Ключови фрази
Нищожност * нищожност-противоречие на закона * нищожност на договор * нищожност на пълномощно


Р Е Ш Е Н И Е


№ 46

София, 29 май 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретар Северина Толева
разгледа докладваното от съдия Декова
дело №4655 по описа за 2015 год.

Производството е по чл.290 ГПК, във връзка с чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. М и Б. Л. М., двамата от [населено място], приподписана от адв.К., срещу въззивно решение от 23.06.2015г., постановено по в.гр.д.№101/2015г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение от 07.10.2013г., постановено по гр.д.№1060/2012г. на Районен съд - Разград в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.1, ал.1, вр.чл.11, ал.1 от Закона за банките /отм./ по отношение на договор за заем от.05.06.2000г., иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД по отношение на договор за ипотека, обективиран в н.а. .№191/2000г., поради липса на основание предвид нищожността на договора за заем, който обезпечава и вместо него е постановено ново, с което исковете са отхвърлени. Обжалва се въззивното решение и в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожност на пълномощно и за прогласяване нищожност на договор за ипотека на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, на чл.26, ал.2 ЗЗЗД - липса на съгласие, предвид твърдяната нищожност на пълномощното и липса на основание.


Касационното обжалване е допуснато с определение №1226 от 22.12.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по поставения от касатора доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „може ли третото лице, дало обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването му, ако то е установено в отношенията между кредитора и длъжника и да оспори съществуването на дълга и на ипотеката”, въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №123 от 31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г. на ВКС, ІV г.о., с което на този въпрос е отговорено положително; както и по поставения от касатора въпрос: „може ли да се приеме, че е налице валидно упълномощаване за сключване на договор за ипотека, при положение, че в пълномощното липсват данни за личността на кредитора, за размера на обезпеченото вземане и за негови съществени елементи /срок и лихви/, независимо, че в пълномощното е налице посочване на вида на сделката /ипотека/ и че в него има посочване, че всички клаузи следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице”, по който въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №831 от 04.01.2010г. по гр.д.№2807/2008г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че : с оглед разпоредбите на чл.167, чл.170 и чл.39, ал.1 ЗЗД за валидността на упълномощаването е необходимо изявленията да конкретизират /или да са определяеми/ относно съществените условия на договора за ипотека – имотът, върху който тя се учредява, обезпеченото вземане, падежът му, размерът на лихвите.” М. е постановено тълкувателно решение №5/2014г. по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.1, по въпроса: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон, и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представят писмена защита. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Р. С. Д., действащ като [фирма], чрез процесуален представител адв.Ч. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията си в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.1, ал.1, вр.чл.11, ал.1 от Закона за банките /отм./ договор за заем за сумата от 1 500 дойче марки, сключен на 05.06.2001г. между заемодател Р. С. Д., действащ като ЕТ "РД-Р. Д. и заемател К. Б. Л.; в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД договор за ипотека, обективиран в н.а.№191/2000г., поради липса на основание предвид нищожността на договора за заем, който обезпечава и вместо него е постановено ново, с което исковете са отхвърлени; с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени предявените от В. Т. Малинова и Б. Л. М. срещу Р. С. Д., действащ като [фирма] искове за прогласяване нищожност на пълномощно с рег.№3391/05.06.2000г. на нотариус с рег.№312 и за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен с н.а.№191/2000г., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, на чл.26, ал.2 ЗЗЗД - липса на съгласие, предвид твърдяната нищожност на пълномощното и липса на основание.
Установено е, че на 05.06.2001г. е сключен договор за заем между заемодател Р. С. Д., действащ като [фирма] и заемател К. Б. Л. за сумата от 1 500 дойче марки за срок от един месец с месечна лихва от 10 %, като при неплащане на месечната лихва договорът се продължава с още един месец, но не повече от шест месеца. За обезпечаване на дадената в заем сума, на 06.06.2000г. ищците Малинови, чрез пълномощник К. Л., с нот. акт № 191/2000г. са учредили ипотека в полза на заемодателя върху собствения си недвижим имот – гараж №3, находящ се в [населено място]. За сключването на договора за ипотека, ищците са упълномощили тяхната дъщеря К. Л. с нотариално заверено пълномощно на 05.06.2000г. да ги подписва и представлява пред нотариуса при ипотекирането на имот- гараж № 3 , като всички клаузи в пълномощното да се тълкуват разширително.
Неправилно и в неизпълнение на указанията в отменителното касационно решение по делото, въззивният съд е приел, че е преклудиран от силата на пресъдено нещо, което създава влязлото в сила решение по отношение на същото спорно материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото между К. Л. и [фирма], довода на ищците, че сумата, предмет на договора за заем между К. Л. и [фирма], сключен на 05. 06. 2000 г. не е получена от К. Л.. По същество обаче доводът на ищците, че сумата, предмет на договора за заем от 05.06.2000г. не е получена от К. Л., е неоснователен. Предаването на сумата е удостоверено от страните по договора за заем в процесния ипотечен договор. Извънсъдебно признание за получаване на сумата се съдържа и в протокола за разпит на К. Л. по дознание ЗМ-В-203.
Въззивният съд е приел, че неоснователен иска за нищожност на упълномощителната сделка с нотариално заверено пълномощно на 05.06. 2000г., за упълномощаване на К. Л. за учредяване на договорна ипотека върху гараж № 3, предмет на пълномощното и договора за ипотека, по съображения, че за да е налице валидно учредена представителна власт /с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД/ за пълномощника да се разпорежда с имуществото на представлявания, е достатъчно в пълномощното да е вписано конкретното разпоредително действие, което ще се извърши, без да е нужно да се възпроизвеждат съществените елементи на сделката, чието сключване ще се осъществи чрез упълномощения. В случая, в пълномощно се съдържа изявление на упълномощителите, относно разпоредителното действие, за което дават представителната власт, както и имота, предмет на разпореждането. Изрично са декларирали всички клаузи в пълномощното да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице. Въззивният съд е приел, че съществените елементи на разпоредителната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното, след като законът не въвежда такива правила, относно съдържанието му. В случая пълномощното не се съдържат ограничения на представителната власт, а напротив, уговорено е клаузите му да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице. Изложени са съображения, че изхождайки от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, че договорите следва да се тълкуват съобразно действителната обща воля на страните, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че упълномощителната сделка и договора за заем са сключени на една и съща дата – 05.06.2000г. , от което може да се направи извод, че представителна власт е учредената с оглед сключване на обезпечителната сделка във връзка с договора за заем и в този смисъл е било налице съгласие на упълномощителите за сключването й.
Така даденото от въззивния съд разрешение на спорния по делото въпрос: „може ли да се приеме, че е налице валидно упълномощаване за сключване на договор за ипотека, при положение, че в пълномощното липсват данни за личността на кредитора, за размера на обезпеченото вземане и за негови съществени елементи /срок и лихви/, независимо, че в пълномощното е налице посочване на вида на сделката /ипотека/ и че в него има посочване, че всички клаузи следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице”, е в съответствие с даденото разрешение с т.1 на Тълкувателно решение №5/2014г. по т.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС. С него се прие, че: За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
Въззивният съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за нищожност на договора за заем, поради противоречието му със закона – чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от Закона за банките /отм./, ищците не са доказали твърденията си, че ответникът по иска към момента на сключване на договора е извършвал в нарушение на закона банкова дейност, отпускайки заеми за една година на 22 различни лица, без да има за това надлежен лиценз. Като доказателство е изискано и приложено сл. д. № 195/02 г. на О.-Р.. В същото следствено дело са събрани като доказателства 22 писмени договора за заем, сключени през 2000 г. между ответника по иска и различни физически лица. Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. Въззивният съд е тприел, че от приложените по следственото дело писмени договори за заем не може да се установи фактическото предаване на сумите, предмет на договорите, т. е. наличието на валидно сключени договори за заем. Изложени са съображенията на съда, че ъбраните в същото наказателно производство гласни доказателства не могат да бъдат ценени като доказателство в гражданския процес, тъй като не са допустими по ГПК доказателства. Представляват свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията дадени пред съд - чл. 163, ал. 1 ГПК. Прието е, че предмет на доказване, предвид изложеното твърдение от ищците, е установяването на системност на извършване на множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки. С въззивното решение е прието, че по настоящото дело не са налице доказателства за упражнявана от ответника банкова дейност в нарушение на чл. 1, ал. 4 от ЗБ /отм./ към момента на сключване на процесния договор за заем и че сам по себе си последният не противоречи на закона. Договорът за заем е уреден от закона и физическите лица могат свободно да влизат в такова правоотношение, включително да уговарят лихва. Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е приет за неоснователен и недоказан и оттук - че не е нищожен и акцесорния договор за ипотека.
Оплакването на касаторите е, че въззивният съд не е обсъдил намиращи се в следственото дело други доказателства в подкрепа на доводите им за системното извършване на банкови сделки /отпускане на кредити при високи лихви/ и не е допуснал исканата от тях съдебно-икономическа експертиза в първата интанция за установяване реалното предаване на сумите по тези договори.
Видно от постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.11.2002г. по сл.д.№195/2002г. на О.-Р. и намираща се там данъчна декларация на Р. Д., през процесния период същият е извършвал дейност като заложна къща с основен предмет на дейност отпускане на заеми на различни лица, а от приложените там нотариални актове за учредяване на ипотека – че страните са се договорили едната да предостави, а другата съответно да получи определени парични суми в заем, като вземането на заемодателя се обезпечава с недвижим имот, собстевност на заемателя или на трети лица. В случая е предоставен небанков заем от заложна къща. В действалия през процесния период закон - чл. 2, т.5 от Закона за банките /отм./ е посочено, че този закон не се прилага за лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи /заложни къщи/. При така действалата законова уредба правилен е крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за нищожност на договора за заем, поради противоречието му със закона – чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от Закона за банките /отм./ и оттук - че не е нищожен и акцесорния договор за ипотека.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 480лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.06.2015г., постановено по в.гр.д.№101/2015г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Т. М с ЕГН [ЕГН] и Б. Л. М. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Р. С. Д., действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 480лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: