5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №429 [населено място],20.07.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №702 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2154/21.08.2014г. по ч.т.д. №3148/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №197 от 06.06.2014г. за прекратяване на производството по гр. д.№574/13г. на Видински окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните процесуалноправни въпроси: 1. При уважена молба на ищеца за продължаване на срока по чл.63 ал.2 от ГПК, от кога започва да тече продълженият срок – от датата на разпореждането на съда или от датата на уведомяване на молителя за продължаването на срока по молбата му; 2.Ако с исковата молба са предявени няколко кумулативно съединени иска за заплащане на договорени и неизплатени суми, както и отделен иск за неустойка по чл.92 от ЗЗД, допустимо ли е връщането на исковата молба, ако искът не е конкретизиран и исковата молба е нередовна само в частта по предявения иск за неустойка? 3. Не следва ли съдът при предявени няколко съединени иска да прекрати производството по делото и да върне исковата молба само в частта на неконкретизирания иск, а в останалата част производството по делото да продължи? Поддържа също, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата в България, като се позовава на определение №2571 от 22.10.2014г. по в.гр.д.№3049/2014г. на САС и определение №1781/03.04.2012г. по в.ч.т.д.№842/2012г. на Варненски окръжен съд, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Първият формулиран от касационния жалбоподател правен въпрос се явява относим към предмета на спора, но по него не е обосновано наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.63 ал.2 от ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за определението на съда по молбата по чл.63 от ГПК. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл.7 ал.2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл.63 от ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС /определение №454 от 15.07.2013г. по ч.гр.д. №4232/2013г. на ВКС, ГК, IV гр.о., определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г. на ВКС, ГК, III гр.о., определение №495 от 30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/, както и задължителната съдебна практика - определение №147 от 15.03.2012г. по ч. гр. д. №84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. и определение №385 от 04.10.2010г. по ч.гр.д. №374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК. Обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Видински окръжен съд са постановени в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.274 ал.3 от ГПК определение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора процесуално правни норми. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по втория и третия поставени в частната жалба въпроси. Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК е налице, както когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши, или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато въззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в постановения от него съдебен акт по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя, както е и в разглеждания случай. Налице е и поддържаното селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по отношение на поставените правни въпроси .С постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че при нередовност на исковата молба, частна въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. В същия смисъл са и постановките в определение №484/30.07.2010г. по ч. гр.д. №409/2010г. на ВКС, IV г. о., също постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК с които въззивният съд не се е съобразил при разрешаване на формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК втори и трети процесуалноправни въпроси. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. В настоящата хипотеза с исковата молба са предявени от [фирма] срещу [община] при условията на кумулативност искове с правно основание чл.266 от ЗЗД в общ размер на 371 540,40 лева за заплащане на възнаграждение за изпълнена работа по сключени с ответника [община] шест броя договори за охрана на различни обекти, общинска собственост. Посочен е всеки отделен договор, по който се претендира заплащане на възнаграждение, както и размер и период на претенцията за всеки договор поотделно. Също така в приложени към исковата молба справки по чл.366 от ГПК ищецът е посочил издадените по всеки договор фактури за предоставени услуги и цената по всяка от тях. Същевременно може да бъде определен и размерът на дължимата държавна такса исковете в размер на 4 % от търсената сума по всеки иск. С исковата молба ищецът е предявил и искове за заплащане на цена на услуги по шест броя отделни фактури, всички на обща стойност 16 400 лева и всяка от които на стойност над 1250 лева / размерът на иска, при който дължимата държавна такса от 4 % възлиза на 50 лева./ Видно от представената вносна бележка от 01.02.2014г., дължимата държавна такса по исковете с правно основание чл.266 от ЗЗД в общ размер на 14 860,16 лева е внесена от ищеца, в изпълнение на указанията на съда от 19.12.2013г. С исковата молба ищецът е предявил и искове за заплащане на неустойка за забава по всеки от договорите, като е посочил размер на всяка от претенциите за неустойка, но не и период на забавата, нито размер на главницата върху която неустойката е начислена. С разпореждане от 07.04.2014г. Видински окръжен съд е указал на ищеца [фирма], [населено място], в едноседмичен срок да конкретизира исковата молба, като посочи каква сума претендира, на какво основание - договор, фактура и за какъв период. Също така е дал указания на ищеца да конкретизира и предявените претенции за неустойка като посочи размер на неустойката, датата на изпадането в забава и крайния момент на всяка от претенциите. Указал е на ищеца също да внесе дължимата държавна такса в размер на 4% върху всеки от исковете, но не по – малко от 50 лева Съобщение за указанията е връчено на ищеца на 07.05.2014г. чрез неговия управител. С молба от 12.05.2014г. управителят на ищцовото дружество е поискал да бъде продължен срокът за изпълнение на указанията, като е посочил, че за тяхното изпълнение ще му бъде необходима специализирана правна помощ. На 15.05.2014г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици, считано от изтичането на първоначално определения срок. Ищецът не е изпълнил дадените му указания в продължения срок. С определение №197 от 06.06.2014г. по гр. д. №574/2013г., Видински окръжен съд е прекратил производството поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е приел, че предвид законовото определяне на началната дата на удължения срок, не е следвало да се изпраща изрично съобщение до молителя за определението за продължаване на срока. Приел е,че и в продължения от Видински окръжен съд срок, изтекъл на 29.05.2014г., ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което същата е била върната законосъобразно от първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВКС намира,че доколкото исковата молба в частта по обективно съединените искове по чл.266 от ЗЗД е редовна – исковете са конкретизирани по основание и размер, като е внесена изцяло дължимата по тях държавна такса, дадените от съда указания за отстраняване на нередовности са били неправилни и съответно неизпълнението на тези указания от ищеца не съставлява основание за връщане на исковата молба. Указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба в частта по исковете по чл.92 от ЗЗД са правилни. Същите не са изпълнени в срок, поради което е налице основание за връщане на исковата молба, но само в частта по исковете за неустойка. По изложените съображения настоящият състав приема, че исковата молба е върната неправилно от първоинстанционния съд в частта относно исковете по чл.266 от ЗЗД за заплащане на възнаграждения по договори за охрана и издадени фактури в общ размер на 371 540,40 лева, поради което в тази част обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 2154/21.08.2014г. по ч.т.д. №3148/2014г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение №197 от 06.06.2014г. за прекратяване на производството по гр. д.№574/13г. на Видински окръжен съд, в частта по предявените от [фирма] срещу [община] обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.266 от ЗЗД за заплащане на суми в общ размер на 371 540,40 лева. ВРЪЩА делото на Видински окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по тези искове. ПОТВЪРЖДАВА определение №2154/21.08.2014г. по ч.т.д. №3148/2014г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.