О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№259

гр. София, 31.05. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. № 921 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр.София срещу определение № 584 от 20.12.2016г. по в.ч.гр.д. №485/2016г. на Окръжен съд – Сливен. С обжалваното определение е потвърдено определение № 11 от 26.10.2016г. на съдията по вписванията при районен съд, [населено място], с което е отказано вписването на удостоверения с № 2016063010343/30.03.2016г. и с № 20160630101441/30.06.2016г. на Агенция по вписванията за промяна на кредитора [фирма] в качеството му на правоприемник на „А. Б. – клон България“ К. по партидата на имота и по партидата на длъжника към един брой договорна ипотека с вх.№ 3420 акт 142 том І дело 1745/2007 г., вписана в Службата по вписвания – [населено място].
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ вр. чл.2 и чл.4, б. „л“ от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематически с разпоредбата на чл.171 ЗЗД, изключвайки освен това напълно сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Поддържа, че съгласно съдебната практика прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър и приложените от него удостоверения на Агенция по вписванията удостоверяват именно прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие, поради което подлежат на вписване в имотния регистър. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните правни въпроси, разрешени от съда:
1.Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?
2.Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б. „и“ /настояща б.“л“/ ПВ?
3.При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 ЗЗД?
Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с определение № 523 от 06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 84 от 20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 170 от 25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 673 от 16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. Поддържа още, че по формулираните въпроси е налице противоречива съдебна практика, като сочи определение № 200 от 02.11.2016г. по ч.гр. № 357/2016г. на Окръжен съд – Видин, определение № 785 от 07.12.2016г. по ч.гр.д. № 20165100500199 на Окръжен съд – Кърджали и определение № 851 от 07.12.2016г. по в.гр.д. № 631/2016г. на Окръжен съд – Враца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че когато прехвърленото търговско предприятие включва вземания, обезпечени с ипотека, какъвто е настоящият случай, за да има действие по отношение на ипотеката, договорът за прехвърляне трябва да бъде вписан и в имотния регистър, след вписването му търговския регистър, съгласно чл.171 ЗЗД и чл.17, ал.1, т.1 П., т.е. на вписване подлежи договорът за прехвърляне на предприятието, но не и промяната на кредитора. Промяната на кредитора при прехвърляне на търговското предприятие не е сред отбелязванията, посочени в гл. ІV от Правилника за вписванията в чл.17-22, поради което представените за вписване удостоверения, издадени от ТР, не подлежат на вписване и не може да бъде извършено отбелязване по посочения акт, а именно договорната ипотека.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от частния жалбоподател първи и трети въпрос са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили извода му за законосъобразност на направения от съдията по вписвания отказ. Вторият въпрос не обосновава общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът не се е произнесъл за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, в които са посочени подлежащите на вписване обстоятелства при преобразуване на търговски дружества при сливане, вливане, разделя и отделяне, какъвто не е настоящия случай.
По поставените правни въпроси е създадена задължителна за съдилищата съдебна практика, формирана с постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. В същото е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД вр. чл.4, б.“л“ П. на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – , а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – ТР за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Според чл.15, ал.1 ТЗ търговското предприятие като правна и фактическа съвкупност – материални и нематериални права и задължения, както и фактически отношения, може да бъде предмет на разпоредителна сделка и в случай, че тази съвкупност включва вземания, обезпечени с ипотека, на основание чл.171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на тези вземания спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър. Посочено е, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени, като липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл.16, ал.1 ТЗ, издадено от Агенция по вписванията и удостоверяващо вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Изводите на окръжния съд по поставените въпроси са в съответствие с формираната задължителна съдебна практика, която се поддържа и от настоящия състав на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочените от частния жалбоподател определение № 523 от 06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 84 от 20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 170 от 25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 673 от 16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. №163/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. формираната противоречива съдебна практика е уеднаквена. Решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г. на ВКС, ГК, I г.о. не съдържа отговор на поставените правни въпроси, поради което не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 584 от 20.12.2016г. по в.ч.гр.д. № 485/2016г. на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: