Р Е Ш Е Н И Е № 195 Гр. София, 01 февруари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 852/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. Б. М. С. против решение № 118/21. 08. 2020 год., постановено от Апелативен съд – Бургас по в. н. о. х. д. № 98/2020 год. В жалбата и допълненията към нея е изразено несъгласие с доказателствения анализ на въззивната инстанция и с възприетата от нея правна квалификация на деянието. Поддържа се, че съдът е направил незаконосъобразни извод за годността на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство като доказателствено средство. Твърди се, че е налице превратна интерпретация на доказателствата и игнориране на тези, които обслужват тезата на защитата. Сочи се, че вследствие неспазване на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност апелативният съд е достигнал до незаконосъобразни изводи относно съставомерността и правната квалификация на деянието. Оспорва се констатацията му за наличие на причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалата. В жалбата е направено искане да бъде отменено атакуваното решение и да бъде прекратено наказателното производство, а в допълненията към нея – делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият поддържа касационната жалба и доразвива доводите си. Оспорва заключението на съдебномедицинската експертиза относно причините за смъртта на пострадалата, както и изводите на въззивната инстанция за достоверност на заявеното от свид. М. Ц. на досъдебното производство. Настоява атакуваното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че не са обсъдени противоречията между заключенията на съдебномедицинските експертизи и са игнорирани разясненията на вещото лице хирург, че при тежкото заболяване на пострадалата е възможно черният дроб да руптурира не само при удар, но и дори при лек подскок. На решението на въззивната инстанция да се довери на заявеното от свид. Ц. К. противопоставя аргументи за недостоверността му, свързани с невъзможността той да възприеме твърдения от него скандал между подсъдимия и пострадалата. Пледира за отмяна на въззивния съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива – за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 272/17. 09. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 752/2018 год. Бургаският окръжен съд е признал подс. Б. М. С. за виновен в това, че на 19. 06. 2018 г. в [населено място] по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. С. вследствие на тежка телесна повреда, нанесена умишлено на 17. 06. 2018 год. чрез удари с ръце в коремната област и изразяваща се в разкъсан черен дроб и жлъчен мехур, довели до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по обвинението за извършване на изпълнителното деяние чрез удар с крак в коремната област на пострадалата. На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. . На основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК на подсъдимия е наложена пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и се е произнесъл и по веществените доказателства. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 118/21. 08. 2020 год., постановено от Апелативен съд – Бургас по в. н. о. х. д. № 98/2020 год., е потвърден. Касационната жалба е основателна. За да признаят подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдилищата по фактите са приели, че са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 124 от НК, тъй като вследствие удара, нанесен от подсъдимия в коремната област на пострадалата, са ѝ причинени разкъсвания на черния дроб и на жлъчния мехур, които по своята медикобиологична характеристика представляват постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и които в крайна сметка са довели до смъртта ѝ два дни по-късно. Основното обстоятелство, върху което е бил концентриран спорът между страните е свързано с наличието на причинна връзка между действията на подсъдимия по накърняване телесната неприкосновеност на пострадалата и настъпилата ѝ смърт. Съдилищата по фактите са били изправени пред значителни затруднения при установяването му, които са били породени от съществуването на два фактора – тежкото чернодробно заболяване на Д. С. (чернодробна цироза с алкохолна генеза), предшестващо травмата, и двукратно декларираното ѝ нежелание да бъде хоспитализирана, вследствие на което значително са били забавени диагностичният процес и лечението ѝ и именно в тази насока касационната инстанция установи основания за отмяна на постановения съдебен акт. Предвид заетата от подсъдимия защитна позиция усилията на долу стоящите съдилища са били концентрирани единствено върху това дали разкъсването на черния дроб и жлъчния мехур на С. са с травматичен произход или се дължат на съпътстващото ѝ страдание, респ. възможно ли е едновременното им руптуриране без външно въздействие от страна на подсъдимия. След обсъждане на експертните заключения контролираната инстанция с основание е изключила възможността за спонтанно разкъсване на коремните органи, като се е позовала на посоченото от вещото лице съдебен лекар, че увреждането на двата органа е по една ос, както и на разясненията на експерта гастроентеролог, че патологията на един от двата органа не може да доведе до спонтанно разкъсване на другия и на изнесените от него данни за честотата на подобни увреждания без външна намеса. Отхвърлена е тезата за причиняване на травмите по време на хирургичната интервенция, като е посочено, че макар според вещото лице гастроентеролог образните изследвания при приема на С. в болница да не са установили разкъсване на кух коремен орган, е констатирано наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина, което е било достатъчна индикация за наличие на сериозен здравословен проблем. Въз основа на тези данни съдът е приел наличие на причинна връзка между действията на Б. С. и настъпилата смърт на сестра му независимо от обстоятелството, че вещото лице гастроентеролог е отказало да се ангажира с подобен извод под предлог, че той надхвърля професионалната му компетентност, а експертът, изготвил заключението на хирургичната експертиза, е посочил травмата на коремните органи само като един от възможните фактори за леталния изход. И ако първият от очертаните по-горе фактори е бил предмет на съдебното дирене и е получил надлежен коментар в мотивите на въззивния съдебен акт, като е прието, че не оказва влияние върху наличието на причинна връзка между упражненото от подсъдимия физическо насилие и смъртта на пострадалата, то второто обстоятелство – двукратният отказ на С. да постъпи в болница, е останало извън полезрението на контролираната инстанция, която не е предприела изискуемите от чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 от НПК процесуални действия и не е изложила каквито и да било съображения в тази насока. Изследването и анализът му обаче са били абсолютно необходими, защото при положение, че животът на С. би бил спасен при своевременно оказване на медицинска помощ, то би могла да се обсъжда и друга правна квалификация на деянието. По делото е било допуснато изслушване общо на четири съдебномедицински експертизи, касаещи пострадалата. Въпросът за влиянието на отказа ѝ да постъпи в здравно заведение върху настъпилия летален изход изобщо не е бил изследван от вещите лица хирург и гастроентеролог. Нито в писмените им заключения, нито в разясненията им при защита на експертизите е взето отношение дали своевременното ѝ хоспитализиране би предотвратило настъпването на нейната смърт. В гастроентерологичната експертиза е отбелязано само, че чернодробната цироза може да прикрие типичните симптоми на жлъчен перитонит и да забави диагностиката, но тази констатация не е достатъчна, за да се направи обоснован извод какво е влиянието на поведението на пострадалата върху възможността да бъде предотвратен смъртният резултат. В заключението на съдебномедицинската експертиза на труп предвид естеството на поставените задачи също не е коментирано отражението на закъснялата хоспитализация върху предотвратимостта на смъртта на пострадалата. Единствено в съдебномедицинската експертиза по писмени данни (л. 136, т. 2 от ДП) вещото лице съдебен лекар е направило извод, че при своевременно оказана медицинска помощ смъртният резултат би могъл да бъде предотвратен. Тази констатация обаче е основана единствено върху обстоятелството, че екипите на „Спешна помощ“ не са разполагали с възможност за извършване на образни изследвания и не са били уведомени от пострадалата за нанесените ѝ удари в коремната област. Не е отразено какви са конкретните медицински данни, които позволяват подобно заключение, а и то не се отличава с необходимата категоричност, за да позволи точна и законосъобразна правна преценка дали отказът на С. да постъпи в болница рефлектира върху наличието на причинна връзка, а оттам и върху правната квалификация на деянието. Наред с това въпросът за хода и развитието на заболяването и неговият завършек трудно би могъл да бъде разрешен единствено посредством специалните знания на специалист по съдебна медицина. Локализацията на травмата, от една страна, и множеството съпътстващи заболявания на пострадалата, сред които водеща роля има декомпенсираната чернодробна цироза, предполагат ползването на експертен опит и от областта на гастроентерологията и хирургията, т. е. необходимо е било изслушването на комплексна съдебномедицинска експертиза. Едва след изясняването по експертен път на посоченото обстоятелство би могло да се направи обоснован и законосъобразен извод касателно съставомерността и правната квалификация на деянието. Изложеното дава основание за извод, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи, че ще бъде разкрита обективната истина по делото. Тъй като те не могат да бъдат отстранени в касационното производство, проверяваният съдебен акт подлежи на отмяна без да бъдат обсъждани останалите доводи на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 118/21. 08. 2020 год., постановено по в. н. о. х. д. № 98/2020 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание за допускане на доказателства. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.