6 Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 26.05.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4569 по описа за 2013г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Т. срещу решение № 1570 от 19.07.2013г. по т. дело № 4553/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1122 от 15.06.2012г. по т. дело № 2791/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав и ответникът е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер 10 604,24 лв. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от Л. Л. Г. от [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, че [фирма] /в несъстоятелност/ дължи на Л. Л. Г. на основание чл. 240 ЗЗД сума в размер 176 737,14 лв., представляваща вземане, произтичащо от сключения между тях договор за временна финансова помощ на оборотни средства. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдът неправилно се е позовал на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, тъй като по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 691 ТЗ процесното вземане не е неоспоримо в производството по търговска несъстоятелност, тъй като арбитражното решение е постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и без участието на синдика, като законодателят допуска правна възможност то да бъде оспорено, респективно неприето от синдика или изключено от съда по несъстоятелността. Касаторът релевира доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно „зачитане“ на субективните предели на постановеното арбитражно решение поради това, че в производството по търговска несъстоятелност са предвидени специфични процесуални правила, които се отклоняват от общите – чл. 694, ал. 4 ТЗ. Поддържа, че неправилно въззивният съд е изложил съображения за приложението на разпоредбата на чл. 47, т. 2 ЗМТА, тъй като настоящото производство не е по обжалване на арбитражното решение, а специално исково производство по чл. 694, ал. 4 ТЗ. Излага съображения, че възражението по чл. 690 ТЗ срещу предявеното от Л. Г. вземане, с което са наведени доводи за нищожност на заемното правоотношение между него и длъжника, както и за нищожност на арбитражното решение, не са направени от страна по арбитражното производство, а от трето неучастващо в него лице, което не е активно легитимирано да обжалва постановеното решение. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният от Л. Л. Г. положителен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли производството по обективно съединения евентуален иск да бъде прекратено поради неговата недопустимост, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът Л. Л. Г. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез адвокатско дружество „З. и Г.“, адв. Б. И. Г. и адв. С. Й. З. оспорва касационната жалба и релевира доводи за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че съдебният състав е обсъдил всички представени по делото доказателства и изводите му относно задължението за зачитане на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение са правилни. Ответникът излага и съображения, че по делото е установено и чрез заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че той реално е заплатил по сметка на дружеството в несъстоятелност твърдяните с исковата молба суми на основание договор за временна финансова помощ на оборотни средства от 28.01.2009г. Релевира доводи за неоснователност на твърдението в касационната жалба относно „по-широки субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск, в сравнение с тези на арбитражното решение“. В тази насока ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗМТА. Поддържа становище за недоказаност и неоснователност на твърдението за нищожност на арбитражното решение, на която „всяко лице, което има правен интерес може да се позове“, както и за очевидно противоречие и пререшаване на спора. Ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. С определение № 627 от 07.11.2014г. по настоящото т. дело № 4569/2013г. ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните релевантни правни въпроси: Ползва ли се със сила на пресъдено нещо арбитражното решение, постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и трябва ли същата да бъде зачетена от съда в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане срещу дружеството в несъстоятелност? Допустимо ли е в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ длъжникът в несъстоятелност да оспорва вземане, което е установено с влязло в сила арбитражно решение, постановено между същите страни преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК при проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт приема следното: Въззивното решение е валидно, постановено от законен състав в рамките на правомощията на въззивната инстанция. Решението на Софийски апелативен съд обаче е недопустимо, тъй като е постановено без участието на задължителен необходим другар в исковия процес. Независимо, че такъв довод не се прави от касатора, ВКС е длъжен служебно да проверява за наличието на нищожност и недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт. Първоинстанционното решение е постановено по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от Л. Л. Г. срещу [фирма] в несъстоятелност. Въззивният съд е констатирал, че с определение от 21.06.2011г. по т. дело № 2233/2010г. Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав е одобрил списъка на предявените вземания, представен от синдика на [фирма] в несъстоятелност на 25.01.2011г., и е изключил от него вземането на Л. Г. в размер 176 737,14 лв. поради това, че арбитражното решение, с което това вземане му е присъдено, било нищожно поради липса на правораздавателна власт на арбитража. Съдебният състав не е съобразил, че възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приетото от синдика вземане на Л. Л. Г. по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено от Л. Х. като кредитор на прието вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] и че възразилият кредитор не е участвал в първоинстанционното производство по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от кредитора, претендиращ вземането. Искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ е установителен и има за предмет установяване съществуването или несъществуването на конкретно вземане към длъжника в производство по несъстоятелност или установяване наличието или липсата на обезпечение или привилегия на претендирано вземане. Материалноправната легитимация на страните в конкретното правоотношение и процесуалноправната легитимация на участващите в производството по чл. 692 ТЗ страни предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Спорът в исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ следва да се развие с участието на кредитора, претендиращ вземането, длъжника в несъстоятелност и кредиторите, участници в спора в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692 ТЗ, с оглед спазване принципа на равнопоставеност и гарантиране правата на кредиторите, подали възражения срещу вземането на друг кредитор и уважени от съда. Ищец по по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ може да бъде: кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане, или когато вземането му е прието от синдика, но впоследствие с определението по чл. 692 ТЗ вземането му е изключено от одобрения от съда списък /в двете хипотези положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу прието вземане на друг кредитор, или длъжникът в несъстоятелност, който оспорва прието вземане /в двете хипотези отрицателен установителен иск/. Пасивната процесуалноправна легитимация се определя от това кой е предявил иска и кой е участвал в производството по чл. 692 ТЗ по отношение на конкретното вземане. При предявен положителен установителен иск от кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане, ответник е длъжникът в несъстоятелност. Ако синдикът е приел вземането на кредитора, но друг кредитор е подал възражение по чл. 692 ТЗ и съдът е одобрил списъка като е изключил вземането, приемайки възражението за основателно, ответници по предявения от кредитора, претендиращ вземането иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, са длъжникът и кредиторът, подал възражението. При предявен отрицателен установителен иск от длъжника ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. При предявен отрицателен установителен иск от кредитор, оспорил приетото на друг кредитор вземане, ответници са длъжникът в несъстоятелност и кредиторът, чието вземане е оспорено. В настоящия случай синдикът е приел предявеното от Л. Л. Г. вземане, срещу което по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение от друг кредитор - Л. Х. лично като физическо лице, но не като управител на [фирма]. Въззивният съд не е съобразил, че възразилият кредитор не е участвал в първоинстанционното производство по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от кредитора, претендиращ вземането – Л. Л. Г.. Възразилият кредитор е задължителен необходим другар на длъжника, поради което приложение намира разрешението, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което ако в първоинстанционното производство не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Първоинстанционният съд не е конституирал възразилия кредитор като необходим другар на длъжника в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, поради което първоинстанционното решение е недопустимо. Поради обстоятелството, че въззивната инстанция е потвърдила недопустимо решение и не е отстранила посочения порок, обжалваният въззивен съдебен акт също е недопустим. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че съдебните решения трябва да бъдат обезсилени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар Л. Х.. Предвид недопустимостта на въззивното решение съдебният състав не следва да се произнася по релевантните правни въпроси, тъй като същите се отнасят до правилността на решението, която не може да бъде преценявана поради недопустимост на въззивния съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1570 от 19.07.2013г. по т. дело № 4553/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав и решение № 1122 от 15.06.2012г. по т. дело № 2791/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.