установяване несъществуване на членствено правоотношение между Ж. и Г. Х. М.. По тази жалба съдът е произнесъл допустимо решение, като е обезсилил решението на първоинстанционния съд, произнесено по този иск , предвид служебната му компетентност да следи за допустимостта, в обжалваната част. Срещу първоинстанционното решение в частта , с която отрицателните установителни искове са били уважени е било признато на установено , че между Ж. „Слънчева -85” и ответниците Роза Б. С. , О. З. Л. , В. И. К., Р. Б. К. , И. Д. Т. и С. Д. В. не съществува членствено правоотношение , въззивни жалби са постъпили в срок от И. Д. П. и С. Д. В. Всеки от тях е обжалвал в частта ,с която е прието за установено несъществуването на членствени правоотношения между него и Ж.. Въззивна жалба със същия предмет е постъпила и от В. И. К. , която поради неизправяне на нередовности е била върната с разпореждане от 22.10.2009г Съобщение до жалбоподателя за нейното връщане е връчено на 15.03.2010г и разпореждането е влязло в сила като необжалвано (стр 47 по описа на гр.д № 172/2011г СГС ) Поради това и на основание чл. 201 ал.2 ГПК (отм) делото е изпратено на СГС за разглеждане на надлежно постъпилите три въззивни жалби , като по молба на ищците Софийски районен съд е удостоверил влизането в сила на решението си , в частта по отношение на ответници В. И. К. и О. З. Л. включително. В хода на въззивното производство е постъпила молба от особения представител на ответника О. Л. с позоваване на чл. 204 ГПК (отм) , за присъединяването на представлявания към жалбите на И. Д. П. , С. Д. и В. И. К. Предвид така очертания предмет на въззивното производство , Софийски градски съд е постановил недопустимо решение в частта ,с която е обезсилил, реш. №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд тази негова част, с която е било признато за установено ,че между В. И. К. и О. З. Л. не съществуват членствени правоотношения с Ж. „Слънчева”. По отношение на отрицателния установителен иск , предявен срещу В. И. К. и Ж. , както и по иска , предявен срещу О. З. Л. и Ж. , диспозитивът на въззивния съд за обезсилване на решението на Софийски районен съд е недопустим . Като порок на съдебен акт, недопустимостта се проверява и преценява от горната инстанция единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка , по-горният съд следва да е надлежно сезиран , в случая с въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в съответната негова част. Правилото на чл. 206 ГПК (отм) не дава основание решението да бъде отменяно, ако не е обжалвано от заинтересованата страна в съответната част , по предмета на произнесен самостоятелен иск Нормата на чл. 206 ГПК (отм) намира приложение само по отношение необжалвалите другари на жалбоподателя. По обективно и субективно съединените в случая отрицателни установителни искове , между ответниците член-кооператори в Ж. няма другарство . Поради обратното разбиране на въззивния съд се е стигнало до недопустимост на второинстанционното съдебното решение и по отношение на поискалия да се присъедини О. З. Л. , който не е обжалвал решението на Софийски районен съд .Щом не е обжалвал ,ответникът по този иск не се ползва от реда на чл. 204 ГПК и не може да въведе като предмет на въззивно обжалване произнасянето на съда по иска срещу него .Ето защо въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и в тази част . Друг щеше да е случая за този ответник , ако и ответната Ж. „Слънчева-85” бе обжалвала решението в частта по уважените отрицателни установителни искове . По делото е налице единствено становище от този ответник, дадено във връзка с жалбите и исканията на останалите страни в процеса . Налага се обезсилване на обжалваното решение в тази част,съответно прекратяване на производството в същата , като в нея първоинстанционното решение следва да се обяви за влязло в сила. В останалата обжалвана от касаторите част решението на въззивния съд е правилно. Съответно на закона и служебното начало в процеса са прецени процесуалните предпоставки и допустимостта на исковете За ищците липсва правен интерес да установят отрицателно по исков ред , че не съществува членствено правотношение с други членове на Ж. , при положение че този интерес те основават на правата, които имат като членове на същата Ж. . Това е така на първо място поради това ,че в случая правоотношенията са при членствена общност ,чиято цел е всеки от член-кооператорите да стане собственик на отделни имоти. Правата , които ищците искат да отрекат, не изключват правата или правните възможности , които те изтъкват като защитим правен интерес с оглед реализацията им. При отрицателните установителни искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото , което може да се окаже засегнато от правния спор , но също и връзката между двете , тъй като именно тази връзка ищецът следва да обоснове положително, като правен интерес . Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера ,при това конкретно, а не абстрактно - с оглед законосъобразния състав на Ж. като членствена общност въобще . Ето защо правилно въззивният съд е обсъдил твърденията на ищците в какво се изразява правният им интерес от исковете , за да го приеме или отрече . Тезата за наличие на правен интерес при завеждане на иска и в хода на делото е била основана на твърдението за права , произтичащи от чл. 14 ал.2 ЗЖСК – да заявят в срок пред управителния съвет , като съкооператори , че желаят да придобият правата на напуснал доброволно или изключен съкооператор , която правна възможност ищците неправилно разбират като приложима, когато се стига до разпределение на жилищен или друг обект в същата Ж. извън съсобствения , за който те членуват , т.е за случаи на напускане или изключване на друг член на Ж. и свободен обект . Ищците, като съкооператори по чл.11 ал.2 ЗЖСК , поначало не разполагат с правната възможност да препятстват приемането на нов член на Ж. за друг обект извън този, за който членуват като съкооператори и причината за тази невъзможност не са членствените правоотношения между Ж. и ответниците , а закона. При сега действащата редакция на ЗЖСК е възможно съкооператор да кандидатства за членство и разпределение по отношение на друг, оказал се свободен обект в Ж. ,но на общо основание ,без преференции. Видът на иска поначало е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита чрез оспорване на членствените правоотношения с отрицателен установителен иск , не е допустима заради интереса на един или повече членове на Ж. да се постигне евентуално разпределение на оказали се свободни имоти в тяхна полза . Ето защо в останалата обжалвана част , като е достигнал до извод ,че исковете срещу ответниците И. Д. Т. и С. Д. В. по отношение на членството им в Ж. са заведени при липса на правен интерес и са недопустими, а постановеното решение на Софийски районен съд следва да бъде обезсилено в частта , с която са произнесени , Софийски градски съд е постановил правилно и законосъобразно решение . Същото следва да бъде оставено в сила в тази обжалвана част . Разноски следва да се присъдят , за настоящето производство и предвид изхода на делото , като ответниците Ж. Слънчева -85 , В. И. К. и О. З. Л. дължат на касаторите общо 61 лева разноски за двете инстанции и следва да бъдат осъдени да ги заплатят .Касаторите дължат разноски на ответника по жалбата Г. Х. М. в размер на установените за адвокатска защита 500 лева и също следва да бъдат осъдени да ги заплатят . . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение от 05.06.2012г по гр.дело № 172/2011г. на Софийски градски съд в частта с която е обезсилено решение №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд в частите , с която е признато за установено по исковете ,предявени от К. К. К. ,М. Н. К. и К. К. К. че между Ж. „Слънчева -85” и В. И. К. и между Ж. „Слънчева -85” и О. З. Л. не съществуват членствени правоотношения и производството е прекратено, като обявява за влязло в сила решение №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд, в същите части. Оставя в сила решение от 05.06.2012г по гр.дело № 172/2011г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част , с която е обезсилено решение №40 от 18.06.2009гпо гр.д. № 6583/2004 на Софийски районен съд и производството е прекратено Осъжда Ж. Слънчева -85 , В. И. К. и О. З. Л. ,да заплатят на К. К. К. ,М. Н. К. и К. К. К. сумата 61 лв разноски по делото . .Осъжда К. К. К. ,М. Н. К. и К. К. К. да заплатят на Г. Х. М. сумата 500лева разноски за настоящата инстанция . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: