8 Р Е Ш Е Н И Е №171 гр. София, 08 ноември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 640/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия Ф. О. Ф. срещу решение № 93 от 04.05.2016г. по внохд № 79/2016г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата се ангажират основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Оспорват се фактическите изводи относно скоростта на движение на автомобила и механизма на протичане на транспортното произшествие. Същите били изградени основно на заключението на автотехническата експертиза, а то от своя страна се основавало на негодни доказателствени източници - при дописване на протокола за оглед, при липса на изготвени фотоснимки на „следа от отъпкване”, констатирана в огледния протокол, както и при липса на професионална компетентност на вещото лице и при неясен метод на изчисленията му. Предлагат се различни интерпретации относно механизма на транспортното произшествие. Заключението на автотехническата експертиза се оспорва и с довод, че вещото лице не е извършвало оглед на процесния автомобил, а такъв е направен от същото вещо лице едва в оценителната експертиза. Предвид това защитата прави извод, че вещото лице е било заинтересовано, като същото е било прието при липса на адекватна адвокатска защита. Безмотивно била отхвърлена и версията за участието на друг автомобил. Поддържа се, че обвинението подсъдимият да се е движел с превишена скорост не е доказано, поради което фактическите данни обуславят приложението на чл. 15 от НК. На последно място се изтъкват редица доводи относно несправедливостта на наложеното наказание и определянето на ефективното му изтърпяване. Иска се отмяна на въззивния акт и първоинстанционната присъда и връщане на делото на първата инстанция за назначаване на повторна автотехническа експертиза и алтернативно - намаляване размера на наложеното наказание с приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат наведените в касационната жалба основания и доводите, които ги подкрепят. Повереникът на частните обвинители пледира за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и намира, че следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 1 от 08.01.2016г. по нохд № 411/2015г. по описа на ОС -Разград подсъдимият Ф. О. Ф. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, б.”б”, пр.1 във връзка с ал.1, б.”в”, пр.1 във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, при нарушаване на правилото за движение по чл. 21, ал.1 ЗДвП. Наложено му е наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години и 6 (шест) месеца, като е постановено на осн. чл. 59, ал.1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението при нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал.1 ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП. На осн. чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от ПЕТ години. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по направените в хода на наказателното производство разноски. По жалба на подс. Ф. е образувано внохд № 79/2016г. по описа на Апелативен съд - Варна, по което е постановено и оспорваното пред ВКС въззивно решение. С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 от НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима. По същество е неоснователна. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че с оглед разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК, предмет на касационна проверка се явява единствено законосъобразността на акта на предходната инстанция - т.е. на решението, постановено като въззивна инстанция от Апелативния съд- гр. Варна. Искането за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд, обвързано с необходимостта от събиране на нови доказателства, не може да бъде удовлетворено, доколкото и въззивната инстанция (като инстанция по фактите) разполага с правомощие да събира доказателства. Същевременно отмяната на първоинстанционната присъда би било предпоставено единствено при констатация относно съществени нарушения на процесуалните правила, и то от категорията на абсолютните (чл. 348, ал.3, т. 2 - 4 от НПК), допуснати от този съд, тъй като само те не могат да бъдат отстранени по реда на въззивната проверка. И тъй като в касационната жалба не се навеждат доводи за абсолютни процесуални нарушения при дейността на първоинстанционния съд, а и такива не се констатират служебно, то искането за отмяна на присъдата на ОС-Разград и връщане на делото на този съд за ново разглеждане, е неоснователно. При проверката на въззивния съдебен акт, в контекста на ангажираните касационни основания, настоящият съдебен състав намери следното: І. По твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения - осн. по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Основното възражение на подсъдимия и защитата му е концентрирано срещу фактическите констатации относно скоростта на движение на автомобила и механизма на протичане на транспортното произшествие. Това възражение не може да се сподели. То е било поставено на обсъждане едва във въззивното производство след промяна в защитната позиция на подсъдимия - от отричане авторството на деянието в оспорване доказаността на механизма на протичането му. Въззивният съд подробно го е разгледал и е изтъкнал редица съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Обстоятелството, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 98,8 км/ч., в условията на проливен дъжд, като след ляв завой загубил контрол на превозното средство(поради наличието на т.нар. аквапланинг), излязъл вляво от платното, блъснал се с предната дясна врата в едно дърво, завъртял се около вертикалната си ос и със задния десен калник се блъснал в друго близко дърво, след което преустановил движението си, са изведени след задълбочен анализ на приетата пред окръжния съд автотехническа експертиза и съдържанието на изготвените по делото протоколи за оглед. Неоснователно се претендира, че заключението на автотехническата експертиза е базирано на негодни доказателствени средства, доколкото констатациите за "следа от отъпкване" върху затревената част на левия банкет в протокола за оглед на местопроизшествието / л. 2-18, т.1 от ДП/ били положени с различен по цвят химикал и следователно - били дописвани. На първо място, следва да се посочи, че претендираната разлика в цвета на химикалната паста не намира обективна опора в оспорвания протокол за оглед. На второ място, липсват каквито и да са било данни, от които да се заключи, че съдържанието на писменото доказателствено средство е било предмет на манипулиране, чрез включването в него на различни или нови по естеството си фактически данни. Напротив - огледът на местопроизшествието е започнал след като то е било запазено и при вече спрял дъжд. При извършване на действието са присъствали поемни лица, както и експерти- съдебен лекар и мл.експерт при НТЛ при ОДМВР-Разград. Протоколът е подписан без забележки и възражения от участвалите в процесуално - следственото действие лица. При това положение касационната инстанция не може да се съгласи с "очевидната", според защитата, негодност на коментирания протокол, тъй като същият отговаря на изискванията на процесуалния закон. Твърденията за заинтересуваност на експерта, изготвил автотехническата експертиза, също не могат да се споделят. Вещото лице инж. В. Д. е било ангажирано като участник в процеса с привличането му като експерт при извършване на втория оглед на местопроизшествието - на следващия ден след настъпването му. В това действие отново е извършена констатация за налична следа от отъпкване от автомобилно колело върху левия банкет, като са отразени нейните параметри, съвпадащи с тези, отбелязани в първоначалния протокол за оглед. Така участието му в процесуално - следственото действие и обективното му запознаване с участъка от пътя, на който е станало произшествието, оправдано са довели и до назначаването му като вещо лице по автотехническата експертиза, като при изготвянето й не се констатира проявена от него тенденциозност или предубеденост. Всъщност, обстоятелството, че инж. Д. е изготвил и оценителната експертиза, вкл. и снимки на процесния автомобил, е още един аргумент, че той е бил лицето притежаващо не само необходимата професионална компетентност, но и най-задълбочен поглед не само по местопроизшествието, но и по щетите върху автомобила. Кредитирането на заключението на автотехническата експертиза от инстанциите по същество е в съответствие с изискванията на процесуалните норми, като липсват основания, от които да се заключи, че то е изготвено от некомпетентно вещо лице, при липса на пълна и ясна обосновка и при използване на спорни методи за изследване и неясни отговори на поставените задачи. Известно е, че експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а способ за събиране и проверка на доказателства, като към пристъпването му се прибягва, когато решаващите органи не разполагат със специални познания от областта на науката, техниката и пр., така че да се разкрият и установят значими за правилното разрешаване на делото доказателства. За да постигне това си предназначение, експертизата следва да отговаря на редица изисквания относно допустимост, обоснованост, пълнота, яснота, задълбоченост и не на последно място - професионална компетентост и познания у експерта. В конкретния случай правилно въззивният съд е обосновавал изводите си по релевантната фактология - скорост на движение на автомобила и механизъм на протичане на транспортното произшествие - на базата на приложеното и прието/без каквото и да е оспорване от страна на защитата/ заключение по автотехническата експертиза. То не само е било базирано на годни доказателствени източници, но се отличава и с необходимата задълбоченост и яснота при отговор на поставените задачи. Експертът е ползвал данните в протоколите за оглед, както и съдържанието на гласните доказателствени източници- показанията на св.Х., И., А., С., К., Р., М., И., Х.. Убедително е защитил направените от него изчисления, изготвил е и скица, която да онагледи протичането на транспортното произшествие. В съдебно заседание е потвърдил експертните си изводи, като подробно ги е разяснил. Предвид това не се споделят развитите в касационната жалба доводи, оспорващи посочените от вещото лице методи за изчисления, тъй като при използваната от вещото лице методика и обосноваване на изводите му, не се наблюдава неяснота или вътрешна противоречивост, от която да се заключи че използваните от него методи за изчисления са математически погрешни. Все на плоскостта на обсъжданата проблематика, доводите за липса на адекватна защита пред първата инстанция не могат да се споделят, доколкото видно от материалите по делото, тя е била в съответствие със заявената защитна позиция на подсъдимия, отричащ въобще управлението на автомобила. Подсъдимият е бил защитаван от адвокат по свой избор, който активно е участвал в процесуално-следствените действия и след осъждането му от окръжния съд е изготвил въззивна жалба с изтъкване на аргументация относно неправилността и незаконосъобразността на постановената присъда. От обстоятелството, че аргументите му пред първата инстанция са били приети за неоснователни и че подсъдимият по своя воля е упълномощил друг защитник, като пред въззивната инстанция са променили линията на защитата не може да се заключи, че защитата на подсъдимия пред окръжния съд е била неадекватна и в нарушения на задълженията по Закона за адвокатурата. Лансираната от защитата версия за участие на друг автомобил в транспортното произшествие е била предмет на задълбочено обсъждане от въззивния съд, който с основание я е отхвърлил като неподкрепена от обективните находки по делото. В контекста на този въпрос, с основание са били интерпретирани обстоятелствата за конкретно установените щети по автомобила, начинът по който той е бил намерен на местопроизшествието/с предна част, усукано почти под 90 градуса в посока дясно около дясно стоящ спрямо него дърво, по начин, по който то е врязано в него/, кореспондиращо с посоченото в автотехническата експертиза, че транспортното произшествие се състои от два последователни удара на автомобила в стволовете на намиращи се край пътя дървета. На последно място, защитата твърди, че като не е спазил разпоредбите на чл. 283 и чл. 284 от НПК първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Известно е, че съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато чрез допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на страните -чрез непредоставяне на възможност за упражняване на процесуални права или чрез тяхното ограничаване. В настоящия случай, макар и формално да не са изпълнени изискванията на чл. 283 и чл. 284 от НПК, не може да се заключи, че правото на защита на подсъдимия е било накърнено. Видно е, че материалите по досъдъдебното производство са му били надлежно предявени по реда на чл. 227 от НПК, като пред инстанциите по същество- лично и чрез защитниците си, същият ефективно е оспорвал съдържанието на протоколите за следствени действия и следователно – то му е било известно. С оглед на това не може да се направи извод, че допуснатото нарушение е рефлектирало на правото на защита на подсъдимия, а оттам – и, че като съществено, се явява основание за отмяна на атакувания съдебен акт. ІІ. По оплакването за нарушение на закона, с доводи за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В рамките на приетата фактология правилно въззивният съд е утвърдил извода на окръжния, че съставомерните последици са резултат от допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Избраната от него скорост на движение от 98,8 км/ч. (при разрешена скорост от 90 км/ч.) е била превишена. Съгласно трайно установените в съдебната практика принципни положения относно оневиняващото дееца „случайно деяние”, то е налице, когато деецът се е съобразил с предписаните му правила за поведение в нормативните актове, регламентиращи дейността по управление на моторно превозно средство, както и когато е бил поставен (от различни от собственото му поведение фактори и условия) в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В конкретния случай подсъдимият е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е пристъпил забраната да управлява моторното превозно средство със скорост, надвишаваща разрешената за участъка на пътя, поради което не е налице „случайно деяние”. ІІІ. На последно място, касационната инстанция не констатира и нарушения, свързани с индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия. Спрямо подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години и шест месеца лишаване от свобода, като приложението на чл. 66, ал.1 от НК е отказано поради размера на наказанието, както и поради липсата на основания на подсъдимия да бъде наложено наказание в предвидения законов минимум от три години. Контролираната инстанция е отчела като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало, като е отправила упрек към първата инстанция, че в категорията на смекчаващите обстоятелства е включила и това, че е допуснал само едно нарушение - това по чл. 21 от ЗДвП. Спецификата на настоящия случай позволява на касационната инстанция да се съгласи със становището на апелативния съд, доколкото обсъжданото обстоятелство не може да се интерпретира нито на плоскостта на смекчаващите, нито на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивният съд е обърнал специално внимание на наказанията, наложени по административно-наказателен път на подсъдимия за предходни нарушения на ЗДвП, обосновавайки извод, че те са показателни за отношението му към правилата за безопасно управление. Неоспорим факт по делото е, че макар и за сравнително леки по тежест административни нарушения (за липса на предпазен колан; за управление на МПС без свидетелство за правоуправление и три пъти- за неспазване правилото за движение с включени светлини), в периода от 2009г. до 2014г. са му наложени 5 административни наказания. При определяне размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимият, с основание въззивният съд е поставил акцент на обстоятелствата относно пътната обстановка, която поначало е следвало да бъде приета от водача като рискова, както и че всъщност е управлявал чужд автомобил (на починалия при транспортното произшествие Ф. Ф., с когото са си сменили местата по време на пътуването) - факт, несъмнено изискващ по-голяма концентрация и отговорност от страна на подсъдимия. Посочените в касационната жалба като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- добри характеристични данни, действително не са намерили отражение в мотивите към въззивното решение. Обективното им наличие обаче не променя направеният от въззивния съд извод за съответствие на наложеното наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода с извършеното престъпление. В този контекст защитата неоснователно претендира, че въззивният съд не е съобразил направеното от подсъдимия самопризнание, тъй като видно от материалите по делото подсъдимият е давал обяснения пред първоинстанционния съд, в които обаче е отричал авторството на деянието. Пред въззивния съд, макар и с променена линия на защитата, подсъдимият не е давал обяснения, поради което няма как да се счете, че по делото е налично самопризнание от негова страна. С оглед на изтъкнатото, не е налице фрапиращо несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца, на приетите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, поради което оплакването за явна несправедливост на наказанието, не може да се сподели. Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационната жалба доводи и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 93/04.05.2016 г. на Апелативен съд - гр. Варна, постановено по ВНОХД № 79/2016 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: