6 Р Е Ш Е Н И Е №.118 София, 05.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 1913/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.”, [населено място] срещу въззивно решение №-4 от 21.03.2014 г. по в.гр.дело № 2328/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1459 от 23.08.2013 г. по гр.д.1082/2013 г. по описа на Бургаски районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решения № 1611 от 07.10.2013 г. и № 1870 от 07.11.2013 г. в частта, с което на основание чл.58 ЗК е отменено протоколно решение на общото събрание на кооперацията, проведено на 17.11.2012 г., в частта по т.1-3 и т.5-7, като незаконосъобразни поради допуснати процедурни нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за оставяне без разглеждане като просрочен иска на Х. Д. Х. по чл.58, ал. за отмяна на решението по т. 4.1 за освобождаване на С. К. П. като председател на ответната кооперация и по т.4.2 за избор на нов председател на ответната кооперация до изтичане на мандата на действащия управителен съвет и делото е върнато в тази му част за разглеждането му по същество от районния съд. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при наличие на основанията по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, поради което се иска обезсилването, респ. отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявените срещу него искове по чл.58 ЗК. Оплакването за недопустимост на съдебния акт е обосновано с твърдения, че с него въззивния съд се е произнесъл по контестационни искове, които са предявени след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл.58, ал.3 ЗК, както и че е постановено по нередовна искова молба, по която не са внесени дължимите държавни такси съобразно броя на предявените искове. Ответниците по касация Х. М. Х., Х. Д. Х. и С. К. П. по съображения, изложени в писмен отговор, оспорват жалбата като неоснователна. С определение № 220 от 28.04.2015 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса 1./ Дали член – кооператор, който не е присъствал на ОС е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно изтичането на 14-дневния срок за предявяване на иска по чл.58, ал.1 ЗК от този момент ли тече или е достатъчно искът да бъде предявен в общия 3-месечен преклузивен срок с разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 7 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1130/2011 г., ТК, І т.о. и на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпросите 2./ Релевантен ли е моментът на узнаване за едно от приетите от ОС решения за срока по чл.58, ал.2 ЗК за отмяна на всички останали решения на общото събрание; 3/ Приложима ли е презумпцията на чл.7, ал.1 ЗТР към момента на узнаване на приети от ОС на кооперацията решения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери допустимостта и правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: Производството пред БРС е образувано по предявени от съпрузите Х. и Х. Х. и от С. П. срещу Всестранна земеделска кооперация „Х. Б." [населено място] искове по чл.58 ЗК за отмяна като незаконосъобразни на протоколните решения (общо 7) на общото събрание на ответната кооперация, проведено на 17.11.2012 г. с твърдения, че същото е свикано и проведено в нарушение на изискванията на закона и на Устава на кооперацията. Въведени са твърдения, че за проведеното на 17.11.2012 г. общо събрание са узнали случайно от друг член-кооператор на 08.02.2013 г. В срока по чл.131 ГПК ответникът релевирал възражение за недопустимост на исковете поради предявяването им след срока по чл.58, ал.3, предл.2 ЗК. При постановяване на обжалвания резултат въззивният съд приел за неоснователни възраженията на ответната кооперация, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасянето по нередовна искова молба. Изложени са съждения, че действително в случая се касае за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци и на всяко от атакуваните решения на ОС на кооперацията, представлява отделен иск. Първоинстанционният съд обаче се е произнесъл по всеки от предявените искове, а липсата на събрана държавна такса по исковете не представлява нередовност на исковата молба, която да доведе до недопустимост на решението, тъй като събиране на дължимата държавна такса може да се постанови и последващо от съда. Допустимостта на обжалвания съдебен акт е обоснована и с частичната допустимост на предявените искове с оглед приетото за установено, че макар ищците Х. Х. и С. П. да са узнали още през м.декември 2012 г. за решенията по т.4.1 за освобождаване на ищеца П. от длъжността председател на кооперацията и по 4.2 - за избор на нов председател, липсата на доказателства по делото относно момента на узнаване за останалите взети решения на общото събрание на 17.11.2012 г. на ответната кооперация налагала извод, че исковете им за отмяна на решенията по т.1-3 и по т.5-7 от дневния ред са предявени в срока по чл.58, ал.3 ЗК. Счетени са за допустими исковете на ищцата Х. Х. за отмяна на всички решения на общото събрание на 17.11.2012 г. по съображения, че по делото не били събрани доказателства да е узнала за тях преди посочената от нея в исковата молба дата - 08.02.2013 г. След преценка на доказателствата е направен извод за допуснати нарушения по свикването и провеждането на заседанието на общото събранието, поради което решенията по т.1-3 и по т.5-7 от дневния ред са отменени, а решението на първоинстанционния съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът на Х. Х. /съпруга на ищеца Х. Х./ за отмяна на протоколно решение по т. 4 от дневния ред за освобождаване на ищеца П. като председател на ответната кооперация и за избор на нов председател е отменено, а делото върнато в тази му част на районния съд за произнасяне по съществото му. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и подлежи на обезсилване, а производството - на прекратяване, тъй като подадените искове са процесуално недопустими – предявени са след 14-дневния преклузивен срок по чл.58, ал.3, предл.2 ЗК. С Решение № 7 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1130/2011 г., ТК, І т.о. е прието, че член – кооператорът, който не е присъствал на Общото събрание на кооперацията, е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно двуседмичният срок по чл.58, ал.3 ЗК за предявяване на иска по чл.58, ал.1 ЗК тече от този момент. При въведено от ответника възражение срещу допустимостта на иска с посочен различен момент на узнаване за решението от ищеца, доказването на този момент, който съпоставен с датата на исковата молба, има за последица недопустимост на иска, поради изтичането на преклузивния двуседмичен срок по чл.58, ал.3 ЗК, е в негова тежест. Постановеното по реда на чл.290 ГПК решение има характера на задължителна за съдилищата съдебна практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, към което разрешение настоящият състав изцяло се присъединява. Даденото с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, според която всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, което правило намира приложение и по въпроси на "процеса относно процеса", какъвто е настоящият случай. Въззивният съд е разрешил в съответствие с Решение № 7 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1130/2011 г., ТК, І т.о. въпроса за разпределение на доказателствената тежест по отношение на момента, от който е започнал да тече двуседмичният срок по чл.58, ал.3 ЗК за предявяване на исковете по чл.58, ал.1. Въз основа на цялостна преценка на ангажираните от страните доказателства, правилно окръжният съд е приел, че ответникът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за взетите на 17.11.2012 г. решения по т.4.1. за освобождаване на П. от длъжността председател на кооперацията и по 4.2 - за избор на нов председател, ищците Х. Х. и С. П. са узнали още през м.декември 2012 г., а не на 08.02.2013 г., каквито са твърденията им в исковата молба. Необоснован е обаче направеният от въззивния съд фактически извод, че за тях ищцата Х. Х. е узнала едва на 08.02.2013 г., а не едновременно с ищеца Х. Х.. Според показанията на св.П. Д., кредитирани изцяло от съда, Х. Х. е придружавала съпруга си Х. Х. при срещата му през м.декември 2012 г. с новоизбраният председател, пред когото същият отправил молба да го приеме на работа като пазач в кооперацията. Изводът на съда, че след като ищцата Х. не е присъствала лично на разговора на съпруга си и по делото липсвали доказателства той да е споделил на съпругата си за тези решения, то следвало, че за тях тя е узнала на сочената в исковата молба дата, и то случайно от друг член-кооператор, а не от съпруга си е направен в противоречие с формалната логика. Незаконосъобразно е и разбирането на районния съд, което не е коригирано от въззивната инстанция, че по отношение на всяко едно решение на ОС на кооперацията за ищците е започвал да тече отделен двуседмичен срок за отмяната му по съдебен ред, в зависимост от момента на узнаване на съответното решение. Това разбиране на първо място се дължи на погрешното становище, че всяко отделно решение на ОС е предмет на самостоятелен иск по чл.58, ал.1 ЗК. По аналогия с т.6 на ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС следва, че до обективно съединяване на конститутивните искове по чл.58, ал.1 ЗК се стига при наведени с исковата молба на повече от едно основания за процесуална и/или материална незаконосъобразност на решението/решенията на общото събрание на кооперацията. По аргумент за противното, когато оспорването на повече от едно решения по реда на чл.58, ал.1 ЗК е обосновано с твърдение за наличие само на един порок, то не води до възникване на множество от процесуални правоотношения, както неправилно е прието с обжалвания съдебен акт. На следващо място погрешно застъпеното с него становище относно началния момент на срока по чл.58, ал.3, пр.2 ЗК е резултат на неправилното тълкуване на закона. Преклузивният двуседмичен срок за предявяване от неприсъствалия член-кооператор на отменителния иск започва да тече от деня на узнаване за провеждането на ОС, на което са били взети решенията. Този извод следва от граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.58, ал.3 ЗК – използването на словосъчетанието „ако не е присъствал при решаването” указва на момента, релевантен за началото на двуседмичния срок, извод, който се потвърждава и от съчетаното й тълкуване с текста на чл.58, ал.5 ЗК. Извършеното при прилагане на правилото на чл.46, ал.1 ЗНА тълкуване на разпоредбата на чл.58, ал.3 ЗК налага на втория поставен въпрос да се отговори в следния смисъл: Моментът на узнаване за едно от приетите от ОС решения е релевантен за преклузивния срок по чл. 58, ал.3, предл. 2 ЗК, в който може да се упражни правото да се иска отмяна по съдебен ред на всички решения, взети от общото събрание на член-кооператорите. При така даденото разрешение по втория от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и с оглед данните по делото, неправилно въззивният съд е приел за допустими всички отменителни искове по чл.58, ал.1 ЗК на Х. Д. Х. и за частично допустими предявените от Х. М. Х. и С. К. П.. Преценена спрямо момента на узнаване от ищците за проведеното ОС, на което са взети атакуваните от тях решения, исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.58, ал.3, предл.2 ЗК, за който съдът следи служебно. Като се е произнесъл по съществото на спора въпреки наличието на процесуални пречки за развитието на процеса, решаващият състав е постановил недопустим съдебен акт, каквото е и решението на първоинстанционния съд в потвърдената му част, поради което на основание чл.293, ал.4 ГПК те следва да бъдат обезсилени, а производството по делото - прекратено. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 2 741,71 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №-4 от 21.03.2014 г. по в.гр.дело № 2328/2013 г. на Бургаския окръжен съд, както и потвърденото с него решение № 1459 от 23.08.2013 г. по гр.д.1082/2013 г. по описа на Бургаски районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решения № 1611 от 07.10.2013 г. и № 1870 от 07.11.2013 г. в частта, с което по предявени от Х. М. Х. и С. К. П. искове по чл.58 ЗК са отменени решенията по т.1-3 и т.5-7, приети на 17.11.2012 г. от общото събрание на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.”, [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявените от Х. М. Х., Х. Д. Х. и С. К. П. искове по чл.58, ал.1 ЗК срещу Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.”, [населено място]. ОСЪЖДА Х. М. Х., Х. Д. Х. и С. К. П. да заплатят на Всестранна земеделска кооперация „Х. Б.”, [населено място] сумата 2 741,71 /две хиляди седемстотин четиридесет и един лева и 71 стотинки/ лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: