3 Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София, 17.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 6 февруари 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3838 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1135 от 19.02.2013 г., постановено по гр. д. № 16752 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Г” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-61-153 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 7233 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, 61 състав, за отмяна на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на уволнението на С. А. И., за възстановяването и на заеманата преди уволнението работа на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на работодателя да и заплати 578,56 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконно уволнение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Ответникът по жалбата С. А. И. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1143 от 15.11.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът, на който следва да бъде даден отговор, е дали е необходимо работодателят да извършва доказване и на неоспорените от другата страна обстоятелства относно подбора, когато документите, удостоверяващи този подбор, са оспорени само по отношение на датата на съставяне и на подписалите ги лица. В правната теория и съдебната практика е безспорно прието, че страната може да оспори както автентичността, така и верността на частния свидетелстващ документ. Оспорването на датата и на лицата, които са подписали документа, представлява оспорване само на автентичността на частния свидетелстващ документ. Настоящият случай обаче не е такъв. След като работодателят е представил с отговора на исковата молба документите, които според него удостоверяват подбора, ищцата е взела становище по тези документи в молба от 21.05.2012 г. В нея тя не само е оспорила датата и подписите на картите за индивидуална оценка, но е добавила и още един аргумент. Тя е констатирала, че в приложените карти за индивидуална оценка са посочени буквално едни и същи данни за всички подлежащи на уволнение и буквално едни и същи данни за всички останали на работа, което говори за напълно формален подход при оценката на работниците и служителите и не отговаря на изискванията на чл.329 от КТ. Това изявление по своята същност представлява оспорване и на верността на документите, материализиращи подбора. Ето защо работодателят е бил длъжен да проведе пълно доказване, че е извършил подбор по критериите на чл.329 от КТ, което той не е сторил. Констатацията на ищцата за посочване на едни и същи показатели в картите за индивидуална оценка се потвърждава от анализа на тези карти. Всички предпочетени за уволнение са получили обща оценка от 13 точки, от които 4 точки за незадоволително изпълнение, 3 точки за частично притежаване на знания и умения за изпълняване на длъжността. Всички оставени на работа са получили обща оценка от 35 точки, в която са включени 20 точки за отлично изпълнение и 9 точки за необходимите знания и умения за изпълняване на длъжността. Останалите показатели в картите са напълно еднакви. Това означава, че при оценяване на 21 служители са се обособили две напълно еднакви групи, във всяка от които няма никаква разлика между нивото на изпълнение на работата и необходимите знания. Такова унифициране на качествата на сравнително голям брой работници е практически невъзможно, което води до извода, че всъщност не е било извършено истинско сравнение. Този извод не се опровергава от показанията на свидетелката С., тъй като тя не посочва нито един пример за ясна и конкретна съпоставка между качествата на предпочетените за уволнение и тези, които са били оставени на работа. Ето защо следва да се приеме, че работодателят не е доказал действителното извършване на подбор по критериите, посочени в чл.329 от КТ, поради което уволнението на С. И. е незаконно. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския градски съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1135 от 19.02.2013 г., постановено по гр. д. № 16752 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „Г” състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: